Боряна Радева
Протести и контрапротести белязаха обществения живот в Македония през изминаващата седмица. Политиците от Скопие дори се опитаха да преговарят на неутралната територия на Страсбург – без успех. Премиерът Никола Груевски отказа да подаде оставка насред яростните критики на опозицията и огромното одобрение от населението. Според анкетите Груевски остава най-популярната личност в страната. Редовите хора лесно се идентифицират с него, защото е лесно да го заговориш и защото живее в апартамент в Скопие и отказа да се премести в официална резиденция. Съседите му го описват като учтив човек, който никога не забравя да ги поздрави, когато ги срещне в асансьора.
Протестите
След драмата в Куманово и денят на траур във връзка с убитите осем полицаи протестът на опозицията избухна с нова сила миналата неделя. Оформи се палатков лагер в центъра на Скопие. Лидерът на СДСМ Зоран Заев обяви, че е събрал 30 000 души, не само поддръжници на неговата партия, но също и представители на граждански организации. Протестът в неделя беше почетен и от лидера на ПЕС – Сергей Станишев.
„Не трябва да се пропуска възможността да се изкаже масовото недоволство на гражданите на Македония от и корупционната мрежа, която е оплела страната от 9 години“, обяви лидерът на опозиционния Социалдемократически съюз на Македония Зоран Заев. Според него вече е настъпил моментът управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ да слезе от политическата сцена. „Не сме единствените участници и поддръжници на новия всенароден протест. Има много неправителствени организации и граждански сдружения, политически субекти и интелектуалци и ще останем докрай, докато Груевски не подаде оставка“, каза още Заев.
Часове преди най-големия протест опозицията обвини управляващите, че се опитват да спрат протестиращи от страната да дойдат в Скопие в неделя, като оказват натиск на автопревозвачите. „Това няма да ни спре, ако трябва с булдозери, трактори, пеша, но хората ще стигнат до столицата“, закани се обаче Заев.
Очакваният отговор управляващите в Македония на вече двуседмичните протести в страната се оказа внушителен. Във вечерните часове на понеделник ВМРО-ДПМНЕ успя да събере значително по-голямо количество хора в своя подкрепа. Дори и голяма част от подкрепящите Никола Груевски да са били организирани държавни служители или мотивирани по друг начин македонци, техният брой е доста сериозен аргумент в разгорялата се политическа криза в страната, коментира „Капитал“.
По данни на близкия до управлението медиен портал „Кури“ 90 хиляди души са се събрали на площада вчера, за да изразят подкрепата си към премиера. Изданието нарича събитието „най-масовият митинг в историята на Македония“. Посочената от вестника цифра вероятно не бива да се взима за чиста монета, но превесът на проправителствените демонстранти не може да бъде отречен.
„Няма да се предадем. Македония е силна, решителна, отново побеждава. Ние побеждаваме. Няма да позволим да се стигне до междуособици. Зоран Заев никога „няма да бъде премиер на тази страна. Неговите пет минути приключиха“, каза Груевски на митинга. Той повтори, че Заев работи за чужди служби и че е финансиран от световен олигарх, който контролира и финансира повече от половината медии в страната. „Тази вечер има река от свободен, горд и достоен народ. Народ, който разбира, когато някой иска да го измами и излъже. Девет години ръководим тази държава пред тежки предизвикателства. През последните месеци Македония бе подложена на жестока атака. Вие не сте свикнали да ни виждате по този начин – да си мълчим. Е, казвам: Стига! Македония трябва да отговори“, каза още Груевски.
Преговори
На фона на случващото се в Скопие Никола Груевски и Зоран Заев се срещнаха в Страсбург, където преговаряха за кризата в страната в продължение на 10 часа. Медиите не научиха нищо след срещата, съобщи радио „Свободна Европа“.
Разговорите във вторник между лидерите на основните партии в Македония се водеха с посредничеството на евродепутатите Иво Вайгъл, Едуард Кукан и Ричард Хоуит, както и еврокомисарят за разширяването Йоханес Хан. Двамата лидери и техните посредници се договориха в сряда да направят съвместно изявление за съдържанието на разговорите, чиято цел бе намиране на решение за излизане от дълбоката политическа криза в страната. „Срещата не беше напразна и си струваше да бъде организирана“, коментира Иво Вайгъл, докладчик за Македония в Европейския парламент. Обсъждаме всички идеи за намиране на изход от политическата криза в Република Македония, сподели по-рано Ричард Хоуит. „Анализираме всички предложения и идеи. Открито поглеждаме към всичко. Съставяне на преходно правителство не се изключва.
До момента в Скопие се проведоха две лидерски срещи, на които присъстваха освен Заев и Груевски още и двамата албански лидери Али Ахмети от ДСИ и Мендух Тачи от ДПА. И двете срещи приключиха без резултати. Третата лидерска среща ще се състои на 26 май.
Конспирации
Междувременно руски медии обвиниха САЩ, че са предизвикали кризата в Македония, за да блокират проекта „Турски поток“. Журналистът Леонид Бершидски писа за „Блумбърг“, че Скопие се е превърнало в поредното идеологическо бойно поле между Москва и Вашингтон.
Авторът цитира изявление на руския външен министър Сергей Лавров: „Не мога да кажа със сигурност, но обективно погледнато събитията в Македония се разиграват на фона на отказа на македонското правителство да се присъедини към санкциите срещу Русия и при активната подкрепа на Скопие за плановете да се построи газопроводът „Турски поток“, на който много хора в Брюксел и отвъд Атлантика се противопоставят“.
Както става ясно, Москва подкрепя правителството на Никола Груевски. В сряда Лавров стигна по-далеч в теориите си. Той заяви, че случващото се в балканската държава е с цел тя да бъде поделена между Албания и…България. Руски анализатор доразви тази теза, позовавйки се на изявления на историка от ДС Божидар Димитров и на непредпазливото изказване на премиера Бойко Борисов, че България е изпратила войска по границата с Македония.
„Преди много години имаше сериозни противоречия и тогава беше подписано Охридското споразумение (през 2001 г.). А сега се говори, че Македония трябва да се федерализира още по-дълбоко,и дори се изказват идеи защо тя да не бъде разделена: една част да бъде дадена на Албания, а друга – на България“, посочи Лавров.
Руският анализатор Андрей Корибко коментира в руското англоезично издание Sputnik, че решението на България да изпрати войски на македонската граница „повдига въпроси относно истинските й намерения по отношение на страната, окупирала по време на Втората световна война“. Според него има съмнения по отношение на намеренията на България от самото начало, но изказванията на страната в последните дни са свидетелство, че „България, имплицитно подкрепяна от САЩ и ЕС, вероятно опитва да възстанови претенциите си върху територията и народа на Република Македония в опит да дестабилизира страната и да навреди на руския проект „Балкански поток“.
Българската позиция
Българският външен министър Даниел Митов определи изказването на Лавров като „крайно безотговорно“, а направените в него внушения – като опит за дестабилизация на региона. (повече за позицията на стр. 1). „Тук е моментът да обърнем поглед и към съседна Македония. Всяка дестабилизация край Вардара носи рискове и за нас, независимо дали говорим за тероризъм, за бежанска вълна или за нарушаване на човешките права“, заяви по темата военният ни министър Николай Ненчев. „Затова нашата позиция е ясна и категорична: Териториалната цялост и суверенитетът на Македония трябва да бъдат гарантирани. Нейните граждани трябва по демократичен начин да определят своето бъдеще“, добави още той.
