Проф. Владимир Чуков, арабист
Изненади при резултатите от парламентарните избори в Турция имаше, доколкото се случи, по-малко вероятното. Т.е. силният не стана по-силен и не се запази тенденцията за добавена стойност към властта, към авторитарността и диктатурата на президента Реджеп Ердоган. Получи се обратна реакция в обществото. Това бяха избори с много силен политически акцент. Те бяха референдум „за” или „против” Ердоган. И се оказа, че по-голямата част от хората са против политиката на президента и това той да има безконтролна власт. Гражданите искат свободни медии и магистратура, свобода на словото, права за жените.
Голямата изненада поднесе Прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН). Тя е кюрдският аналог на Движението за права и свободи у нас, преди то да се срасне с властта. Сегашният й лидер Салахатин Демирташ всъщност си върна своя електорат. Ключът в изборите досега беше в консервативните кюрдски кръгове, които гласуваха за Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган – той им говореше за корана и религията, за морала и забрадките и те гласуваха за него. Този подход обаче се износи.
кюрдите бяха ариергардът на ПСР
а Ердоган се ангажира да разреши кюрдския проблем, за което изготвиха пътна карта с Абдулла Йоджалан. Лидерът на кюрдите, който излежава доживотна присъда, призова своите хора да сложат оръжие и се започна тенденция на сближаване. И на местните избори по-миналата година много кандидати на ПРС спечелиха на втори тур с подкрепата на кюрдите. Самият президент създаде хранителната среда за резултатите от изборите. Разточителството с изграждането на новия президентски дворец с 1500 стаи, който според официални данни струва 615 млн. долара, но според експерти на Би Би Си всъщност е много повече, скандализира турското общество с обяснението, че в стария „имало много хлебарки“. Масло в огъня наляха и репресиите срещу военни, неправителствени организации и журналисти, като преди дни беше заплашен със съд главния редактор на в. „Джумхюриет“ за изнесени данни, в които се твърди за трансфер на оръжие от турското разузнаване МИТ за „Ислямска държава“.
Голямата загадка е в икономическия прочит
на резултатите от изборите. Зад статистиката за добрите икономически показатели за Турция като икономическият дракон на Азия с 8-10 % ръст на икономиката се премълчава инфлацията и пълната зависимост от инвестиции от страните от Персийския залив. И специално от Саудитска Арабия в периода на „златния дъжд“ през 2007 г. с 90 млрд.долара, влезли в Турция от Рияд. Днес чуждестранните инвестиции в Турция са 15-20 млрд. долара годишно. Икономическата политика на Ердоган може да се характеризира и с гигантоманията на проектите през тези 13 г. управление на неговата партия. Всъщност, режимът му може да се оприличи на неолиберален авторитаризъм при тотално отваряне на врата пред бизнеса. В Турция, образно казано, можеш да регистрираш фирма за пет минути с една лира уставен капитал. От години чужденците имат право да купуват земя, с ограничения само за 10-ина нации в света. Около Босфора има ирландско и английско селище, много граждани на Русия и от страни в Централна Азия са си закупили имоти.
Турция има и невероятно либерален визов режим. Срещу 25 лири на летището можеш да си закупиш виза и това се превръща в печатница на пари.
Невероятните показатели, с които се представя икономиката на Турция, не отговарят обаче на истината. Като кандидат-президент Ердоган обеща, че в края на мандата му през 2021 г. турците ще имат доход от 40 000 долара БВП на глава от населението. В момента той е малко по-висок от нашия – около 16 000 долара. Днес се разбира, че думите му са нереалистични. Преди вота сега ПСР обеща до края на 2015 г. минималната работна заплата да достигне до 1000 лири, или 670 лв., също нереалистично. Лявата Народно републиканска партия (НРП), наследник на Ататюрк, постави акцент върху икономиката и справедливото разпределение на доходите, което дискредитира досега управляващата ПСР. А партията на Ердоган акцентира върху религията, османското наследство и гигантоманските проекти.
Като най-голям новатор се очерта лидерът на кюрдите Салахатин Демирташ, наричан турския Обама, и неговата ДПН, която е партия на малцинствата. Впечатлява програмата на партията, която дотук акцентираше върху правата на малцинствата. Сега тя говори за отделните секторни политики с визия как да се управлява турската държава. Лидерът Демирташ заяви, че партията започва „да покрива“ цялата страна, не само южните райони. С тези нови амбиции тя се превръща в национална партия, което създава и нова политическа карта на Турция.
