Проф. Владимир Чуков,
aрабист
Повече от две седмици в Йемен тече военна операция „Буря на решимостта“ на международна коалиция от 10 сунитски държави, водена от Саудитска Арабия. Това са страни – членки на Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив, с изключение на Оман. В коалицията са и Египет, Мароко и Пакистан, макар и „дистанционно“, тъй като парламентът му отхвърли такова участие. До голяма степен операцията се провежда по модела на военната операция на коалицията на желаещите в Близкия Изток от 2003 г. в Ирак. Събитията са част от взрива, който нямаше как да не се случи в Йемен от вътрешнополитическа, регионална и международна гледна точка. Това е проблемна ситуация, чийто белези виждаме в Сирия. Виждаме сходна ситуация и в това, което се случи в Ливан, и начина, по който узря здравото шиитско ядро, т.е. шиитските милиции, подпомогнати от Иран.
Специфичното на ситуацията в Йемен е в това, че в страната се очертават
няколко типа колизии
Първо, племенната, защото това е най-старото арабско общество. Дори отделните партии са всъщност отделни племена. Второ, конфесионалната, защото обществото се разделя и по линия на шиити, една трета от 27-милионното население, срещу сунити. И третото разделение, ясно очертано до 90-та г.- на Севера срещу Юга.
До 90-та г. съществуваха две страни на територията на сегашен Йемен – Арабска република Йемен с президент бившия президент Али Абдул ал Сали, и Народнодемократична република Йемен на юг. Южен Йемен беше всъщност единствената арабска комунистическа държава. Това бяха два свята с две ценностни системи в рамките на уж една нация. Обединението по-късно стана трудно и беше изкуствено. След като през 1989 г. Берлинската стена падна, южняците се съгласиха да се обединят със Севера. Но до 1994 г. в Йемен бушуваше гражданска война, като южняците искаха отново да се отделят. Но след разпадането на Източния блок и на Съветския съюз те вече нямаха външната подкрепа, нито потенциала за това. Северът надделя и това напрежение остана да тлее.
Освен това, в началото на този век с разбиването на Ал Кайда в Афганистан и Пакистан, терористичната групировка намери в Йемен силно убежище като една периферна държава със слаб държавен контрол. Ал Кайда пусна дълбоки корени сред сунитските племена в две провинции в югоизточната част на страната. Там държавата не упражняваше достатъчен контрол и радикалите взеха надмощие. През 2011 г. там имаше много мощна вълна на Арабската пролет. И тогава президентът беше прогонен и в Йемен се предложи специфична формула – вицепрезидентът да поеме президентския пост законно, по мирен начин. И през 2012 начело застана сегашният легитимно представен президент на страната. А през 2014 г. избухна големият взрив в държавата.
Какво се случи? Президентът допусна няколко много сериозни грешки. Първата, която нажежи страстите в обществото, е
вдигането на цената на горивата със сто процента
Второ, радикалните шиити – хутите, поискаха от президента да им разреши участие в управлението чрез двама министри в кабинета, което президентът отказа. И тогава те започнаха офанзива срещу него. В Ливан също има голяма шиитска общност, но там тя е последовател на сектата на 12-те имами, сходна с тази в Иран. В Йемен шиитите са от сектата на зейдитите, по-близка до сунитите, на която иранският клир гледа като на втора ръка и която отдавна започнаха да конвертират. Така в Йемен се създаде силно радикализирана, военизирана, финансирана и обучена от Иран шиитска милиция. Т.е. съставът й, за разлика от Ливан, е конфесионално различен. Разликата е и в мащаба на територията за действие – в Ливан е 10 хиляди кв.км, а в Йемен – приблизително 500 хиляди. Освен това, в Ливан има признати, макар нефункциониращи институции, докато в Йемен има президент с изтекъл мандат, на практика блокиран парламент и партии изцяло конфесионални. Хаосът във вътрешнополитическия живот е пълен. И докато в Ливан няма шанс да се разпадне държавата, в Йемен перспективата е конфесионализация и кантонизация на страната и тотално разпадане на държавността. И е трудно да се прогнозира на колко части всъщност би се разпаднала тя. В този процес роля играят много фактори.
