Добромир Пелов
Съдебната власт, според сега действащата Конституция, е твърде независима. Такова е мнението на много експерти, специалисти и политици. Проблемът назря след поредицата от гафове в тази твърде независима съдебна система. Многократно засечено неслучайно разпределение на делата, особено в Софийския градски съд, който стана и „образец“ на несъвършената ни съдебна система. Стигна се до обвинителни актове и съдебни дела срещу съдия Румяна Ченалова. А твърде фаворизираната шефка на СГС Владимира Янева беше принудена да подаде оставка и също се сдоби с обвинителен акт заради аферата „Червеи“.
Когато преди близо четвърт век, на 12 юли 1991 г. депутатите от формираното специално за изработване на нова демократична Конституция Велико народно събрание най-после приеха този основен закон на държавата, с особени адмирации беше прогласена частта за съдебната власт, която ставала независима. По време на пренията преди това често се споменаваха със зловещ оттенък имената на Васил Мръчков, Костадин Лютов – главни прокурори по Живково време, които, според пламенните изказвания във ВНС, били образец на мракобесие, а не на правосъдие. Защото били пряко зависими от тогавашната
управляваща партия БКП
Нямаше и как да бъде по друг начин. През 1971 г. укрепилата се категорично на власт БКП си написа нова Конституция, приета с всенароден референдум, гласуването на който беше ясно – 99,9 процента. Тя замени „Димитровската“ конституция от 1947 г., регламентираща народна република, вместо царство. През 1971 г. верните на Живков „конституционалисти“ написаха основен закон лично за него. В чл. 1 беше „разпоредена“ ръководната роля на БКП, а той беше генерален секретар на тази партия. Създаден беше и Държавен съвет, на който той стана председател, а Народното събрание си остана регистрационен орган, събиран два пъти годишно, за да придава законност на актовете на Държавния съвет.
Конституцията от 1991 г., колкото и спорна да беше, даде демократична насока на развитие. Но и в увлечението си срещу тоталитаризма тогавашните „велики“ депутати записаха такава независимост на съдебната власт, че тя стана безконтролна. А все пак сме парламентарна, а не
прокурорска или съдебна държава
Абсурдността на тези правомощия на съдебната власт са главно в това, че тя не се отчита никъде и пред никого. Сама се избира и назначава чрез Висшия съдебен съвет (ВСС), който не подлежи даже на парламентарен контрол. Съдии, прокурори и следователи се ползват с имунитет, те са държава в държавата и за тях в парламента се чува само когато се приема бюджетът им, но никога – за някаква отчетност за свършеното.
Сега има идеи за корекции в съдебната система, които могат да бъдат извършени само чрез промени в Конституцията. Главната от тях е разделянето на ВСС на две отделни камари – на съдиите и на прокурорите. Така, споменават авторите на тези предложения, ще се постигне пълна независимост на съдиите от прокурорите и обратно при изборите и назначенията. Но дали си задават въпроса – а няма ли да изчезне и елементарният контрол, който сега едните оказват на другите във ВСС. Няма ли съдийското лоби да се капсулира, прокурорското – също и така една крайно независима съдебна система да се превърне в някакъв
недостъпен за контрол бастион
Споровете са и дали конституционните промени могат да бъдат направени от обикновено народно събрание или се изисква свикването на велико. За решаването на този казус може да се стигне и до определение на Конституционния съд.
Доста са идеите за мандата на главния прокурор и за възможностите за неговото отстраняване поради различни причини. Имат основание мненията за дължината на мандатите в съдебната система. Председател на Конституционния съд – 9 години, член на същия съд – 7 години! Та това са два пълни парламентарни мандата! Главен прокурор – също 7 години! Доста дълъг срок, като се има предвид динамиката на съвремието. Но специално постът на главния прокурор сякаш е създаден, за да укрепи един човек категорично и завинаги в съдебната власт. Или в някоя друга. Твърде спорният Никола Филчев, след като изкара благополучно мандата си, беше възнаграден от президента Георги Първанов с посланически пост. Наследникът му Борис Велчев, дошъл на поста от кабинета на същия президент и 7 години „блестял“ с очарователно „нищоказване“ и с традиционен отговор, че това или онова дело не е предмет на вниманието на главния прокурор, беше назначен в Конституционния съд. Сега вървят идеи за намаляване на
мандата на главния прокурор
на три или четири години. Сотир Цацаров веднага съзря в това заговор срещу себе си, защото, ако бъде прието, ще трябва скоро да се раздели с поста, на който беше избран чрез едни твърде странни и набързо скалъпени промени в правилника за избора. Въртят се и доста авангардни идеи за възможно по-ранно отстраняване на главния прокурор, чрез т.н. импийчмънт. Сега това не може да става от Народното събрание, защото не то го избира, а ВСС. Има идеи парламентът, с три четвърти мнозинство, да предлага това на ВСС. Ами ако ВСС не се съгласи? Основната роля на Народното събрание в парламентарната република пак остава принизена. Има идеи и със същото мнозинство парламентът да предлага на президента да освободи главния прокурор при системно нарушение на задълженията и уронване престижа на съдебната власт. Тук пак идва „контрата“ – как депутатите ще предлагат на президента да уволни някого, когото те не са избрали?
Бързата кучка и сговорната дружина
Имаше едни иронични перифрази на народните поговорки. Така някои от тях започваха да гласят друг вид мъдрост – „Бързата кучка планина повдига“, но и „Сговорна дружина – слепи ги ражда“.
Да не стане и сега така. С всеобщите вдъхновени усилия уж на всички от сговорната дружина, които желаят промяна за добро в съдебната власт. Защото, като се гледат идеите, не се предлага нищо чак толкова крайно, което да стресне жреците на Темида или поне самозабравилите се от тях. Няма ли да е по-просто, а и по-логично, вместо да се извършват титанични усилия, които да „родят мишка“, като разделянето на ВСС на две камари, просто този орган да изчезне от правното пространство? Какво е прокуратурата – държавно обвинение. Значи – орган на държавната власт. Защо тогава да не премине заедно с все по-замиращото следствие към Министерството на правосъдието, чиято дейност в момента се изпълва главно със затворите. Нека главният прокурор бъде избиран от Народното събрание, все пак – парламентарна държава сме. Както и председателите на Конституционния съд и на върховните съдилища. Така ще се ликвидира задкулисието във ВСС, където по едно време твърде успешно кадруваше някаква странна персона, наричана Красьо Черничкия. И депутатите ще носят отговорност за избора си. Както и ще имат право да търсят отговорност от шефовете на прокуратурата и съда, а не, както сега, веднъж годишно да изслушват главния прокурор, без да имат право на каквото и да било мнение. Наред с конституционните промени не е ли време и за изменения в наказателното законодателство. Хуманно е, както е сега, при призната вина и сключено споразумение, да се изтърпява под минимума на записаното в НК наказание. Хуманно, но за убиеца. А за близките на жертвите? Защо ли в най-демократичната държава в света в някои щати все още има смъртно наказание? Е, това ако не можем да върнем, макар че все по-често се чуват и такива гласове, поне да се поучим от техния опит – комулативно наказание. Да премахнем като нехуманен доживотният затвор без право на замяна. Но в съда да събират годините за всяко едно извършено престъпление. И тогава, като получи присъда от 158 години, да е жив и здрав убиецът да я излежи. Ех, като стана дума за държавата отвъд Океана – дали пък някога ще дозреем, като тях да си избираме пряко съдиите, прокурорите и началниците на полицията?
