Ехо от Кан

Божидар Манов

68-ият кинофестивал в Кан (13-24 май) завърши. Големият екран в зала „Люмиер“ във  Фестивалния дворец на легендарния булевард „Кроазет“ угасна. Журито с председатели американските режисьори братя Джоел и Итън Коен присъди официалните награди, към които се прибавиха и отличията от някои други професионални организации.

„Братята от киното“ преминаха по червения килим

Тъкмо по средата на фестивала организаторите съвместно с Института „Люмиер“ и френската синематека отбелязаха по изключително вълнуващ и елегантен начин 120-та годишнина от епохалното изобретение на братята Луи и Огюст Люмиер. По червения килим пред Фестивалния дворец, под бурни аплодисменти от хиляди фенове, първи преминаха легендарните италиански режисьори братята Паоло и Виторио Тавиани, получили  „Златна палма“ през 1977 г. за филма „Баща – господар“. Редом с тях бяха белгийските режисьори, братята Жан-Люк и Пиер Дарден, печелили палмовата клонка два пъти: за „Розета““ (1999) и „Детето“ (2005). А горе на стълбите, пред входа на Двореца, ги посрещаха братята Джоел и Итън Коен, отличени със „Златна палма“ през 1991 за „Бъртън Финк“. Впрочем, единият от „бащите на киното – Луи Люмиер е бил президент на първия фестивал в Кан през 1946 г.

Това „братско дефиле“ бе само начало на изисканото честване. Водещ на събитието от сцената в луксозната зала „Люмиер“ с 2300 комфортни места,  бе изпълнителният директор на фестивала г-н Тиери Фремо, съвместно с големия френски режисьор Бертран Таверние. Той е президент на Института „Люмиер“, който изследва и популяризира дейността на братята – фабриканти от Лион. За честването в Кан, съвместно с националната синематека в Париж, чийто президент е големият френско-гръцки режисьор Коста Гаврас, организаторите бяха подготвили специална сборна юбилейна колекция от всички филми на Братя Люмиер, заснети през периода 1895 – 1905 година. Запазените архивни ленти, след перфектна дигитална реставрация, оживяха на екрана не само с изненадващо добро техническо качество, но и като вълнуващ документ от онази далечна епоха. Братята са снимали първоначално в родния си град Лион, но после изпращат операторите Александър Промио и Габриел Виер в различни посоки на света. Така визуалната памет на човечеството днес притежава безценни черно-бели кадри от Париж, Лондон, Дъблин, Венеция, Берлин, Истанбул, Ерусалим, Москва, Баку, Ню Йорк, Чикаго, Мексико, Палестина, Египет, Виетнам, Япония и други географски адреси. Зрителите бяха очаровани и със затаен дъх гледаха тези уникални кадри, които по безспорен начин доказват високата културна стойност на киното и неговото място в духовното наследство на човечеството. Знак за отношението на държавата към тази толкова важна културна мисия бе присъствието в залата на министър-председателя Манюел Валс. Би трябвало нашата Национална филмотека обезателно да получи този уникален юбилеен филм по линия на международния културен обмен, а БНТ да го излъчи в централно програмно време.

Филмът, който закри Кан

Вечерта на 24 май, веднага след обявяване на наградите, водещият на гала-церемонията, известният актьор Ламбер Уилсън обяви, че следва прожекция на новия френски документален филм „Лед и небе“ на реж. Люк Жаке с участието на известния изследовател Клод Лориус. Още през 1957 г. ученият полага началото на специална научна програма за изследване на арктическите ледове. През 1965 г. първи изказва аргументирана прогноза, че глобалното затопляне на климата застрашава бъдещето на планетата. Сега, вече на 82 години, ученият участва активно в създаването на новия документален филм.

Люк Жаке е добре известен автор на подобни документални филми, след като през 2005 г. „Походът на императорите“ покори света с разказа за пингвините в Антарктида и заслужи „Оскар“ за най-добър документален филм. В новия, четвърти пълнометражен филм, изследователят Клод Лориус отбелязва: „Вярвам, че човечеството ще се опомни и солидарността на хората ще им позволи да си изградят нов, разумен начин на поведение спрямо природата“. А режисьорът допълва: „Шансът този филм да бъде показан на най-големия и авторитетен кинофестивал в света, е преди всичко успех за нашите усилия да обърнем внимание върху един толкова важен проблем с огромно значение за бъдещото на човечеството. Аз използвам езика на киното, за да говоря по жизненоважни теми с актуален социален и дори политически смисъл. Това са злободневни въпроси, които нямаме право да заобикаляме“. Люк Жаке е режисьор още на игралния филм „Лисицата и детето“ (2007) и на документалния „Имаше една гора“ (2013). Той е учредил и специална неправителствена организация „Докосване до природата“, с която пропагандира екологични идеи сред младите хора. 
Премиерата на „Лед и небе“ в Кан бе своеобразна прелюдия към планираната международна Климатична конференция в Париж (началото на декември 2015-а), която се очаква с огромен интерес от световната научна общност.

Наградите

„Златна палма“: „Дийпан“, Франция, реж. Жак Одиар
Голямата награда: „Синът на Саул“, Унгария, реж. Ласло Немеш
Награда на журито: „Омар“, Великобритания, реж. Йоргос Лантимос;
Най-добра актриса: Руни Мара, „Керъл“, САЩ, реж. Тод Хайнс ex aequo Еманюел Берко, „Кралю, мой“, Франция, реж. Майвен;
Най-добър актьор: Венсан Лендон, „Пазарен закон“, Франция, реж. Стефан Бризе
Най-добър режисьор: Ху Сяо-сиен, „Наемна убийца“, Китай
Най-добър сценарий: Мишел Франко, „Хроника“, Мексико, реж. Мишел Франко 
Награда „Особен поглед“: „Овни“, Исландия, реж. Гримур Хаконарсон
Награда на ФИПРЕССИ: „Синът на Саул“
Награда на Екуменическото жури: „Майка ми“, Италия, реж. Нани Морети
„Златна палма“ за късометражен филм: „Вълни ‘98“ (анимационен), Ливан, реж. Ели Дагер
„Златна камера“ (за дебют): „Земя и сянка“, Колумбия, реж. Цезар Аугусто Ачеведо
Почетна „Златна палма“ (за цялостен принос): Аньес Варда, Франция, режисьор.