Цяла седмица работата на Народното събрание мина под знака на темата за системата за националната сигурност и правната й рамка. Сред четирите закона на внесения пакет законопроектът за Военното разузнаване събра подкрепа и най-малко оспорване. Между първо и второ четене ще бъдат внесени промени, заявки, за които дадоха в изказванията си народните представители основно от Комисията по отбрана в парламента. Днес публикуваме част от тях.
Ден по-късно депутатите обсъдиха и Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България за 2014 г. Той отново осветли проблемите на Българската армия и състоянието на Въоръжените сили на държавата. Основният извод в доклада е, че въпреки свития ресурс за отбрана Българската армия е в състояние да изпълнява основните си мисии.
„Българската армия живее“, обобщи народният представител Пламен Манушев. Без патетика, но и без пораженчество депутатите търсеха нишите и скритите резерви за излизане на отбраната от финансовата дупка. Тъжното беше, че народните представители, основно от комисията по отбрана споделяха мненията си пред полупразна пленарна зала. Слава Богу, в нея бяха тези, които искрено се интересуват от проблемите на българските офицери, сержанти и войници. И не се редят до знамената на бойната слава само на площада на 6 май, впрочем под дулата на телевизионните камери…
И слава Богу, Комисията по отбрана в последните състави на Народното събрание дава пример как темата за националната сигурност, за отбраната и Въоръжените сили не политизира, а обединява енергията на истинските парламентаристи. И в нея спорят, но в името на по-силна армия и отбрана и на по-стабилна и устойчива система за сигурност.
Общата оценка за Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България за 2014 г. беше: професионален и експертен. Сред достойнствата му, според председателя на Комисията по отбрана в парламента Михо Михов, за първи път такъв доклад толкова задълбочено анализира и обхваща всички родове войски и видове въоръжени сили като цяло в Българската армия. Направени са категорични изводи не само за състоянието на ВС през 2014 г., какъвто е предметът на доклада, но се очертават тенденции за близкото и по-далечното бъдеще. И те правят доклада достоен за представяне пред Народното събрание, според генерал Михов.
Разрезът, който прави този документ, показва наглед две взаимно отричащи се тези – тази, че системата за отбрана търпи все повече поражения от недофинансирането си, като изостава и в плана за превъоръжаване и модернизиране, и другата, че Българската армия и Въоръжените сили на държавата са способни да осъществяват своите мисии и да гарантират националната сигурност на страната. Това противоречие подчерта и заместник-председателят на Комисията по отбрана Валентин Радев. Той оцени анализа в доклада като обективен, с много данни, числа и сравнения. Но в него
въпреки често споменаваната дума криза
системата на отбраната е не по-различна от тази в държавата, в икономиката ни. Според Валентин Радев, очевидно държавата е отделяла много пари за отбрана от 2000 година насам, като е имало години с 2,89% заделен бюджет за отбрана като част от БВП, но състоянието на отбраната не е било подобрено. Но Въоръжените ни сили не са изключение от другите системи в държавата, каза Валентин Радев. И зададе въпрос за това каква е мярата, повече или по-малко изискваме от отбраната в сравнение с другите системи. Тревожното, според него, е тенденцията бюджетната рамка на отбраната да върви надолу. И определи като цел да се положат усилия тя да се обърне в посока нагоре.
Според Ангел Найденов, в доклада е спазен балансът между критичност и изводите за реалната бойна готовност на Въоръжените ни сили. Но състоянието на бойната техника е тревожно. Изправна е 22% от летателната ни техника и около 40% от бойната техника като цяло.
Петър Славов определи доклада като обективен. Според него, средства в отбраната са харчени неефективно и непрозрачно, докато армията ни разполага с остаряло, от 80-те години въоръжение. Депутатът смята алтернативните методи за финансиране на отбраната като едно от възможните решения. Не само продажбата на свалено въоръжение и имоти с отпаднала необходимост могат да налеят средства. Това може да стане и чрез
т.нар.интелигентна отбрана
с допълнително финансиране по европейски програми за съпътстващи дейности. Като такава ниша на проектно финансиране Петър Славов изтъкна дейностите, например, на Военномедицинска академия. И подчерта, че проблемите с осигуряването на средствата за отбрана, както и проблемите на сигурността трябва да се решават комплексно, а не „на парче“. И средствата да се харчат според дългосрочна програма за сигурност и отбрана. През последните 15 години са изхарчени много средства в сферата на отбраната, имало е и погрешни решения, взети от политическите ръководства на Министерството на отбраната по определени приоритети, каза депутатът Пламен Манушев, член на Комисията по отбрана. Но според него, задължително трябва да се кажат добри думи за работата на тези, които изпълняват военната си служба с чест – офицерите, старшините, матросите и редниците, които участват във външни мисии, където сме равностойни партньори на съюзниците си. Да, може да се вземат „назаем“ гуми и акумулатори, но четири батальонни бойни групи са сертифицирани по стандартите на НАТО и бригадите ни са напълно окомплектовани. Българската армия наистина живее и служи въпреки малкото средства.
