Кошмарът на Втората световна възкръсва в archives. bg /wars/

Архивната колекция „Войните на България“ (1878–1945 г.) е посветена на три знаменателни годишнини, които отбелязваме през 2015 г. – 70 години от края на Втората световна война, 100 години от влизането на България в Първата световна война и 130 години от Сръбско-българската война.

В знак на преклонение пред паметта на стотиците хиляди българи, загинали в името на националния идеал по бойните полета, на ранените, осакатените или безследно изчезнали във войните на България, Държавна агенция „Архиви“ инициира създаването на общ тематичен сайт, осигуряващ интернет достъп до съхранените в държавните архиви документи с военноисторическа тематика.
Идеята получи подкрепа и стана част от националните планове за отбелязване на годишнините от двете световни войни. Тя е и в отговор на нестихващия интерес от страна на широката българска общественост към проблемите на историческото развитие на българската държава и оформилата се трайна тенденция на интерес към семейната история.
Целта на проекта е да популяризира и направи по-достъпни част от съхраняваните в българските държавни архиви документи за петте войни, които България води след Освобождението за постигане на национално обединение.
Структурата на сайта включва самостоятелно обособените страници: „България в Първата световна война“, „България и Втората световна война“, „Сръбско-българската война 1885–1886 г.“ и вече съществуващия сайт, посветен на загиналите военнослужещи в Балканските войни 1912–1913 г.
Всяка тематична страница представя подбрани разнообразни по вид и съдържание архивни документи и снимков материал, покриващи многото аспекти на войните – от дипломатическата им подготовка и бойните действия на фронта, до военновременния бит на населението и последиците от военните конфликти, структурирани в рубриките Документи и Галерия.
Основно място в колекцията е отделено на рубриката „Списъци с лични данни за участвалите във войните офицери, войници и граждански лица“. Базата данни е създадена на основата на съхранените в документалния масив на Държавния военноисторически архив – Велико Търново списъци на наградени, загинали и др. участници във войните.
Разширената търсеща система, която предоставяме, дава възможност  на потребителите за търсене по различни параметри (по война, ключова дума, хронология, архив или по име, месторождение, войскова част, чин, награда, място на гибел, място на гроб, дата на смъртта, архив на съхранение и ключови думи).

Периодът за изпълнението на проекта е двугодишен (2014–2015 г.) и е неотменна част от дигитализационната програма на ДАА. В осъществяването му участват всички държавни архиви. За първи път при изграждането на тематичен сайт са използвани и възможностите на Информационната система на ДАА за търсене и визуализация на дигитални изображения.
Колекцията „Войните на България“ (1878–1945 г.) е отворена и идеята  е тя да се развива с допълване на съдържание дори и с участието на вас, потребителите. Тя е предназначена за всички, чието любопитство към историята ги отвежда при съхранените автентични документи. Голямото желание на екипа, работил по проекта, е този сайт да подпомага както изследователите, така и наследниците на участвалите във войните в техните търсения и най-вече младите хора, на които предстои да изучават миналото и да съхранят националната памет и идентичност. 
Светлин Радев, директор на Националния военен архив, разясни методиката на работа при изграждането на сайта. В Държавния военноисторически архив се съхраняват два вида списъци. Единият е списъкът на загиналите по войсковите части, който също се приема с висока степен на достоверност. Вторият тип списъци са с гробните места на войниците, съставени в Отделението за военни паметници и гробове към МО, което има състоятелен фонд в 16 архивни единици от 3 хиляди листа, формат А3, са попълнени тези списъци.
Това е седмият проект, реализиран от ДАА в рамките на 3 години. Ира Георгиева, началник-отдел издателска и информационна дейност и ръководител на екипа по реализирането на сайта представи идеята и целите, които си е поставила агенцията с реализирането му.

