Откриха „Квадрат 500“

Лъчезар Лозанов

„След като 2 дни имаше свободен достъп на граждани до експозицията, вчера в столицата в присъствието на премиера Бойко Борисов официално се откри експозиция новата Национална галерия – т.нар „Квадрат 500“. В нея (по проект на архитект Янко Апостолов) са обединени и преустроени зали на бившите Национална галерия за чуждестранно изкуство и сградата на Машинно-електротехническия институт (МЕИ). В 28 зали на 4 етажа, общо на 16 000 кв. м, е разгърната уникална по мащаб и характер експозиция с над 1700 произведения на българското и чуждестранното изкуство (42 000 са в депата на галерията). Площта е половината от общата застроена площ и е според музейните норми, обясни Слава Иванова, директор на галерията. Концепцията и представителната експозиция са подготвени от академик Светлин Русев.
Според Слава Иванова в експозицията съжителстват български творби от Възраждането до 90-те години на миналия век с произведенията на западноевропейски майстори от XV-ХХ в. Представените периоди и стилови характеристики разчупват стереотипни схващания, противостоят на шаблонните религиозни и идеологически трактовки. Подредбата включва и образци от изкуството на Азия, Африка и Америка – от миналото хилядолетие до наши дни. „Подходът търси естетически паралели на базата на чистия образ. Това е възможно при наличие на натрупан опит и познания за визуалните изкуства“, обяснява Слава Иванова.

Според акад. Светлин Русев идеята не е механично да се слеят двете галерии, а да се създаде принципно различен музей – развитието на българското изкуство и колекциите на Галерията за чуждестранно изкуство да запазят автентичност, но да дават възможност да се сравнява българското класическо, българското модерно – със съвременното световно изкуство. Новият прочит е чрез пространствени, смислови и стилово-пластически връзки – нашето изкуство да се съизмерва с европейските и световни тенденции, особено при изкуството на 20-и век. Големи живописци от кръга на „поетичната реалност“ стоят до Бенчо Обрешков и Борис Иванов, френски постимпресионисти – до Никола Петров и Елена Карамихайлова, а Андре Лот е до Вера Недкова, Кислинг пък – до Борис Елисеев и Карл Йорданов. Подобни съжителства са Васил Бараков и Вламенк, Ненко Балкански и Корнелиу Баба, Иван Ненов с група испански структуралисти. Синтетичните пластики на американски автори се допълват с простотата и синтеза на български скулптори, а суровите форми на „Трета класа“ на Иван Фунев е в диалог с изящните пластики на Константин Мьоние – сближава ги подобна сюжетна и идейна линия. В пространството е търсено решение, колкото за националното своеобразие, толкова и на универсалното,  значимо като тенденция. Понякога сюжетната връзка реабилитира българското изкуство с автентичен принос, а другаде можем да усетим времевата пауза, която ни разделя от момента, в който нещата са се случвали по света.
В самостоятелни пространства са обособени сбирките на изкуството на Африка, Индия с християнското изкуство на Гоа, Япония, Мексико, Виетнам… 

Билетите ще струват 10 лв., а за ученици, студенти и пенсионери – 6 лв. Галерията е отворена от 10 до 18 ч., почивен ден ще е понеделник. Колекцията на галерията е представена в луксозен албум с експозета от доц. Д-р Ружа Маринска и акад. Светлин Русев. За съжаление обявената обществена поръчка за книжарница и сувенирен магазин в галерията се е провалила – засега отсъстват кандидати. Но предстои отново да бъде стартирана. Очаква се Министерството на културата да осигури средства и за преустройството и на неотдавна освободилото се от наематели южно крило на т.нар. „Квадрат 500“. Там ще има още две големи експозиционни зали и общодостъпна библиотека на Националната галерия.

Факти

•Началото на българската колекция е поставено през 90-те години на ХІХ в., а на по-голямата част от чуждестранната колекция – през 80-те години на ХХ в.
• Най-ранното произведение в българската част от експозицията е „Портрет на Неофит Рилски”, 1838 г. от Захари Зограф. Около 1840 г. рисува знаменития „Автопортрет”. Творбата, заедно с графичния му архив са откупени от наследниците му през 1940 г. за 168 900 лв. и до момента е най-високо платената живописна творба в колекцията.
•Най-ранната творба в чуждестранния раздел е „Кръщене Христово” от края на ХV в., вероятно излязла от ателието на Андреа дел Верокио (от Флорентинската школа по време на Италианския ренесанс)
•При старта на първия етап от изграждането на новия музей в Квадрат 500 през април 2010 г. министър председателят Бойко Борисов и министърът на културата Вежди Рашидов даряват 3 графични творби от Марк Шагал, Пабло Пикасо и Салвадор Дали.
•Последното дарение от 2 картини на френските художници Ермин Давид и Ролан Дюбок е от френския галерист Жан-Пол Виллен през март 2012 г.
•Чрез Министерство на културата през декември 2012 г. от галерия Антоан Лорентен в Париж са закупени 3 изключително ценни платна на Жорж Папазов.
•Техническата подготовка на експозицията струва 235 хил. лв., реставрационните материали – 76 хил. лв.,  рамките и подрамките на произведенията – 54 хил. лв., гранитните постаменти 8 хил. лв., протекционните (осигуряващи окачване) средства – 72 хил. лв., отпечатването на албума – 25 хил. лв.
•По проекта „Квадрат 500” са работили 7 министри: Ема Москова, Нина Чилова, Божидар Абрашев, Стефан Данилов, Владимир Пенев, Петър Стоянович и Вежди Рашидов