Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Доц. д-р Костадин Грозев,
историк, Софийски университет

В САЩ се развива поредната сага около следващите президентски избори, които ще се проведат през ноември 2016г. Същевременно през януари същата година започва официално дългият цикъл от предизборната борба с началото на реалната предизборна кампания. Този цикъл е свързан с първичните избори (праймариз)  и партийните събрания (кокъси) в различните щати в рамките на двете  партии – от януари до юни-юли. Тогава, от една страна, партийните механизми на партийните централи и, от друга страна – самите американци като избиратели, участват съвместно в процеса на  издигане на кандидатурите (номинации) на съответните партии. 
Този процес, започващ през януари, ще приключи със съответните конгреси, най-напред на Републиканската партия (като опозиционна) и после – на Демократическата като управляващата партия в Белия дом. На тези конгреси официално ще бъдат коронясани кандидатите за поста държавен глава на най-силната държава в света – САЩ. Официално, президентската кампания в страната продължава два месеца – до първия вторник след първия понеделник на месец ноември. 
Но самият процес на реалната кампания е много дълъг. А с първите  вече обявени вътрешнопартийни  кандидатури се очертава един 

още по-дълъг, 19-месечен предизборен цикъл

Със съвременните техники на политическия маркетинг и с масовите комуникации се задълбочават тенденциите кандидатите да опипват почвата около две години преди деня на изборите. Смисълът на този дълъг цикъл, много важен от гледна точка на функционирането на американската демокрация, е, че дава възможност на кандидатите за тази най-висока публична длъжност да покажат добре на избирателите какво знаят, какво могат и какво възнамеряват да правят.
А с кампанията на Хилъри Клинтън като вътрешна номинация на Демократическата партия предизборната борба става особено интересна. Току-що в американската преса излезе статия, в която се припомня за пет нейни позиции от кандидатурата й през 2008 г., които противоречат със заявените от нея позиции в момента, като например за гей-браковете, за легализирането на марихуаната и др. И се вижда как тя междувременно ги е променила и журналистите й ги припомнят. Така че дългият предизборен цикъл едновременно носи и риск с ранното започване на кампанията, защото за пръв път от години в САЩ ще има отворени президентски избори, на които няма действащ президент, който се кандидатира, дори няма да има и такъв действащ вицепрезидент. Полето е отворено за всякакви кандидати. И Хилари Клинтън, като подхожда към кампанията, както подходи и през 2008-а г., и като разчита на силната си позиция в Демократическата партия, изпревари всички и всъщност 

заяви: „Аз съм кандидатът“

Както действаше и през 2008-а г., когато искаше да покаже, че Демократическата партия няма друг избор, че кандидатурата й е безалтернативна.
През 2008 г. екипът й дори беше променил редица правила вътре в Демократическата партия и на национално, и на местно ниво, за да фаворизират нейната кандидатура. Но тогава се появи силният кандидат Обама, чиято кампания разполагаше с повече пари дори от Клинтън и стъпвайки върху идеята, че американците правят историческа кампания, като изберат или първия афроамериканец, или първата жена – президент на САЩ, се оказа, че американското общество тогава беше повече сексистко, отколкото расистко. И предпочете афроамериканеца-мъж пред жената кандидат, въпреки че тя беше по-популярна тогава, отколкото сега. 
Така че и републиканците, и демократите, които рано започват предизборната кампания, рискуват много. От една страна, ако си силен кандидат и можеш да се наложиш, това е добре. Демократите имат един силен кандидат. Другата силна демократическа кандидатура, която може „да развали сметките“, но вероятно няма да го направи, е тази на вицепрезидента Джо Байдън. Джо Байдън, вицето на действащия президент,  е реална управленска алтернатива на демократите. Но той  очевидно е лоялен и няма интерес да го прави. Но няма преграда вицепрезидентът да има само два мандата. В този смисъл Хилъри, ако реши, може и да го предложи за вицепрезидент.
В Демократическата партия за момента няма друга силна кандидатура за президент. В Републиканската, обаче, ситуацията е точно обратна. Там е свръхнаселено поле от възможни кандидатури на партията, които се борят за официална републиканска номинация. Сред тях има и екзотични кандидатури, като тази на  магната – предприемач, Доналд Тръмп, но има и поне 6 -7 силни кандидати – републиканци, бивши и настоящи политици: губернатори, сенатори и конгресмени. Най-силният, обаче, равнопоставен на Хилари Клинтън републикански кандидат е бившият губернатор на Флорида Джеб Буш, братът на Джордж Буш – младши и син на Буш – старши, който се очаква да обяви кандидатурата си в най-скоро време. Силни кандидати от Юга са сенатор Тед Крус, бившият губернатор на Охайо Джон Касич и др.
Разбира се, рано е да се прогнозират резултатите от далечните все още президентски избори. Външнополитическите елементи няма да играят важна роля в президентската кампания. Везните ще се влияят от позициите по вътрешните проблеми на държавата. Проблем е, че Клинтън е единствена кандидатура в партията си и тръгвайки толкова рано, води кампания със самата себе си, като няма да има възможност да покаже различия. От друга страна, пък, тя ще насочи към себе си всичките атаки на републиканците, което може да има и положителен ефект, като 