Ердоган трябва да избира сред няколко опции
Това е възможността за коалиционно правителство с националистите от Партията на националистическото действие (ПНД), наследниците на „Сивите вълци“, които са най-близо като политическа позиция, но вероятностите за създаването му не са високи. Втората възможност е да се създаде преходно правителство, което да се задържи за по-дълъг период от време. Не бива да се изключват и предсрочните избори. Най-вероятен е вторият вариант, като на този етап промени в конституцията и създаване на президентска република са малко вероятни. Това обаче, което можем да прогнозираме, е ,че
промяна ще има и във външната политика
на Турция. Милициите в Сирия, функция на турската външна политика, очевидно няма вече да са толкова силни. Защото останалите три партии в парламента, извън ПСР, не споделят политиката на Ердоган Башар Асад директно да бъде свален от власт и Турция пряко да се намеси във вътрешните работи на Сирия. За такава политика няма да има властови ресурс, като и националистите са против. Така че формулата на Ердоган за буферни зони на север в Сирия с бежански лагери става неактуална. Доколко ще има промени във външната политика на Анкара, обаче, зависи от това какви фактори и тенденции ще влияят на новия кабинет. Зависи и какъв тип управление ще се създаде. Поне на този етап всички партии заявяват, че искат да продължат процеса на интеграция в ЕС, включително и националистите. Отношенията със САЩ ще продължават да бъдат на отстояване на националния интерес и идентификация, на собствените позиции. Кюрдите няма да бъдат допуснати до властта, те ще са реална опозиция. А при комбинацията на ПСР и националистите няма да има коренна промяна на политиката към САЩ.
Няколко варианта се очертават в
политиката по отношение на бежанците
Най-щедрите и гостоприемни към тях бяха досега от ПСР. Платформите на другите партии, особено на националистите, очертават рестрикции. Затова най-вероятно турската държава ще стимулира пренасочването на огромната група от 2 млн. бежанци към съседни държави. В Гърция се очертава хуманитарна катастрофа с почти милион бежанци. Тази вълна няма как да ни задмине и трябва да имаме ясна стратегия за бежанците с разчети и планове и мониторинг на огнищата на напрежение и доколкото е възможно да влияем на европейската политика. И активно да работим с турските власти бежанците да не бъдат насочвани към България. Макар почти да нямаме печеливш ход, доколкото сме съседи на Турция…
Някои факти за изборите
Статуквото от предните избори относително се запази, като единствен пробив направиха кюрдите, което е и „превратът“ срещу Ердоган. Лявата Народно републиканска партия (НРП), наследник на Ататюрк, отново е на второ място. Леко покачване от три пункта има при националистите от Партията на националистическото действие (ПНД), наследници на „Сивите вълци“, които са и най-близки до Ердоган, ако се направи коалиция.
Ключът за провала на Ердоган е електоралното преместване на тези приблизително 2.5 млн. гласа от традиционно гласуващите консервативни кюрди за управляващата ПСР към прокюрдската ДПН. Към последната са отишли и част от избирателите на НРП, която губи около 1% от подкрепата си.
През 2011 г. независимите кюрдски кандидат-депутати получиха 2.8 млн. гласа, а сега партията на кюрдите – 5.8 млн. гласа. Сериозен тест за отношението към кюрдите е било демонстрираното поведение на правителството на ПСР към кюрдите, обсадени през септември 2014 г. в града-мъченик и символ Кобани в Сирия. Тогава сирийските кюрди бяха обсадени от терористите от „Ислямска държава“ и единствено намесата на международната коалиция ги спаси от масово клане. Тогава мнозина кюрди оцениха поведението на правителството на Ердоган като обструкционистко. Поради тези причини този път тази прослойка от кюрдската общност е усетила неискреното поведение на ПСР, не е повярвала на Ердоган и се е ориентирала към партията на Салахатин Демирташ.
Настоящият парламент на Турция е най-представителният в цялата история на страната. 95% от вота на избирателите е представен в него. Освен това са избрани 97 жени, или 18% от целия състав. В парламента влизат още четирима християни, двама язиди и за пръв път – един циганин. Последният е в листата на Народнорепубликанската партия (НРП).
Левицата, представена от НРП и прокюрдската ДПН, има своето най-значимо представителство в историята на турския парламентаризъм – 38% от всички депутати.
Изненадващ момент е големият брой невалидни бюлетини – 1.3 млн. Това е с около 30% повече от парламентарните избори през 2011 г.