В изказванията бяха търсени идеи за стабилизиране и устойчивост на средата за сигурност чрез укрепване на системата за отбрана. Заместникът на Комисията по отбрана Янко Янков констатира и че Министерството на отбраната има не по-малко способности от това на икономиката, за да може да ръководи всички заводи от Военнопромишления комплекс на страната. И че специалистите с военно образование могат да гарантират това да става в интерес на националната сигурност на страната.
Докладът даде повод в пленарна зала да се направят изводи, че се задълбочава ерозията на отбранителните способности на страната. И че България
изостава в развитието на отбранителната си система
не само спрямо по-големите си партньори в НАТО, но и спрямо непосредствените си съседи Гърция, Румъния и особено Турция. Това създава и диспропорции в сферата на сигурността в региона. Естествена е необходимостта от спешна дългосрочна програма за развитие на отбраната.
Членът на комисията по отбрана Милен Михов заяви, че, подкрепяйки доклада, „подкрепяме дълга си“. Той разгледа осигуряването на финансов ресурс за отбраната като източник на устойчивост за системата във времето и го свърза с развитието на българския ВПК. Той говори за реформа във ВС и за възстановяване на военното обучение в университетите и училищата като подготовка на граждани при недостига на кадрови военнослужещи в кризисен момент да бъдат естествен резерв и подпомогнат капацитета на армията ни. Той подкрепи тезата си с резултатите от социологически проучвания, според които 25% от българите са готови да се сражават за родината си. Според Милен Михов, необходимо е и патриотично и възпитание в морално-психологически ценности – както на младите хора, така и на състава на ВС.
Според Владимир Тошев обсъждането и приемането на доклада в парламента е акт на подкрепа и загриженост за проблемите на отбранителната ни система, но и към проблемите на състава на военнослужещите в армията. Докладът информира обществото за състоянието на Българската армия и Въоръжените ни сили. Депутатът определи разискванията като разговор за перспективите на Въоръжените ни сили, благодарение на този документ, внесен от политическото, професионалното и експертното ръководство на Българската армия и Министерството на отбраната. Подходът в него е надпартиен по отношение на тази
свръхнационална институция, каквато е Българската армия
заяви Владимир Тошев.
Според председателя на Комисията по отбрана особено важно е, че докладът е изготвен на време от професионалния, експертен и политически състав на Министерството на отбраната и на МС. И приемането му сега дава възможност до края на бюджетната година да се коригират фундаменталните пропуски за осигуряване на боеспособността на армията, заложени в предишния период. И така да можем да откликнем и на потребностите на съюзниците ни в Алианса. Оценките в доклада варираха от тези на опозицията за задълбочаване на ерозията на отбранителните способности на страната до такива за високите професионални качества и непречупения боен дух на личния състав на Българската армия. Изход от недофинансирането на системата за отбрана депутатите търсеха в интелигентната отбрана и поставиха въпроса за ВПК на страната, който МО има основание и капацитет да поеме „на своя територия“ не по-малко от Министерството на икономиката.
Депутатите предупредиха, че системата на отбрана е устойчива, но само защото тя е инерционна. Духът на армията ни не е пречупен, но той не е неизчерпаем, подчертаха народните представители. И основната отговорност за бюджета на отбраната пак се очаква от парламента.
Законът за Военното разузнаване събра най-много одобрение
Със закона за военното разузнаване ще разполагаме с нормативна основа. Достойнствата на законопроекта доминират, но основен плюс е регламентирането и структурирането на разузнавателната дейност на трите нива – стратегическо, оперативно и тактическо. И изваждането от сивата зона на нормативната уредба на служба „Военна информация“ и очертаването на статута, назначаването, подготовката, кадровото развитие и изпълнението на службата от служителите й. Достойнство на закона е и регламентирането на дейността на службата и сътрудничеството и обмена на разузнавателната информация с партньорските служби и дейностите по съвместните операции.
В сянка остава, обаче, аргументирането за служителите от разузнавателните структури на Българската армия, т.е. в органите за управление и във военните формирования към видовете ВС. Трябва да е ясно дали те споделят общия статут на служителите от БА по Закона за отбраната и ВС и дали имат специфични черти по Закона за военното разузнаване.
Отчетени са всички бележки от предварителните обсъждания на пакета от закони, както и бележките на самата служба „Военна информация“ за архива, кадровия състав и отговорностите, които са свързани със служителите под или на прикритие. Законът е най-добрият отговор на съмненията за дублиране на функции, разпиляването на ресурси и за нездравословна конкуренция между Военното разузнаване и ДА „Разузнаване“. Не са ми известни случаи на дублиране на обекти на дейността на службите, а тези с дублиране на информация са изключително малки.
В сравнение с останалите проектозакони за промени в сектор „Сигурност“ съдържанието на този закон – и като философия, и като нормативни текстове, е в достатъчна степен безспорно и ясно, заради което от „БСП Лява България“ ще го подкрепим. Необходимо е, обаче, да има повече яснота в механизма на взаимодействие между отделните структури в системата на военното разузнаване.
