Росица Цонева
Една конференция се превърна в Кръгла маса, на която се размениха експертни мнения по новите предизвикателства пред сигурността в Европейския съюз и НАТО, които казусът Украйна постави. За изречените и неизречените истини за членството ни в тези две организации, за несъвършенствата на демокрацията и за това, че в Европа живее поколение под 40 години, с което трябва да се говори без клишета за нейните ценности, Институтът за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“ организира конференцията „Готови ли сме да защитим ценностите си? Светът между дипломацията и оръжията“. Събитието беше под патронажа на министрите на отбраната Николай Ненчев (изказването му публикуваме на стр.5) и на външните работи Даниел Митов. Присъства посланикът на САЩ у нас Марси Рийс.
В конференцията се изказаха двамата министри, както и председателят на института Надежда Нейнски, бивш външен министър и евродепутат, генерал Джоузеф Ралстън, върховен главнокомандващ на Обединените сили на НАТО в Европа (2000-2003), Велизар Шаламанов, директор в Агенция „Комуникация и информация“ на НАТО, бивш служебен министър на отбраната и зам.-министър, Н.Пр. Илгварс Клава, посланик на Латвия, председателстваща ЕС, Филип Димитров, бивш премиер, посланик в ООН и в САЩ, постоянен представител на ЕС в Грузия до м.г. и други.
Надежда Нейнски зададе въпроса защо 10 г. след ратификацията на Договора за членство на България в НАТО (с пълно мнозинство) отново се поставя въпрос за референдум, правят се обструкции на превъоръжаването на армията по натовски стандарти, търсят се начини за заобикаляне на изискванията на ЕС за обща система за енергийна сигурност и се дискутира неутралитет по горещата тема за анексирания от Русия Крим. За първи път след Студената война Европа е пред изпитанието на практика да защити ценностите, които вербално декларира. На терена на корупцията и двойните стандарти тя няма как да убеждава в своите предимства. Гръцката криза, настроенията за излизане на Великобритания от ЕС, сепаратистките тенденции в Западна Европа, отдалечаването на някои страни от Западните Балкани като Босна и Херцеговина, а вече и Македония, от обществените практики, приемливи за ЕС, са
ключови предизви-кателства пред Европа
Те създават разочарования и хранят евроскептицизма и дори крайно десни настроения. Затова днес обществата се нуждаят от откровено говорене, обобщи Надежда Нейнски, от смели решения и от силно лидерство.
Повече от 10 г. от членството ни в НАТО и в ЕС, според нея, България все още не успява достатъчно да защити пред обществото ползите от членството. И това отваря пространство за носталгични гласове и за опасни алтернативи. България знае цената на пътя дотук, на завоюването на европейска перспектива, заключи Надежда Нейнски. Затова е необходим и честен разговор за перспективите, рисковете и предизвикателствата.
Генерал Джоузеф Ралстън припомни, че никой не е присъединен към НАТО насила и затова на поколението в Европа под 40-те трябва да се напомнят демократичните критерии, зад които стои Алиансът, които всяка страна член на общността е утвърдила, преди да бъде приета. И добави, че „когато нещата станат трудни и имаме много предизвикателства,
да не забравяме колко много сме постигнали
Генерал Ралстън вижда големите промени за 25 г. у нас.
С въпроса, какво прави в момента НАТО, за да защити ценностите си, се включи в разговора Велизар Шаламанов. Солидарността между 28 партньори е едно от най-важните неща във формиране на силата на този Алианс, заедно с интегритета. Оперативната съвместимост е важна не само между съюзниците, но и с основните партньори и това показва, че освен силата на оръжието, е важна и дипломацията. Оперативната съвместимост се постига и със съвместните учения, видимата част на сериозния предварителен труд. С предварителните усилия са свързани и тези за модернизацията на ВС. За България става въпрос за превъоръжаване, тъй като тази модернизация е била подценявана дълго време. Програмата за развитие на отбранителните способности е този важен инструмент, който ще позволи и България да отговори еднозначно на този въпрос. През последните години у нас в рамките на програмата за инвестиции в сигурността с НАТО се реализират проекти по модернизация на две от нашите основни летища, изграждане на комуникационен център за военноморските сили като част от системата за комуникации на ВМС на Алианса, започна изграждането на супермодерен център за управление на противовъздушната отбрана и на ВВС, върви изграждането на мобилен модул за комуникационно и информационно осигуряване като елемент от системата за поддържане на структурата на силите на НАТО. България активно ще участва и в изграждането на дивизионен щаб в Румъния. Нашата 61-ва бригада е афилирана с корпуса за бързо реагиране в Солун. Следващите стъпки са за модернизация на системата за въздушно и морско наблюдение в рамките на НАТО, въпроси, свързани с киберотбраната, която повишава способностите в условия на хибридна война. Велизар Шаламанов обобщи, че решенията на политиците за развитие на ВС са важни, но осъществяването на конкретни проекти по модернизация с активно участие на българската индустрия и изследователска общност, с реализирането им в рамките на НАТО и ЕС с механизмите на многонационалното финансиране биха позволили през следващите 2-3 г. практически стъпки в модернизацията на БА. Това не само ще я модернизира, но и ще мотивира българските военнослужещи и ще доведе до технологично развитие на нашата индустрия, ще интегрира индустрията и науката ни по-добре със съюзниците от НАТО и ЕС.
По болезнения въпрос за бюджета за отбрана посланикът на Латвия Н.Пр.Илгвар Клава сподели, че неговата страна е имала решение да увеличава този бюджет до 2% от БВП до 2020 г., но след анексирането на Крим и събитията в Украйна това ще се случи до 2018 г.
Филип Димитров се включи в дебата с твърдението, че посланието от четвърт век у нас, че „ние сме в ЕС и НАТО, ама не сме съвсем там, на тях всичко им е наред, а на нас не ни е“ са
не по-малко опасни от руската пропаганда
Това вреди на България, затова да говорим за нас, ангажирайки се с общото, което ни свързва, призова той. И добави, че институциите са важни, но без лидери и лидерство са безплодни. Той не смята, че България е била лишена от лидери през тези 25 г. Но когато говорим за западните ценности, да не ги бъркаме с политическата коректност. Защото започнахме да наричаме демокрация всичко онова, което е „нормативно дължимо“… Демокрацията не е съвършена и то трябва да се казва на младите хора. И не е вярно, че по всички въпроси сме постигнали съгласие, нито че с падането на Берлинската стена вече нямаме врагове. Човек може да уважава противника си, но трябва да го победи. По много широк начин формулирахме ценностите си и това днес обърква много хора, каза бившият премиер. Включително имахме фантазия, че Русия ще сподели отговорността за нашата сигурност. Затова днес трябва да казваме истината, особено на младите хора. Дължим им
яснота без илюзии
а несъвършенството на демокрацията ни налага да се придържаме към здравия разум. Ние имаме капацитета да се освободим от някои ентусиазирани формули и да намерим реален път за решаване на проблемите си.
Министърът на външните работи Даниел Митов настоя да получаваме по-голяма финансова помощ от Фонда за миграция и убежища. Той каза, че сме на едно от първите места по брой молби за убежище, а назад в класацията на държавите, които получават солидарна финансова помощ.