Днес вадят архива на Желю Желев

Изложба от годишнината от рождението на проф. Петко Стайнов на 18 май от 17 ч. в централното фоайе на Софийския университет. След това изложбата ще бъде показвана в НС, той е човекът с най-дълъг парламентарен стаж в българската история.
На 16-17 май системата на архивите също ще участва в „Нощта на музеите“, в териториалните поделения също ще бъдат показани изложби. В тази зала ще открием изложба „Пейзажи по Дунав“, отсам и отвъд, става дума за 30 литографии от началото на 19-и в. Това са литографии на османски крепости и пейзажи по Дунав, най-вече от България, но и сръбски, румънски, молдовски и бесарабски селища. Това са непоказвани досега литографии, които ще останат седмица в залата на ДАА. 16 май е и Международният ден на архивите.
Пристигнал е архивът на президента Желю Желев, съобщи директорът на ДАА доц. Михаил Груев. 
До дни ще бъде готов грубият опис на този архив, безценен от гледна точка на историята на българския преход. Днес от 11 ч. в залата за пресконференции на ДАА ще бъде представен груб опис на този фонд.

12 587 са загинали, но броят никога не е окончателен, категоричен е доц. Михаил Груев, директор на Държавна агенция „Архиви”

– Доц. Груев, как възникна  идеята за сайта achives. bg /wars/?
– Проектът е част от националния план за отбелязване на 70 години от Втората световна война. Специалистите и изкушените любители на военната история знаят, че един от големите проблеми, които стоят открити пред българската историческа наука, е свързан с посочването на точния брой на жертвите. Той датира от времето на Парижката мирна конференция. До ден-днешен се сочат най-различни цифри, понякога разминаванията са в пъти. Новото и най-важното от работата на специалистите е прецизното установяване на техния брой. В резултат на работата на цялата агенция те са стигнали до 12 587 загинали във Втората световна война.

– Можем ли да кажем, че това е окончателният брой на загиналите?
– Не се твърди, че тази цифра е окончателна, окончателна няма да има, но тя е най-близка до реалността. По време на Паржиката конференция се говори за жертви от порядъка на 32 000, 40 000 и т.н. големият брой на разминаванията се дължи най-вече на условната категория „Безследно изчезнали“, както и прибавянето на ранените към общия брой на жертвите. Това обаче не може да бъде резонна методика. При това става дума за целия период на българското участие във войната, т. е. от присъединяването към тристранния пакт до капитулацията на Германия. За периода преди 9 септември 1944 става дума за загинали български войници при партизански акции, бомбардировки, вражески нападения и т.н. След това става дума за загинали във войната срещу Германия.

– Какви документи могат да открият заинтересованите специалисти и граждани в сайта?

– Друг интересен момент е представянето на колекция от 2419 документа и снимки, неизвестни на широката публика. Сред известните оригинали може да видите Крайовската спогодба, с която България си връща Южна Добруджа, Закона за защита на нацията с мотиви към него, Протокола за присъединяването на България към Тристранния пакт. Шифрованата телеграма от външния министър Иван Попов до Българската легация в Москва, с която се настоява за запазване на дипломатическите отношения със СССР. В тези документи може да видите още списъци на германски войници, лежали в български болници, списъци на загинали германски войници, загинали при преодоляването на линията Метаксас през 1944 г., списъци на загинали в България съветски войници, ранени и транспортирани в България от Яш-Кишиневската операция на 3-и украински фронт.

– С други думи сайтът, който предлага ДАА, дава възможност на всеки български гражданин да потърси загиналите си предци, както и на германци и руснаци да сторят същото?
– В списъците има опция да се търсят загиналите по име, населено място или място на смъртта. Има колебания за двайсетина имена, които си съвпадат, част от данните също съвпадат, така че е възможно дам също да настъпи лека корекция. Съществена корекция на цифрите не се очаква обаче.

– Кога да очакваме achives. bg /wars/ в завършен вид?
– През есента предстои подобни страници да бъдат качени и архивни масиви от Сръбско-българската война (1885–1886 г.), Балканските войни (1912–1913 г.), и Първата световна война (1914–1918 г.), където броят на жертвите и ранените е в пъти по-голям.