„Цветя от края на 80-те“ – първата българска рок антология

Августа Манолева

Вечер уж по сценарий, а пълна с импровизации (както можеше и да се очаква), събра в „Studio 5” изпълнители и сподвижници на рока, за да се включат в представянето на „Цветя от края на 80-те”– първата антология, посветена на българския рок. Нейни автори са Румен Янев – журналист, радиоводещ, редакторq и другият радиоводещ от БНР Емил Братанов. Издателите са същите – ИК „Парадокс”, които вече знаем от книгите на Румен за „Атлас” и „Щурците”. Текстове на песни (249 – култови!), интервюта, над 270 снимки с пояснения и коментари (подбирани, от 5000 събрани) е съдържанието на книгата. Капитален труд с тегло 1 килограм 760 грама, както се шегува Емил. Всеки от авторите е разровил архивите си, с героите са правени и допълнителни интервюта, а фотографите – Стоян Гребенаров и Нели Воева са отдавна известни сред рокаджиите. Те десетилетия наред снимат всичко, свързано с бандите, и едва ли има друг с по-богат архив от техния. Затова, когато на екраните на сцената в клуба се появяваха архивните кадри, младите посетители гадаеха за някои от изпълнителите кои са. А самите персонажи от книгата с усмивка се гледаха, защото те илюстрираха историята на рока от 80-те.

Тук обаче Румен Янев, главният обърквач на сценария на вечерта, (а може  да беше и само набеден, та да се оправдае липсата на сценарий) припомни и за други едни важни фактори – озвучителите и осветителите – без които не може да се проведе нито един концерт. Тези зад пулта решават кой ще свири, кой – не, кой ще пее, кой – не. Хората, с които музикантите винаги са се оправдавали, когато не могат да свирят (известно е, ако един музикант не може да свири, то винаги му е виновен озвучителят.) Те теглят всичко: след концерта носят касите, лампите, прожекторите, кабелите. В театъра се наричат сценични работници.   
Пропускаме студията, мениджърите. Мениджъри ли?! – скоква съавторът Емо Братоев. Е, намираха се и тогава. Но, ако имаше мениджъри това изкуство – жанр на културата, щеше поне малко да е бизнес у нас. 
„Тази вечер говори музиката – призна даже издателката Доротея Монова. – Но няколко неща не мога да пропусна. Макар в последните шест месеца с Румен и Емо много да говорихме, нещото, което не съм казвала е – как се чувствах по време на правенето на книгата. Творческият процес ми допадна. Работихме около 4 години и беше тежък период: за държавата, за хората, изпаднахме във финансова криза.

Издател с 25-годишна практика съм, въпреки това с правенето на книгата изживях творчески и емоционален катарзис на ценностите и това ми даде сили да продължавам напред. Да се върнем повече от 20 години назад, да съпреживяваме наново, да слушаме старите парчета, да пишем, да пием, да се караме и да се смеем на една възраст, в която не е доброто занимание, а беше най-важното нещо. Знам как се правят подобни книги по света. За съжаление България още не може да се впише в определени стандарти, тук намеквам за авторското право, дълбока благодарност на всички автори на текстове, които се съгласиха да ни ги предоставят срещу символично заплащане. Те повярваха, че е общо дело и че това дело има смисъл като акт на солидарност, акт на носталгия към едно общо бунтарско минало, белязано завинаги. Те са порасналите деца на България. 
Ние сме Нова генерация завинаги! Ние ходехме по въже, опитвахме се да светим като крушки, бяхме директори на водопади, черни овци, тикви в задния двор на обществото, набивахме крак в строй, скачахме безнадеждно в калта, бесехме се в неделя”…

Всъщност, повечето от тези цитати прозвучаха от самите банди. А в самото начало младият квартет „Стрингс” синтезира пасажи от 8 хита на „Атлас”, „Ера”, „Контрол”, „Ахат”, Георги Минчев и още…, заложи загадката и постави началото на пътешествието с обратен знак – назад.  
„Субдибула” не бяха свирили от 1991 г. (групата е създадена през 85-а), макар с много прекъсвания, е просъществувала до днес. С гласа на Венци Дреников ни припомниха някои от позабравените си хитове. 
Геша от Нови Кричим сам обяви, че е единственият блуз музикант от провинцията („…моят влак замина, бавно се стопи в нощта”…)
„Конкурент”, „Джендема” без самия Джендем, „Абсолютно начинаещи” (подвеждат, разбира се!), защото са създадени още през 80-те. „Атлас” и „Ревю” като закриваща група със солистката си Кристина Серафимова има привилегията да спечели симпатиите и за бис, защото песни от рода на „Ала бала”, „Директор на водопад“ са от най-обичаните и днес.

Чухме и песни „извън програмата”, неиздавани парчета с трогателни текстове за мъжкото честолюбие, като шеговития поздрав за всяка жена, изневерила на мъжа си: „Вчера те търсих, но тебе те нямаше, …дочух с друг си била…пред огледалото стои напет ерген, съвсем като мен, красив и млад елен; ма ще те боцна с рогцата, които ми сложи” и т.н.
Концертът на втората БГ рок епоха продължи до късните часове, но да не си помисли някой, че с това приключват? Утре и в неделя е продължението – „Цвете за Гошо”, както всяка година – в Южния парк.