Лъчезар Лозанов
След Маргарита Петкова, Ана Александрова и Евстати Бурнаски Голямата награда от международния конкурс „Лирични гласове“ за пръв път отиде при един все още недостатъчно известен, но безспорно ярък и оригинален поет – Петя Стефанова от Тетевен, за която в бъдеще със сигурност ще чуваме. Журито с председател Евтим Евтимов отличи поетесата за стихотворенията й „Скитникът“ и „Тишина“. Петя Стефанова посвети наградата на съпруга си Николай, който бил нейният стимул за творчество: когато я ядосвал най-много, тя създавала най-хубавите си стихове.
В тазгодишния конкурс взеха участие 25 автори от 12 страни и близо 300 от България. Но тъй като творбите на българските участници се оказаха по-силни и запомнящи се, само трима чуждестранни поети бяха отличени със специални награди – Лучано Тараско (Италия), Людмила Чебишева (Русия), Мубера Исакович (Босна и Херцеговина). За сметка на това се наложи за българските автори трите награди да бъдат дублирани. Двете първи награди отидоха при Елисавета Шапкарева (София) и Мария Панайотова (Ямбол). Вторите получиха Даниела Йорданова (Севлиево) и Станислава Немска (София). Трети награди журито присъди на Рени Митева (Мездра) и Светла Гунчева (Бургас).
Ето едно от стихотворенията, донесли Голямата награда на Петя Стефанова.
Тишина
Сред намърморената тишина
момчето си събра багажа.
А майка му – останала сама,
не знаеше какво да каже.
Продъниха се всички светове,
а пръстите се чупеха, присвити;
и сиви бяха дни и цветове,
очите й угасваха изтрити.
Сама до прага, сам – сама
му махна и приседна кротко.
Тя беше майка и жена,
раздялата я сви на топка.
Остана. Дни и времена
принадлежаха й до края.
Но бе самичка. Сам – сама
в помръкналата бяла стая…
