Красимир Белчев
Разделяй и владей. Така обобщи известният американски политически анализатор Януш Бугайски твърденията на руския външен министър Сергей Лавров, че има идеи за подялба на Македония между България и Албания.
Изказването на руския външен министър Сергей Лавров не е случайно. То е част от кампания, каза Бугайски. И предупреди: Внимавайте, живеете в опасен регион.
В своята лекция на тема „Руската външна политика при управлението на Путин“, организирана от Дипломатическия институт към МНвР, Бугайски заяви, че основната цел на Москва е по този начин да създаде поредния замразен конфликт на Балканите, чрез който да осъществява външно политическите си амбиции, а именно запазването на влиянието си в региона, който се стреми към интегриране с ЕС и НАТО.
„В случая с България смятам, че Русия иска да я вкара в някакъв локален, замразен конфликт и това може да стане единствено с Македония. Между другото Русия иска да въвлече България в конфликти и в Бесарабия, Одеса, Южна Украйна и в Южна Молдова. Или всички области, в които има българско население, особено в района на югозападните черноморски провинции на Одеса“, подчерта още Бугайски. Той смята, че целта на Русия е да се създаде нов Донбаски сценарий в Бесарабия и Гагаузия и във всички места, където може да замеси България. Според него идеята от една страна е, че Русия изглежда вижда някакви български амбиции и
при заплаха за българите в тези области
страната ни ще се опита да защити своите сънародници, независимо дали ще е в Украйна, Молдова или както се надяват – в Македония. Русия не цели на всяка цена западната ни съседка да бъде разделена, важното е опасността от подобен сценарий да съществува, защото това ги устройва, категоричен е американският политически анализатор. Един от основните моменти в руската външна политика е поддържането на конфликти, а не разрешаването им, защото ако страните от Западните Балкани например се присъединят към НАТО и ЕС, Москва ще загуби влиянието си там, заключи лекторът
В своята лекция Бугайски направи подробен анализ на новите имперски амбиции на Путинова Русия. Основната цел е една – Русия отново да се превърне във водеща полярна сила, а това може да стане единствено чрез създаването на Евразийски съюз. Само с подобен блок Путин може да подкопае влиянието на НАТО и ЕС в Източна Европа, каза Бугайски. Там, където Москва вижда трудности да привлече страните от периферията й, тя прави всичко възможно да неутрализира амбициите им към асоцииране със Запада. Добър пример за това е Украйна, подчерта Букайски.
Отделно Русия използва влиянието си в страни-членки на НАТО и ЕС, които ако не могат да подкрепят, поне да не блокират нейните амбиции. Политиката на унгарския премиер Виктор Орбан (един от най-големите критици на санкциите на ЕС и единственият европейски лидер, поканил Путин, след замразяването на отношенията на Съюз с Русия), е поредният ярък пример за това. За Бугайски руският президент има богат арсенал за постигането на своите цели, а именно не директни
заплахи, „флиртуване“, а подстрекаване
и дори натиск към онези съседни на Русия страни, в които Кремъл има интереси.
Методите на Путин за постигането на геополитическите си цели също са разнородни и могат да се разделят на няколко водещи клъстера: международен, информационен, идеологически, икономически, етнически, политически, социален и военен. Бугайски подчерта, че в новата си книга „Евразийско разединение: Уязвимите флангове на Русия“ е изброил повече от 60 различни ‘оръжия“, които Москва използва.
Един от най-силните козове на Путин е измамната дипломация в международната политика. Това включва предложенията на Русия да е посредник в мирни преговори за решаването на конфликти, като в същото време активно преследва дестабилизацията на своите съседи и други форми на подривна дейност срещу тях. Заблуда, дезинформираност и отричане на отговорност за явната си агресия срещу съседите си е отличителен белег за руската външна политика. Тук Бугайски акцентира, че през последните месеци се забелязва активизирането на руските шпионски служби, като в страните от ЕС работят хиляди оперативни агенти. Тяхната задача е да идентифицират корумпирани политици, уязвими бизнесмени и вербуването на служители от силовите и държавните структури като информатори. На информационния фронт
водеща роля има кибервойната
Платени и добре организирани хакери атакуват правителствени сайтове, заразяват с вируси телекомуникационни системи и интернет мрежи. Част от този фронт е пропагандата. Тя се изразява в купуването на телевизии, особено в бившите съветски републики. Чрез медиите Русия манипулира общественото мнение и политически елит. Доказателства за подобна дейност има в Беларус, Украйна и Молдова.