ще поддържа интереса към кандидатурата й

И към идеята й, че тя представя една нова Хилъри, вече не Майката,  а нов политик, тръгнал отдолу, която се интересува от обикновените американци и която живее като тях. Тя и буквално тръгна от Айова да обикаля страната, без предварително да уведоми медиите за маршрута на пътуванията и срещите си. Така в едно хранително заведение не я разпознаха… Смяната на PR-похватите, обаче, може да се обърнат срещу нея, защото се вижда, че хората са я позабравили. Нейният проблем е, че тя се свързва с династията Клинтън, с нейното собствено управление като държавен секретар през първото управление на Обама, към което имаше въпросителни, и с доста ниската в момента популярност на президента заради някои, меко казано, спорни вътрешно- и външнополитически ходове. В този смисъл подкрепата му за кандидатурата на Хилари Клинтън и на когото и да е друг демократически кандидат може да бъде нож с две остриета, особено ако рейтингът му продължи да пада. Въпреки че изборите са далече и трудно може да се каже какви събития ще трасират пътя на кандидатите за американски държавен глава. 
Така републиканците имат по-добра позиция по принцип да спечелят изборите с надеждата не само за смяна, но и за промяна. И тук е най-силната им кандидатура, тази на Марко Рубио, сегашен сенатор от Флорида и близък на самия Джеб Буш като губернатор. Човек, който дължи кариерата си на него, който се е издигнал, благодарение на Буш – де факто в момента се обръща срещу него. Той е първият кандидат от кубински произход, който е една 

републиканска версия на младия Кенеди и на младия Обама

Има силно, харизматично излъчване, говори убедително, включително-прекрасно испански, което дава възможност за канали на републиканците към испаноговорящите американци, много важни за САЩ с огромното испаноговорящо малцинство. Републиканците няма в близко време да спечелят испаноговорящите избиратели, но за тях е важно дали ще спечелят 40 или 45 % от този вот. Разликата между двете числа в южните щати може да коства победата или загубата на който и да било кандидат в президентските избори.
Някои наблюдатели още отсега анализират каква би била външната политика на САЩ, особено към Европа и Русия, при евентуалната президентска победа на демократите или на републиканците. По принцип в Европа има мнения, че напрежението на Стария континент се е засилвало по време на президентския мандат на демократически кандидат. И че най-големите успехи в разведряването са постигане по време на президенти-републиканци и президенти-ястреби, като Никсън (в тандем с Кисинджър), от една страна, и  Рейгън и Буш донякъде през осемдесетте години. Има такива надежди в Европа в Белия дом да дойде републикански кандидат. Макар да помним, че през 2008-а европейците „стискаха палци“ на Барак Обама. В Москва, например, предпочитат по-ясните изходни позиции на републиканците. И една смяна с републикански президент в Белия дом може да даде един истински рестарт на руско-американските отношения. По начин, аналогичен на този, по който Хилари Клинтън заяви, че иска да го прави, но това не се случи.

Share

Най-ново

Единична публикация

Избрани