Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.

mihail_grigorov
Михаил Григоров
Когато в края на 80-те години на миналия век Украйна тръгна по пътя на независимостта и демократичното развитие, историците от украинската академия на науките бяха изправени пред един съществен въпрос. Въпросът за укрепването на националната идентичност. Възникна проблемът с преодоляването на дефицита от национална история, с намирането и утвърждаването на чисто украински прояви, символи и факти, които да свидетелстват за националния път на развитие на украинския народ и украинската държава през времето. Става дума за факти и символи от битово до държавническо ниво. В същото време и в тази връзка Съюзът на украинските писатели започна да организира курсове за изучаване на украински език, който по това време беше до голяма степен забравен, а от по-младите поколения не е бил изучаван. 
Независимо от това украинският национален дух успя да прояви себе си и украинците се устремиха напред към изграждането и развитието на една истински независима държава. Европейската перспектива за украинците означава реализирането на една мечта за истински цивилизован път на развитие и на реализиране на огромния потенциал на нацията. Украйна е доказала заложбите си и би могла да бъде една от водещите  и проспериращи държави на планетата. 
Украинците казваха, че ходят върху злато, но то не им принадлежи. Друг ползва украинските богатства. В края на 19-и и началото на 20-и век Украйна е била житницата на Европа. Киев е третият по зеленина град в света. На всеки жител на този магнетичен град се падат по 130 квадратни метра гора.  Това са красивите паркове край река Днепър, по двата бряга на която през Втората световна война се разиграват най-кървавите военни събития в историята на човечеството. 
По време на тази война 3 години и половина военните действия се водят на украинска територия. Украйна дава почти 10 милиона жертви, което тогава е над 40 процента от населението й. В битките за освобождението на Киев загиват близо половин милион украински войници. 
Непосредствено след войната големият американски писател Джон Стайнбек получава разрешение да посети Украйна и да пътува през нея, заедно със световно известния фотограф Робърт Капа. Това, от което Стайнбек е потресен най-много, са селата, в които са останали само жени. И те в почивните дни се опитват да се веселят под звуците на акордеон, защото животът трябва да продължи. Акордеонистът е единственият мъж в селото, но са му останали само ръце, а жените танцуват две по две, защото другите мъже са загинали на фронта. 
Едва ли има друг народ по света, който за по-малко от 100 години да е преживял толкова големи страдания. Те започват още през 1932-1933 г., когато украинският народ е подложен на така наречения „Голодомор“. Впоследствие 26 държави от целия свят признават за геноцид това масово обричане на хората на глад. В този глад загиват седем милиона души, а в някои изследвания пише и десет. 
През 1946 г. Украйна преживява още веднъж такава трагедия, когато житото отново е отнето от тези, които са го отгледали, и тогава загиват над 1 милион украинци. През 1986 г. в Чернобилската авария отново загинаха невинни хора и бяха унищожени огромни площи  обработваема земя. 
След всичко това украинците имат основание да се гордеят, че са съхранили духа си жив и непримирим. Историята ги очаква. 
Украинската земя е богата и плодородна. Украинският народ е талантлив и работлив. Украйна е голям приятел на България и родина за стотици хиляди българи от стари и нови времена. 
Една независима, свободна, демократична  и просперираща Украйна ще бъде непоклатим гарант за европейската и международната сигурност, и могъщ съюзник в борбата с тероризма. 
Украинският народ е миролюбив. След падането на Берлинската стена Украйна доброволно се отказа от ядрения си потенциал, с което категорично заяви пред целия цивилизован свят, че не желае войни и страдания, а иска свобода и напредък. Но украинският народ страда и днес, и днес дава скъпи жертви. И това се случва в една европейска страна, към която международната общност засвидетелства още преди десетилетия уважение и признание, и я  направи самостоятелен член на ООН.  
Към кризата в Украйна е необходим ренесансов подход, който поставя в центъра на вниманието правото на украинския народ на независимост. И то не за нещо друго, а защото така повелява висшата човешка справедливост. Световният посланик за специални поръчения при разрешаването на кризата в Украйна трябва да стане човеколюбието. 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани