Андрей Рангелов
Определили сме около 30 основни задачи, които може да се изпълняват от безпилотни летателни системи (БЛС) по трите мисии на Българската армия. Това каза началникът на катедра „ВВС и ПВО“ във ВА „Г. Ст. Раковски“ полковник професор Димитър Недялков по време на семинар за приложението на тези системи у нас.
Светът е на прага на бурно развитие
на този тип летателни апарати и България трябва час по-скоро да създаде своята дрониндустрия, категорични бяха присъстващите на семинара, организиран от асоциация „БЛС“. Сред участниците бяха представители на различни министерства и ведомства, на неправителствени организации и бизнесструктури.
Тези 30 задачи, които безпилотните апарати ще изпълняват при кризи и в мирно време, са от информационно наблюдение и осигуряване, през превенцията на бедствията и 24-часовото наблюдение на транспортните артерии, до кадастралното заснемане, заяви полковник Недялков.
Той напомни богатата история на българската авиация. Не бива да изоставаме, защото сме държава, която е произвеждала, развивала е способности, имала е достатъчно инженери, изследователска база, предприятия, обслужвала е цял Варшавски договор и икономическата система, каквато беше тя преди 1989 г., изтъкна офицерът. За пример беше посочена съседна Румъния, която, с помощта на американски експерти, силно е напреднала през последните две години с БЛС до 600 кг.
Сред предимствата на дроновете са
ниската степен на риска
за хората, широкият спектър от задачи, малките разходи, отчетоха участниците. Да вдигнеш един хеликоптер „Кугър“ в небето с екипажа, стойността е от порядъка на $6800 долара, докато за един безпилотен апарат себестойността е с десетки пъти по-ниска, каза полковник Недялков.
По думите му за изследователска дейност в областта на авиацията годишно САЩ и други страни отделят $11 милиарда. У нас това число е кръгла нула и е добре, че има фирми от частния бизнес, които все пак се занимават с това производство, заяви той.
Доскоро пазарът на дрониндустрията в световен мащаб се е оценявал на $150 милиарда. Сега този пазар е в пъти по-голям и стана съизмерим с пазара на пилотируемите системи, изтъкна полковник Недялков. Ясно е, че бъдещето е там и че държавите трябва да се оборудват с хиляди безпилотни апарати, за да осигурят не само системата за сигурност, а и различни стопански сектори, посочи военният експерт.
Според него, няма министерство и ведомство в развитите държави, а и в България трябва да е така, което да няма интерес за използването на БЛС, включително дори и министерствата на финансите и на образованието. Скоро и екологичното ведомство щяло да се сдобие с БЛС.
Именно 2015-а е годината, в която трябва да започнем да оформяме една стройна
система за подготовка на кадри
за БЛС, каза полковник Недялков.
Става дума не само за обучение на екипи, които да оперират с БЛС, а и на хората от управлението. Опитът досега показвал, че при кризи местните ръководители изобщо не били наясно как да поискат този вид услуга, за да може, примерно, зоната на бедствието да бъде огледана с дрон.
В момента в света се произвеждат серийно над 130 вида безпилотни летателни апарати, каза полковник Недялков. Общо 56 са държавите, които имат такива системи. От миналата година България също е включена в този списък, благодарение на извършеното в МО, където е създаден екип, разработена е концепция. Вследствие на това усилие имаме вече БЛС във формированията, изтъкна полковник Недялков. Малък разузнавателен дрон, излитащ с хвърляне от ръка и приземяващ се с разпадане на съставните си части, беше демонстриран при сертификацията на поредната батальонна бойна група миналата година на „Ново село“. С телевизионната си камера апаратът предава на земята картина от бойното поле.
Това не е достатъчно, системата прави начални стъпки, но е далеч от това, което трябва да има като способности в рамките на отбранителните структури, изтъкна полковник Недялков. По думите му, усилията трябва да бъдат съсредоточени към придобиването на
БЛС с тегло до 600 кг
Според него, най-добрият вариант страната ни да има повече дронове, е съчетание от два подхода. Единият е собственото разработване и производство, а другият – придобиване на БЛС чрез участие в международни проекти, включително на НАТО и ЕС.
По думите на полковник Недялков е необходимо в България да се създаде единна образователна система в областта на БЛС, като след общото начално обучение специалистите се профилират по направления, съобразно нуждите на съответните институции. Съответно и целият сектор на използването на дроновете може да се обедини в една централизирана система, която, при поискване, ще изпълнява заявки.
Йордан Георгиев: Обучаваме оператори, даваме европейски сертификати
Създадохме учебен център за обучение на пилоти, оператори на безпилотни системи, а сертификатите ще са с европейска валидност. Това заяви председателят на Асоциация БЛС Йордан Георгиев.
У нас пречките, които спират развитието на тази дейност, са толкова много, колкото не сме си представяли, допълни той. „От 15 години работя в тази област и винаги срещам една стена от средната административна машина, която се казва бюрокрация. Този ешелон е най-капсулираният. Може би това е най-големият проблем в страната“, откровен беше председателят на асоциацията.
„БЛС и безпилотните летателни апарати достигнаха „бум“ в Европа и Европейската общност взе решение да подпомогне този бизнес. Около 15 милиарда евро са предвидени за начало. И затова трябва да се свършим нашата работа – да имаме законите, за да можем да кандидатстваме за тези фондове“, изтъкна Георгиев.
Според него се получава така, че „стъпваме върху финансов капитал, но не можем да се наведем да си го вземем“. По думите му, общността от експерти и бизнесмени, които се занимават с разработката и използването на дронове у нас, има опита и знанията как да внесе тези средства в нашата държава. Трябва да се захванем, за да си свършим работата, каквото ние направим, това ще е, апелира Георгиев.
Европа е изостанала, но се събужда
Европейският съюз, който е много изостанал от САЩ в областта на военните дронове, започва да се събужда и все още има шанс да се включи в разработката на гражданските БЛС, сподели пред участниците ръководителят на Центъра за проекти и програми към Техническия университет в София професор Димо Зафиров. По думите му Европа започва много интензивно да работи в областта на безпилотните апарати, като първо е необходимо на законодателно равнище нещата да се регламентират, за да се подкрепи този сектор.
От 2009 г. в САЩ се обучават повече оператори на БЛА, отколкото пилоти, заяви професор Зафиров. Той изтъкна, че технологиите се развиват така бързо, че след 5-6 години от безпилотните летателни апарати ще се изисква да имат такава електроника, че автоматично да избягват конфликт в небето с гражданските самолети и другите летателни апарати.