От гарнизон на гарнизон или на… полигон

Цончо Драгански

Имах съвипускник от Военното училище във Велико Търново – Койчо Куцаров, който се затрудняваше на въпроса откъде е. Баща му, офицер от Българската армия, служеше в един град, майка му живееше в селище, в което преди това бе работил баща му. Брат му учеше в трети град, а съвипускникът ми бе завършил техникум във Велико Търново. 
Спомням си, че преди години, ние, журналистите в армейския вестник, често питахме нашите събеседници офицери в колко гарнизона са служили. И обичайните отговори бяха 14-15, а понякога и много повече. 

Житейските ситуации

подобни на тази с моя съвипускник, правеха като че ли някакво впечатление, но всъщност учудваха само хората извън армията. Не, не се сетих за тези случаи във връзка с проведения Консултативен съвет по национална сигурност при президента или поради предстоящата пенсионна реформа. Поводът бе скорошното ми посещение на емблематичния за армията полигон „Корен“ и срещата ми с неговия нов командир подполковник Валери Антонов.  
На тази длъжност той е от октомври миналата година. Преди него командир на полигона бе 

подполковник Анатолий Първанов

загинал по време на командировка във верижна катастрофа на магистрала „Тракия“ на 31 март 2014 г. Добре е да напомним неговата кариера като военнослужещ. Роден е в Монтана. Бил е една година в ШЗО „Христо Ботев“ в Плевен и още една година в Гранични войски. След това завършва ВНВУ „Васил Левски“ във Велико Търново и години по-късно – Военна академия „Георги Ст. Раковски“ в София. Две години е в оперативния учебен комплекс „Чаралица“. Служи във формированията в Сливница от командир на взвод до командир на батальон. Три години е в Елхово. После е в Пловдив, Казанлък и Плевен. Идва за командир на „Корен“, а семейството му остава в София. Какво да се каже за такава служба? Най-краткото описание е – от гарнизон на гарнизон и накрая на…полигон.

Но ставаше въпрос за подполковник Валери Антонов –  

сегашният командир на „Корен“ 

и защо си спомних за моя съвипускник Койчо Куцаров, с когото бяхме в един взвод във Военното училище. Когато ме питат откъде съм, отговорът ми е – от България, с усмивка каза подполковник Антонов. Разпределен е в Кърджали като командир на взвод след завършването през 1993 г. на висшето военно училище в Шумен – специалност „Земна артилерия“. Продължава в 61-ва Стрямска бригада в Карлово и трупа опит в  длъжностите командир на взвод, командир на батарея, заместник началник-щаб на дивизион, помощник-началник и старши помощник-началник на отделение „Бойна подготовка“ в щаба на бригадата. Завършва и Военната ни академия в София
Но защо не може да отговори категорично от къде е? Съпругата му Ренета е останала на работа в Карлово, след като той е служил там. Синът му Антони е студент в София, а дъщеря му Даян е абитуриентка в Котел в музикалното училище „Филип Кутев“. Сега подполковникът живее в Хасково, най-близкия град до полигон „Корен“. Ако все пак трябва да уточни някакъв град откъдето е, той посочва Шумен.
Интересно е, че баща му – Антон Антонов, е служил в Ракетната бригада в Марино поле. А последната му длъжност, преди да се пенсионира като полковник, е началник на полигон „Змейово“ – от 1991 г. до 2002 г. Бащата – началник на полигон, синът – командир на полигон. Някога в армейския вестник имахме рубрика 

„По пътя на бащите“

– колко подходяща е сега за полковника от запаса Антон Антонов и подполковника Валери Антонов! Както и изразът – от гарнизон на гарнизон и на… полигон.

Дали познава добре „Корен“?  Още през първата си офицерска година като лейтенант е опознал тази силно пресечена местност, дълга около 18 километра и широка до 5 километра. Участвал е и на зимен, и на летен лагер, и е провеждал артилерийски стрелби. После е идвал тук на учения. Преди години дори е било учудващо, ако български офицер не е посещавал този полигон. 
Откакто застъпих на тази длъжност, имах възможността да направя доста обиколки на полигона, както и да се запозная с местното население и кметовете, и кметските наместници.
Ние спазваме сроковете и изпращаме документ, чрез който ги оповестяваме, че в даден период ще се проведат стрелби, а те пък предупреждават населението, обясни подполковник Антонов. Негов заместник е майор Радослав Маринов, а в полигонната команда са капитаните Александър Петров и Ангел Тодоров, все офицери с богат опит на полигона, обслужвали учения на всички родове войски.  Например, капитан Петров е завършил Военното училище в Шумен през 1999 година – специалност „Земна артилерия“, а на полигона е от 2003 г. Казвал ми е, че толкова добре познава полигона, че може да се ориентира навсякъде в него и със завързани очи. Готов е бил да се обзаложи с всеки за това свое твърдение, но е нямало желаещи да му опонират. 
Дългогодишен опит имат и 

другите военнослужещи 

и цивилни служители от полигонната команда и обслужващата рота. Като офицер, който е наясно с положението в армията, подполковник Антонов подчерта, че хората са достатъчно, за да се справят със задачите.  Като във всяко едно военно формирование и тук те носят дежурство и водят учебен процес. И осигуряват участниците в занятията и ученията на полигона.
Откакто подполковникът е поел командването на полигона, не е имало големи пожари. Но след като се затопли времето, опасностите в това отношение нарастват. Затова взима мерки и екипажът на противопожарния автомобил винаги е в готовност да се намеси.
Полигон „Корен“ е в състава на Сухопътните войски. Ако възникнат проблеми, се свързвам със съответните отдели на Командването и получавам помощ, посочи подполковник Антонов. Той пък се стреми да предостави подходящи условия за подготовка на идващите формирования. Правим рекогносцировка, уточняваме какви са техните и нашите възможности и така съвместяваме усилията си. Но и те разбират, че полевите условия са сурови, не е като да отидеш на хотел, да подишаш чист въздух и да се върнеш, отбеляза в заключение командирът на „Корен“ подполковник Валери Антонов. А условията са същите и за него, и за военнослужещите и цивилните служители от полигона.