Очевидно се търси баланс между цивилното и военното разузнаване. В законопроекта има и неща, които трябва да бъдат отстранени, за да подкрепим законопроекта на второ четене.
Едно от нещата , които силно ме смущава, е чл.29, който въвежда една доста спорна от юридическа гледна точка разпоредба, с която се заявява в прав текст, че по силата на този проект няма да се предоставя на Комисията по досиетата въпросния архив на БНА, който включва документи от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г. Тази разпоредба влиза в конфликт с т.нар.закон за досиетата и на практика директно му противоречи.
От РБ категорично ще настояваме този текст да отпадне между двете четения, защото освен че е признак на много лоша юридическа техника, директно се създава конфликт между два закона и издава, може би, други мотиви. За това говори фактът, че не е посочен срок и не са дефинирани материалите, които няма да се предоставят на комисията, както го изисква законът за досиетата. За това че не се разграничава архива на военното разузнаване отпреди 1991 г. и този на сегашната служба ВИ прави възможно двете неща да бъдат смесени и под претекст да се пази Военното разузнаване днес, да се пазят агенти на бившата ДС.
Много превратно беше тълкуван чл.32 от т.нар.закон за досиетата, където ясно е казано и дадена възможност на служба ВИ и на всяка служба с отношение към тези архиви да прави мотивирани възражения, когато счита, че има опасност за дадено лице или за националните интереси на Република България тази му съпричастност да бъде обявявана. Така че това е, което трябва да направи една модерна европейска служба, когато е налице такава опасност, да се предприемат такива действия, а не да се говори на ангро и да се създава убеждение, че в този архив се укриват лица със съпричастност към ДС.
Милен МиховИнституция, която гарантира сигурността ни
От ПФ ще подкрепим законопроекта за военното разузнаване и ще внесем две поправки. Първият момент е за отношението между началника на ВИ и началника на отбраната. Смятаме, че естеството на военното разузнаване, което трябва да обслужва преди всичко с информация оперативното и стратегическо управление на ВС, трябва да бъде обвързано с тясна връзка между най-висшия военен в йерархията, началника на отбраната, и началника на ВИ. Опитът в тези отношения не са новост в организацията им. Още в зараждането си военното разузнаване се развива под прякото управление на най-висшия военен в рамките на щаба на войската, а по-късно и в пряко подчинение на началника на ГЩ.
Вторият въпрос е за законодателните изисквания към квалификацията на началника на служба ВИ. И ще поставим на разглеждане не само неговата квалификация, а и ще настояваме това да е военен разузнавач от кариерата. Нямаме персонални или политически съображения, но се водим от съзнанието, че тази институция – военното разузнаване е един от основните елементи за гарантиране на националната сигурност. И в зависимост от нейната дейност и управление са в пряка зависимост животът на българските военнослужещи както в България в мирно време, така и особено при изпълняване на военни мисии зад граница.
Парламентарните групи на БСП и ДПС заявиха, че ще подкрепят законопроекта. Ако в него изрично не пишеше, че досиетата на Военното разузнаване няма да се предават на комисията по досиетата, въпросът е щяха ли техните депутати да го подкрепят. Отговорът е ясен – нямаше. И ако цената на тяхната подкрепа е тези досиета да не бъдат разкривани и истината да не излезе наяве, това е висока цена, която ГЕРБ, Реформаторският блок и Патриотичният фронт не следва да плащаме. На първо четене е предложен текст, който противоречи на друг закон. Ние между първо и второ четене ще внесем промени и ще кажем, че тези досиета трябва да отидат там, където им е мястото-в Комисията по досиетата. Така че към ГЕРБ, Патриотичния фронт и Реформаторския блок има голямо обществено очакване. Затова ние като мнозинство трябва да разградим тези досиета докрай. И да бъдем на висотата на тези очаквания.
Общата оценка за Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България за 2014 г. беше: професионален и експертен. Сред достойнствата му, според председателя на Комисията по отбрана в парламента Михо Михов, за първи път такъв доклад толкова задълбочено анализира и обхваща всички родове войски и видове въоръжени сили като цяло в Българската армия. Направени са категорични изводи не само за състоянието на ВС през 2014 г., какъвто е предметът на доклада, но се очертават тенденции за близкото и по-далечното бъдеще. И те правят доклада достоен за представяне пред Народното събрание, според генерал Михов.
През последните 15 години са изхарчени много средства в сферата на отбраната, имало е и погрешни решения, взети от политическите ръководства на Министерството на отбраната по определени приоритети, каза депутатът Пламен Манушев, член на Комисията по отбрана. Но според него, задължително трябва да се кажат добри думи за работата на тези, които изпълняват военната си служба с чест – офицерите, старшините, матросите и редниците, които участват във външни мисии, където сме равностойни партньори на съюзниците си. Да, може да се вземат „назаем“ гуми и акумулатори, но четири батальонни бойни групи са сертифицирани по стандартите на НАТО и бригадите ни са напълно окомплектовани. Българската армия наистина живее и служи въпреки малкото средства.
