Божидар Манов
Докато все още вървят прожекциите от състезателната програма на 68-ия международен кинофестивал в Кан, коментарите и предположенията кой ще спечели легендарната „Златна палма“ стават все по-актуални. 19 филма са в основния конкурс, засега се открояват американският „Керъл“ на режисьора Тод Хейнс с великолепните актриси Кейт Бланшет и Руни Мара, унгарският „Синът на Саул“ на дебютанта Ласло Немеш и италианският „Майка ми“ на опитния майстор Нани Морети. Но всеки ден поднася нови заглавия и са възможни всякакви изненади.
Затова пък журналистите с дълъг стаж на Лазурния бряг припомнят легендарни епизоди от предишни фестивални издания и някои от знаменитите победители, тръгнали си от Кан с изящната палмова клонка.
Тя е официален фестивален символ и награден знак не от самото начало през 1946 г., а от 1956 г. и вече 6 десетилетия магията й пленява кинематографистите от всички континенти. По този повод във фестивалната секция „Класика“ се прожектира специален документален филм „Легендарната Златна палма“ на реж. Алексис Веле за историята на „Златната палма“ и кратки интервюта с някои от носителите й. Във филма се показват и най-важните етапи от производството на „Златната палма“ още от златните мини в Колумбия, през ателиетата за отливане и обработка в женевската бижутерийна филма Chopard. Новият й дизайн е създаден през 1997 г. в същото женевско ателие, а отливката е от чисто 18-каратово злато.
Любопитно е, че досега „палмата“ са печелили само мъже – режисьори, като по два пъти с нея са си тръгвали американецът Френсиз Форд Копола, японецът Шохей Имамура, шведът Биле Аугуст, Емир Кустурица от бивша Югославия, белгийските братя Дарден и австриецът Михаел Ханеке. Единствен път жена – новозеландката Джейн Кемпиън, печели „палмата“ през 1993 година с филма си „Пианото“, а през миналата 2014 г. тя бе председател на главното международно жури. Сега в документалния филм Джейн Кемпиън казва, че „да получиш Златната палма е все едно да бъдеш коронясана“.
Емир Кустурица печели първата си „палма“ през 1985 г. с филма „Баща в командировка“, а втората – през 1995-а за „Ъндърграунд“. През 1993-а е член на журито, а през 2005 – негов председател. Във филма Кустурица отбелязва: „Втората „палма“ промени живота ми“.
Стивън Содърбърг е най-младият носител на „Златна палма“ за филма си „Секс, лъжи и видео“ през 1989 г., когато е само на 26. Сега пред документалната камера той заявява: „За всеки американски режисьор „Златната палма“ заема особено място в кариерата му“. Подобни са думите и на Куентин Тарантино, когато през 1994 г. получава „Златна палма“ за филма си „Криминале“: Тогава той заявява гордо и безцеремонно: „С тази награда, така или иначе, аз вече съм в историята на киното“.
Много по-умерени и скромни са белгийските братя Дарден, които спокойно и без излишен патос просто декларират: „Фестивалът в Кан представя световното кино в цялото му многообразие“. И Мартин Скорсезе е сдържан по повод неговата „палма“ от 1976 година за филма „Шофьор на такси“ с Робърт де Ниро в главната роля: „Това е моята най-вълнуваща награда“.
Немският режисьор Вим Вендерс също не се изхвърля излишно по повод отличието за „Париж, Тексас“ през 1984 година: „Това е вълнуващо. „Златната палма“ се помни цял живот“. Докато италианецът Нани Морети с ироничен хумор подхвърля: „Забравих „палмата“ на летището при завръщането ми в Рим“.
А какво ще каже новият носител на „Златна палма“ за 2015 година, ще разберем при закриването на фестивала на 24 май вечерта, в голямата зала „Люмиер“ на Фестивалния дворец на чаровния булевард „Кроазет”.