Създаването на масова психоза сред хората също е елемент от информационната война. Именно чрез различните медии Русия разпространява объркване, страх, несигурност, паника и дори истерия. По този начин чрез манипулиране на общественото мнение Москва влияе на политическите решения в страните под нейния прицел.
На идеологическия фронт Путин впряга
концепцията за Велика Русия
Основният принцип на този елемент е, че няма украинска или беларуска националност, защото те са неизменна част от руската нация и нямат друго място освен в пределите на федерацията. Разпространяването на антиевропейски настроения, в това число директни атаки към ЕС, в частност дегенериращата природа на европейски либерализъм, липсата на морал и ценности в Западна Европа, както и проваленият мултинационален модел, както и неспособността на ЕС да се справи с радикалния ислям и имиграцията. Затова и Москва активно спонсорира т.нар. пета колона от движения, които да подкопават демократичните устои отвътре в Съюза. Тези движения имат много лица – от антиглобалисти и антикапиталисти до неонацисти, нихилисти и дори анархисти. Идеята на подобни движения е да не се асоциират с Русия, а да са действащата опозиция на западните правителства.
Икономическият фронт се изразява в запазване на доминиращата си позиция на Русия като основен енергиен източник за Европа. След провала с „Южен поток“ Москва заговори за създаването на „Турски поток“, който да заобиколи България, и с който да запази водещата й роля като основен доставчик на природен газ.
При всяка възможност руски държавни компании се включват активно в стратегически икономически сектори като освен енергетика на прицел са банковите системи и телекомуникациите. Русия в желанието си да трупа активи в стратегически компании е готова да опрощава дълговете на страните под прицел. Подобна дейност стимулира корупцията, липсата на прозрачност и често има директни връзки с организираната престъпност.
На политическия фронт Русия фокусира усилията си във финансирането на предизборните кампании на политически партии, които имат проруски и най-вече антиевропейски виждания.
Социалният фронт е другият голям коз на Русия. Платените коментатори в информационните сайтове, известни като тролове, активно мобилизират големи групи от фанатизирани привърженици. Често на пръв поглед спонтанно създадена група в интернет се оказва добре организирани
тролове на заплата от Кремъл
Специално внимание Бугайски спира на военния фронт. Масираните спонтанни военни учения, честите инциденти със самолети и друга военна техника в териториалните граници на страни – членки от НАТО, са тестване на готовност за отговор на западните правителства. Но това е само върхът на айсберга.
Като ядрена сила Русия често използва тази карта като коз, с постоянните заплахи, че ще се изтегли от преговорите за редуцирането на стратегически ядрени оръжия, както разполагането на такива по западните граници с НАТО – Калинград и наскоро в Крим.
Отделно Русия е създала през 2013 година специални сили за бързо реагиране – или изключително мобилна и гъвкава военна единица, която освен с анексирането на Кримския полуостров, активно действа и в Източна Украйна. Сред основните цели на Москва е до няколко години тези сили да могат едновременно да действат в няколко страни. Това ще даде на Русия способността да провежда военни операции, без да се налага мобилизация, която би позволила на Запада да отреагира.
Подклаждането на „прокси“ война или пълномащабни военни операции в съседни страни има за цел завземането на територии или свалянето на неудобни правителства.
В заключение Януш Бугайски смята, че независимо от богатия си арсенал Путиновият Евразийски съюз е обречен на провал. Неговото предупреждение обаче бе, че опитите за създаването на такъв са предпоставка за бъдещето дестабилизирането на страните от Източна и Централна Европа.
