Андрей Рангелов
Важно е да се вслушваме в уроците на историята и да не допускаме никога повече грешките от миналото – това е днешната задача на нашите Въоръжени сили и на нашите съюзници – да бъдат
гарант на мира в Европа
и по света. С тези думи президентът Росен Плевнелиев се обърна към присъстващите на ритуала във ВА „Г. Ст. Раковски“ по полагането на урни с пръст от бойните полета на Българската армия през Втората световна война.
В церемонията участваха патриарх Неофит, министърът на отбраната Николай Ненчев, началникът на отбраната вицеадмирал Румен Николов, депутати, генерали, ветерани. Президентът прие почетния гвардейски строй. Урните бяха положени на Алеята на славата във Военната академия, в основата на колоните, на които са изписани имената и годините на съответната битка.
Отдаваме почит към тези българи, които заплатиха с живота си не просто за нашата свобода, а за бъдещето на цяла Европа, изтъкна Плевнелиев. „Над 200 000 български войници и офицери участваха в заключителната фаза на Втората световна война. Над 12 000 от тях трагично загинаха. Ние няма да ги забравим“, категоричен беше президентът.
Днес сме единни по отношение на оценката си за фашизма, българското общество, както и целият демократичен свят отдавна е осъдил тази идеология и тя е забранена в цяла Европа, изтъкна той. И апелира: „Нека не забравяме, че броени дни, след като Европа се освободи от фашизма, над голяма част от нейната територия беше установен
друг тоталитарен режим
Когато Бухенвалд беше освободен, в същия този момент милиони човешки същества бяха подложени на унищожение и унижение в лагерите на ГУЛАГ. Нашите воини, които се бориха за свободата на Европа, трябваше да се завърнат по родните места, за да видят, че нов тоталитарен режим вече бе намерил благоприятна почва за развитие в родината. А така нареченият народен съд бе избил хиляди българи. Гьобелс бе победен, но цензурата и терорът над мисълта останаха“. Трябва да гарантираме обективен прочит на историята и на фашизма, и на комунизма, и на Аушвиц, и на Белене, и на Гестапо, и на Държавна сигурност, трябва да си кажем истината, цялата истина, заяви президентът. Така ще стъпим на здрави основи и така ще си простим, изтъкна той. По думите му не армиите и интересите са направили Европа силна, а правилата.
Събрали сме се, за да изпълним поне част от своя дълг към онези почти 35 000 свидни жертни – убити и ранени, които Майка 
България даде във втората фаза на войната, заяви в словото си министър Ненчев. Наскоро с група ветерани обиколихме част от бойните полета, където героите са срещнали воинската смърт, сподели той.
„Но истината има и друго лице. Точният брой на жертвите все още не е изяснен. По последни данни на Държавна агенция „Архиви“
броят на загиналите е 12 587
но и това число очевидно не е последно. Все още не е ясно за мнозина и кой и къде е загинал. Затова днес тук, на Алеята на славата на нашата Военна академия, даваме покой на духа на героите“, посочи министърът.
По думите му не трябва да се забравя, че „Втората световна война сложи край на човеконенавистния националсоциализъм и на фашизма, но една част от европейските народи не получиха жадуваната свобода. И днес е редно да се върнем и към онези страници от историята, с които не можем да се гордеем. След завръщането си от фронта по-голяма част от достойните български офицери не само не получават заслужено признание и уважение. Но са подложени на жестоки гонения и репресии. Хиляди са избити. Изпратени по лагери и затвори. Отнетоим е имуществото. Семействата им са разселени из цялата страна. Оставени са без професия. Комунистическият режим бързо забравя героизма и на практика унищожава цвета на българското воинство“.
Нека потомците на тези невинни жертви знаят, че днес демократична България се прекланя и пред тяхното мъченичество, че
подвигът им не е забравен
че те са неотменна част от бойната слава на Българската армия и урните, които сега полагаме, са и за тяхната памет, изтъкна министър Ненчев.
Председателят на Военноисторическата комисия полковник от запаса доцент д-р Станчо Станчев връчи на президента Плевнелиев грамота, с която той е обявен за почетен член на комисията. В храма „Св. Архангели“ беше отслужена панихида за загиналите воини, след което пред зала „Тържествена“ беше открита изложба „Втората световна война във фондовете на Военноисторическата комисия“.
За да донесе пръстта експедицията измина 2400 км
Път от 2400 км през бойните полета на Българската армия по време на Втората световна война измина експедицията, която донесе пръстта за ритуала във Военната академия. Въпреки че пътуването беше много натоварено, имахме предварително начертана схема и всичко мина по план, каза за в. „Българска армия“ полк. о. з. доц. д-р Станчо Станчев.
Продължихме традицията отпреди две години, когато положихме урните с пръстта от Балканските войни, напомни председателят на Военноисторическата комисия. През миналата година пък е била донесена пръст от полесраженията в Македония.
Тазгодишната експедиция е била 6-дневна. Започнахме от Крива Паланка в Македония и стигнахме до Австрия, казва Станчев. Историците не само са взимали пръст и са документирали този факт, но и са посещавали съществуващите военни паметници и гробища на воини от Първа българска армия.
Никъде не са имали проблеми с местните власти. Напротив, в Сърбия бяхме посрещнати много радушно от наши колеги и партньори от института за стратегически изследвания на сръбското министерство на отбраната, заяви Станчев. Беше ни оказано сериозно съдействие за маршрутите, по които трябва да минем, допълни той.
Предстои да организираме полагането на урни с пръст за 130-годишнината от Сръбско-българската война през ноември, заяви председателят на Военноисторическата комисия. След това вниманието ще се насочи към 100-годишнината от Първата световна война. „Вече имаме организирани няколко експедиции в Македония. Ще насочим нашето внимание към Добруджа. Там през 1916 г. се водят военните действия. Ще посетим паметните места, свързани с българската военнна история в Добруджа и Румъния“, каза Станчев.
фото Красимир Тодоров
