Светлозар Стоянов
По повод 136-ата годишнина от създаването на военната промишленост у нас с редакцията на в. „Българска армия” се свърза Йордан Маринов, председател на Общобългарския комитет „Генерал Иван Вълков“ и секретар и учредител на Националния комитет „За възраждане на отбранителната промишленост в България“.
Той ни предложи документи и свидетелства за създаването на оръжейния комплекс у нас още при създаването на Третата българска държава след Освобождението 1978-1879 г., като не пропуска и една дълго премълчавана страница от този дял на промишлената ни история, а именно – репресиите, извършени от комунистическия режим у нас върху водещите ни специалисти – оръжейници и самолетостроители, и влиянието, което СССР оказва върху отбранителната ни промишленост.
Името на казанлъчанина Йордан Маринов нашумя в националните медии през 2007 г., когато представляваните от него организации и наследниците на оръжейници, самолетостроители, пилоти и полицаи, служили на Царство България, избити и репресирани от комунистическия режим, поискаха с декларация, изпратена до военните аташета на държавите, членки на НАТО у нас, Русия да изплати 8 млрд. лева обезщетение на България за жертвите, щетите и пропуснатите ползи от оръжейната и отбранителната ни промишленост през 45-годишния период.
На среща с потомците на жертвите, състояла се във Военен клуб – Казанлък, преди 8 години, бяха показани исторически документи за самолетостроенето в България, политическите съдебни дела срещу оръжейниците и заповедта на Москва за унищожение на Българския полицейски корпус, и бяха обединени в едно всички искове към тогавашното правителство на Русия, които по изчисления на организаторите възлизат на сумата от 8 млрд. лв.
„С тази покана събрахме потомците на всички самолетостроители и оръжейници в България пострадали от комунистическия режим 1944-1989 г.“, разказва Маринов. „Направихме го през 2007 г., когато на власт беше правителството на Сергей Станишев и Министерството на отбраната на Русия предяви иск към България да изплати в размер на 2 млрд. долара лицензите за автомат „Калашников“, които произвежда. И с потомците на тези оръжейници и самолетостроители решихме от своя страна да покажем историческата истина с документи, факти и фотографии, че не Русия трябва да иска от нас, а ние да искаме от Русия“, сподели още Маринов.
Декларацията е публикувана във вестниците „Седем“ и „ВестникЪТ“ с главен редактор Цоня Събчева. „И двата вестника спряха, спомня си Маринов и допълва: „Във в. „Седем“ статия със заглавие „Ще искаме 2 млрд. от Русия за щети на оръжейната индустрия“ публикува журналистът Венелина Попова, кореспондент на БНР за област Стара Загора, въз основа на нашите факти и документи. И само 4 месеца след това в. „Седем“ беше спрян. Което ние свързваме с нашата декларация“.
Документът е връчен на тогавашния президент на Георги Първанов, премиера Сергей Станишев и председателя на Народното събрание Георги Пирински. „Направихме това, тъй като ние сме НПО и оставихме тази работа да свършат представителите на официалната власт, като поискат среща с руския президент. Въпросът е отворен и днес“.
Йордан Маринов цитира разработка на Националния комитет „За възраждане на отбранителната промишленост в България“ за периода 1923-1954 г. Според документа, след края на Първата световна война и последвалия Ньойски мирен договор на българската отбранителна промишленост се налагат тежки ограничения. По това време България разполага с „Артилерийски арсенал“ – София, основан през 1879 г. в гр. Русе, „Флотски арсенал“ – Варна, осн. през 1879 г., Барутна фабрика „Еловица“ – Гарбово, основана 1895 г. и Барутна фабрика „Принц Кирил“ Русе, основана през 1903 г.
Военният министър на Царство България в периода 1923-1929 г. ген. Иван Вълков със своя заповед прехвърля Артилерийския арсенал от София в Казанлък през 1924 г. и
създава Държавна военна фабрика
сега „Арсенал“ АД.
През 1926 г. прехвърля и Държавната аеропланна работилница от Божурище в Казанлък и сключва договор с чешката фирма „АЕРО-Прага“ за построяване на летище и самолетна фабрика.
През 1930 г. собственик на казанлъшката фабрика за самолети става италианската фирма „Капрони“, която се преименува в „Български Капрони“. През 1943 г. тя е превърната в Държавна самолетна фабрика, която след настъпването на комунистическия режим у нас е преустроена и отново преименувана на ДСО „Хидравлика“. Днес тя носи името „Капрони АД“, но производството на хидравлични части остава преобладаващо.
Държавната военна фабрика в Сопот е открита през 1936 г. като дъщерна на казанлъшката, като след отпадането на ограниченията от Ньойския мирен договор в България се откриват още Държавна самолетна фабрика в Ловеч през 1941 г. и Държавна военна инженерна фабрика в София.
Година по-рано в Карлово са открити Главни ремонтни работилници за ремонт и поддръжка на военната авиация у нас, която тогава използва за нуждите си самолети „Месершит“, „Хейнкел“ и „Юнкерс“. Новопостроените заводи разполагат с германска техника и оборудване. Специалистите в тях са получили професионалната си подготовка и специализирано обучение в немски оръжейни заводи на изключително високо ниво.
Изброените фабрики и заводи след 9 септември 1944 г. попадат в ръцете на новата власт. Отбранителната промишленост оборудвана изключително с германска, италианска и чешка техника, започва да работи за гражданската промишленост и селското стопанство. В редиците на оръжейниците се провеждат политичестки чистки по времето на т. нар. „Народен съд“. Всички офицери и разузнавачи в ДВФ са осъдени на смърт и разстреляни. Обвиненията към техническия персонал са за водене на антисъветска пропаганда сред работниците.
Решаващ за отбранителната промишленост е процесът срещу ген. Димитър Томов и директорите на военните заводи. След изпълнението на смъртните им присъди сред работниците започват арести и агентурни разработки от страна на ДС. В ЦК на БКП се създава ударна група начело с министъра на промишлеността Антон Югов за обследване на техническите кадри в ДСО МЕТАЛХИМ. Арестувани са над 220 души. От Москва пристига група съветници за помощ в репресиите и изтръгване на самопризнания от оръжейниците.
Обвиненията са в умишлени саботажи, диверсии и шпионаж
в полза на САЩ и Великобритания. На освободените места са назначени млади и неопитни специалисти, верни на БКП и КПСС.
Периодът след 1954 г. е характерен с внедряването на съветско оборудване, лицензи и специалисти. Начело на отбранителната ни промишленост застава полковникът от Съветската армия, а впоследствие и ген. л-т от БНА Георги Трифонов Ямаков, съветски възпитаник и политемигрант.
Друг важен елемент от оръжейното ни производство е т. нар. Направление „Износ на революция“ за оръжие за Третия свят. Повече от 45 държави са въоръжени със социалистическо оръжие, въпреки че повечето от тях са под международно ембарго и са управлявани от открито терористични правителства.
/В следващия брой ще разкажем повече за фабриката „Капрони“, самолетите и последвалите репресии срещу самолетостроителите/
