Лъчезар Лозанов
Изключително интересен документален филм показа в Руския културен център (РКИЦ) режисьорът Владимир Ангелов. „Лудостта на морените“ е лента, посветена на българките – ветеранки от Втората световна война. В увлекателния разказ около собствената си майка Кина, доброволка на фронта, той въвлича съдбите на още редица участнички в боевете – Иванка Богоева, Петра Дончева, проф. Вангелия Азманова, Христина Гръбчева, доц. Софи Пинкас, о.з.полковник – Митка Захариева, Стефка Съселова, Лили Бераха, Славка Георгиева, Величка Георгиева, Анна Велева, Добрина Василева и др.
Авторът изгражда сложна представа – лична и социална, за духа на онова време, разпънато от катаклизми, страсти и смърт. С изумително умение режисьорът, който е и сценарист на филма, прави успоредица между миналото и днешния ден на всяка от жените – виждате ги млади, енергични, красиви и устремени – в единия край на времето, и днес – в труден неуютен делник, с патериците и болежките, със задъхването по стъпалата и медицинските принадлежности на рафтчето за лекарства. И със същата воля и упоритост се събират, опознават, общуват, години наред се борят да направят паметник от една морена, за да предадат на поколенията имената на загиналите си другарки – останали там под куршумите с идеята, че защитават нацията си и човешкото право на живот.
Някак неудобно ви става в тази съпоставка между красотата на младостта и стоическата воля да се съпротивляваш до последната си минута, дори на 90-годишна възраст. Във филма постоянно звучи посланието на главната героиня. На въпроса заслужаваше ли си такъв живот, нейният отговор гласи: дори частичка от онова, което оставихме да остане – заслужаваше си. Време е днешният консумативен човек да се погледне не само от единия край на личното си време – млад, красив, хедонистичен, но и от другия – посбръчкан, притиснат от обстоятелствата, самотен и близо до границата на оцеляването – за да си даде равносметка кого превъзхожда и дали към миналото си трябва да се отнася като към място, където се почва от кота 0.
Това е дълбокото и драматично послание на филма, чиито оператори са Николай Милев, Димо Минов, Ярослав Ячев, звукът е дело на Ивайло Янев, Румяна Стоянова, а музикално оформление: Румяна Стоянова, Владимир Ангелов и авторът на песента “Сине мой“ – Димитър Панчев, в аранжимент на Найден Андреев.
Асистент режисьорът на филма Цвети Лозанова беше и сценарист и водещ на тържеството, където над 90 от ветераните и публиката успяха да видят лентата и да споделят впечатления. Тържеството, посветено на годишнината от победата над фашизма, беше открито от председателя на Съюза на ветераните от войните в България (СВВБ) Иван Сечанов, а след прожекцията почетният председател на СВВБ и председател на столичната им организация д-р Тодор Анастасов връчи медали и почетни грамоти на участниците. Юлия Диханова от отдел „Култура“ на РКИЦ и представител на организацията „Россътрудничество“ пък връчи писмени благодарности от руска страна на всеки от ветераните, а авторът Владо Ангелов, асистент- режисьор Цвети Лозанова и операторът Димо Минов получиха почетни грамоти от руска страна.