За Саудитска Арабия Йемен е тил и тя силно държи той да е стабилен за нея. Йемен е важен и за Великите сили, защото покрай него минава една пета от световния нефт, този от Персийския залив, за да отиде към Суецкия канал и оттам-към Европа и Америка. В района на тази стратегическа точка протокът Баб ел Мандеб, имаше и престрелки.
Получи се
директна конфронтация между Саудитска Арабия и Русия
което нашите медии не отбелязаха. Саудитска Арабия наложи зона, забранена за полети над Йемен в момента, освен за самолети на самата Саудитска Арабия. И Русия изтегля дипломатите си по море. Саудитска Арабия в момента контролира региона и дори заявиха, че ако в териториалните води на Йемен навлязат ирански кораби, ще бъдат бомбардирани. Кулминацията се случи, когато саудитски самолети бомбардираха и разрушиха руското консулство в Аден, което се явяваше като разузнавателен пункт на Иран. Така ситуацията в Йемен се превърна в разчистване на сметките между Саудитска Арабия и Русия. Това се отрази на приемането на подготвените текстове в Съвета по сигурност на ООН. Русия беше тази, която наложи вето и няколко пъти на предложения за решаване на проблема в Сирия. Второ, в голямата битка за цените на нефта пак са двете държави-Саудитска Арабия и Русия. В битката за Йемен ясно се подредиха интересите на Москва, Техеран и на шиитите, а от другата страна – тези на Саудитска Арабия и сунитските им съюзници. Другата основна фигура в конфликта е международно признатият йеменски президент и САЩ, които подкрепят действията на Саудитска Арабия.
Логичен е въпросът, каква е последователността в политика, при която Вашингтон, едновременно с това сключват споразумение с Иран. Всъщност това е
политиката на Барак Обама на баланс на интереси
САЩ кооперират усилия с Иран за подкрепа на Ирак, но в Йемен осигуряват пълна логистика на Саудитска Арабия, съобразно националните си интереси в региона. САЩ подпомагат с разузнавателна информация от сателити и със самолети-танкери зареждането на гориво на саудитските самолети във въздуха. С такива самолети Саудитска Арабия не разполага.
Фактът, че има зона, забранена за полети, означава, че в Йемен всичко е парализирано. Второ, водите на Йемен също са забранени за нейеменски съдове. Това показва, че в момента има разделение на надмощието. На земята, полево, по-силни са хутите и войските на Али Абдул ал Сали, които са съюзници срещу законно признатия президент и много малка част от армията, която му е лоялна. Затова няма как този конфликт да бъде разрешен бързо. На този етап е трудно да се каже кога ще има сухопътна операция от страна на коалицията. Но очевидно това рано или късно ще се случи.
Има призиви и от саудитска страна, и от Али Абдул ал Сали да се седне на масата за преговори. Но това е част от психологическата война между двете страни в конфликта – Саудитска Арабия и Иран. И за съжаление, Русия. Тя за пръв път няма дипломатическо представителство, след като то беше разрушено от ракети. А на стратегическия пункт Баб ел Мандеб вече има престрелки между ирански и египетски военни кораби. Всичко това вещае дългосрочно напрежение в Близкия Изток. Йемен може
да отключи една от поредните войни в региона
като конфронтация между шиити и сунити, между интересите на Русия и САЩ. Ситуацията в Сирия по един специфичен начин се възпроизвежда в Йемен. Това второ бойно поле вещае дългосрочно напрежение, в което обаче имаме много по-тясно ангажиране на Саудитска Арабия като военна сила. Тя участва директно със сто самолета, на нейно разположение е 150-хилядна армия. И това е на фона на едно бойно поле, каквото е Либия, на напрежението в Египет, на полуостров Синай, на трагедията в Сирия, където конфликтът излиза от контрол и трудно може да се каже кой кой е, но в последните седмици опозицията видимо настъпва и режимът на Асад започна да отслабва, на фона на Ирак, където има недотам изчистена формула против „Ислямска държава“. Как ще си сътрудничат в борбата срещу нея САЩ и Иран, предстои да видим. В цялата тази ситуация на напрежение местните и световните играчи напасват своите интереси в целия Близък Изток. Този вулкан на напрежение за нас като европейци вещае нов бежански поток, за който и България трябва да е готова.
