Цончо Драгански
След приключването на операциите в помощ на бедстващите разбрах, че съм направил 3000 часа нальот. Това бе станало на 9 март, но не знаех, пък и какво значение има. Още от тези първи думи на майор Крум Семов от 24-а авиобаза проличава, че той е един изключително скромен български пилот. Дори и датата 9 март, и получените награди при участието му в предишни спасителни операции трябваше да уточняват хора от щаба на формированието. За него това бяха минали дни, в които си е свършил работата и вече ги е забравил.
Но нека припомним за големите снегове в началото на март тази година. Тогава нямаше достъп до редица родопски селища. Вертолетчиците са излетели, за да се видят проблемните места, да се разбере къде са паднали стълбове и проводници. На другия ден са евакуирали до лечебно заведение болна жена и родилка и са доставили лекарства, и най-вече инсулин за нуждаещите се. Майорите Димитър Бабачев и Крум Семов са пилотирали вертолет „Кугар“, а в екипа са били спасители и лекари. Мисля, че успяхме да се справим, казва майор Семов, сякаш свършеното от тях е най-обикновеното нещо на света. А са летели в дъжд, в силно пресечен терен, при ниска облачност, силно намалена видимост и дебела снежна покривка.
Освен в тези операции майор Крум Семов е участвал в
спасяването на бедстващите
в района на с. Бисер през 2012 г. и в с. Кранево и курортния комплекс „Албена“ през 2014 г. Изпълнявал е много задачи за осигуряване на държавното ръководство, както и за международни прояви на територията на страната и в чужбина.
Роден е през 1967 г. Завършил е ВВВУ „Георги Бенковски“ като летец-пилот през 1990 г. Като курсант започнах обучението си на вертолет Ми-2. В трети курс преминах и на вертолет Ми-17. Летях и на самолет Л-29. Във военното училище направих 200 летателни часа. Но всички от целия випуск минахме по този път, обяснява майорът.
Първото му назначение като офицер е било в ескадрила Ми-17. Но от ескадрила Ми-2 тогава са се уволнили много хора наведнъж и трима пилоти от Ми-17, в това число и Крум Семов, са прехвърлени на вертолет Ми-2. Ескадрилата е била много оголена и малкото пилоти са имали шанса да летят редовно,
Майор Семов е пилот 1-ви клас,
инструктор във всякакви метеорологични условия
денем и нощем. По време на службата си е летял на самолет Л-29 и вертолети Ми-2, Ми-17, Бел-206, Бел-430 и „Кугар“. Заемал е длъжностите втори пилот, командир на екипаж, заместник-командир на звено и инспектор по летателно-тактическа подготовка. Сега е старши помощник-началник на отделение „Планиране и отчитане на летателната дейност“ в авиобазата и лети на „Кугар“ и на БеЛ-206.
Още от Ми-2 започнах да летя като инструктор. Нашата система е такава, че като придобиваш подготовка и опит, получаваш инструкторска работа за даден вид подготовка, а след това на друг вид подготовка. Няма длъжност инструктор. Имаш ли подготовка, получаваш инструкторска работа за нея, конкретизира майор Семов. Отбелязва, че не е летял на Ми-17 за бойно използване, защото е имало години, когато машините са спирали за известно време и след това отново са тръгвали.
А за спасителните операции, връща се майор Семов в началото на разговора ни, още във военното училище тази задача винаги е била една от основните ни. Спомня си, че като курсант са снабдявали населението по границата с хранителни продукти и с лекарства. Така че това е една задача, която продължава да се изпълнява и той участва активно в нея. При полетите му са се случвали „малки особени случаи“, но не и някакви сериозни откази. Награждаван е многократно с грамоти, парични и предметни награди, както и с награден знак „За вярна служба под знамената“ – IV степен, награден знак „За отлична служба“ – I степен, и орден „За военна заслуга“ – III степен.
Дали младите пилоти имат същото желание като него за летене? Проблемът е, отговаря майор Крум Семов, че
не може да им се осигури непрекъснатост на подготовката
Ако едната година те направят 15-20 часа, втората е с по-малко нальот.
Понякога е летял повече, в жеги или през нощта, и му се е искало да си почине. Но летенето никога не му е омръзвало. Когато е наставала някаква пауза, то е започвало да му липсва. Защото няма рутина и полетите са винаги различни.
Командирът на 24-а авиобаза бригаден генерал Петьо Мирчев:
Познавам майор Крум Семов още от военното училище, тъй като сме от един випуск. Цялата му кариера е преминала във вертолетната авиация, тук, в авиобазата. Той е един от хората, на които изключително много разчитам и му се доверявам. Има богат практически опит и е теоретично подготвен на високо ниво. От тези хора е, за които съм спокоен, че ще изпълнят задачите по най-добрия начин. И затова той бе от екипажите, които през март спасяваха бедстващи. Мога да кажа само суперлативи за него.
