Tодор Токин
– От 1 юли се създава нова дирекция в МО – „Отбранителна аквизиция“. Още една чуждица в и без това претрупания с чуждици български език. Какво означава „аквизиция“, г-жо заместник-министър?
– Прав сте, това е още една чуждица. Думата е от латински произход, но в превод от английски acquisition означава буквално придобиване. Именно тази дума е в основата за описване на този единен цялостен процес. Най-разпространената форма е придобиване на пакет от акции. Очевидно, когато говорим за отбранителна аквизиция, не става дума за това. Вторият вид е придобиване на цели компании. Не става дума и за това. Третият вид е придобиване на дълготрайни материални активи – различни съоръжения, оборудване, екипировка, апаратура и т.н. Тук вече може да кажем, че „придобиване“ се доближава до това, което в системата на отбраната се разбира под отбранителна аквизиция.
– Какви ще бъдат мястото и ролята на тази нова дирекция в системата на МО?
– Въпросът за мястото и ролята на тази дирекция е назрял от няколко години, не е супер нова идея. Но сега се случи моментът по простата причина, че във връзка с редукцията на бюджета на всички министерства с 10 процента по линията на разходите за персонал и по линията на съответното постановление на Министерския съвет за изпълнение на закона за държавния бюджет имаше императивен текст, който задължаваше съответните министерства и ведомства да направят нови устройствени правилници, които да се съобразят с тази редукция на разходите за персонал. Това е формалният повод, поради който ние започнахме да обмисляме оптимизиране и подобряване на структурата в щата на министерството. А реалните причини са две. От една страна – опитът и добрите практики на развитите във военно отношение държави и нашите партньори от страните-членки на НАТО, където аквизиционният процес е развит и е доказал своята ефективност и ефикасност. Ние решихме в основата на този процес да бъде дирекция от специализираната администрация на МО. А от друга страна става дума не просто за отбранителна аквизиция като терминология, а за цялостна система, която включва три ключови дирекции – новата „Отбранителна аквизиция“, старата и доста фундаментална „Планиране, програмиране и бюджет“, и новата, която също е във връзка с новия устройствен правилник – дирекция „Проектно управление“. Ролята на „Отбранителна аквизиция“ е да бъде нещо като лидер, супервайзър на останалите две, а и на цялостния процес.
– Нали знаете, че винаги като се спомене за нещо ново, въпросът е – а откъде пари за него?
– На дирекция „Отбранителна аквизиция“ няма да й се увеличава щатът, просто ще бъдат направени оптимални вътрешни преструктурирания в самите отдели, с наличния състав, даже имаше и съкращения. Няма да се назначават нови хора. В дирекция „Проектно управление“ ще има нови хора, но там това е постигнато с редукция на щата от други съществуващи дирекции.
– Споменахте, че понятието „отбранителна аквизиция“ е процес, кажете как протичат нещата в този процес?
– На първо място, политиката по отбранителна аквизиция на Министерство на отбраната е насочена към изпълнение на дейностите по планиране, проектиране, разработване, снабдяване, производство, въвеждане в експлоатация, интегрирана логистична поддръжка и снемане от употреба на въоръжение, техника, материални средства, услуги и инфраструктура с цел придобиване на планираните необходими отбранителни способности на въоръжените сили в рамките на финансовите ограничения на бюджета за отбрана. Официалната дефиниция за „Отбранителната аквизиция“ е, че това е цялостен процес, който включва няколко елемента. Планиране – това е дефиниране на необходимите отбранителни способности за нашата армия на база поетите ангажименти към НАТО. Следва проектиране, разработване, изпитване, договаряне, снабдяване – тук най-вече е ключовата роля на „Отбранителна аквизиция“, след това производство, внедряване или въвеждане в експлоатация, интегрирана логистична поддържка и най-накрая – т.нар. демилитаризация. Под демилитаризация следва да се разбира снемането от употреба чрез някои от следните поне три варианта. Най-удачният е утилизация чрез разснарадяване, т.е. да има някаква полза от това, което се снема от употреба. Вторият вариант, който също не е за подценяване, е директно унищожаване. Когато утилизацията може да се окаже опасна за живота на хората, ще се премине към унищожаване. И третият основен вариант е т.нар. търговска реализация, казано просто – продажба като „втора ръка“ за други армии, институции и организации, които използват подобни техника и въоръжение.
– Миналата седмица в Националния военен университет във Велико Търново се проведе конференция за научните изследвания в интерес на отбранителната аквизиция. Как премина тя?
– Смятаме, че успешно. Тя имаше две основни задачи. Първо, да унифицираме специфичната терминология, за да могат самите експерти в МО да започнат да разговарят на един и същ език по въпросите, свързани с отбранителната аквизиция. Имаше 13 презентации на различни теми, като първата от тях бе на тема що е то отбранителна аквизиция. Останалите допълваха темата от различни аспекти, като специално внимание беше обърнато и на връзката с проектното управление. Втората задача беше да покажем пред обществото, че в МО се работи в модерна посока, и то не самоцелно, а с подкрепата на друго ключово министерство – това на икономиката. Когато говорим за аквизиция, това има много голяма роля за цялата икономика в държавата. Нашата цел беше да се види, че ръка за ръка двете министерства могат бъдат полезни за икономическото развитие на страната, за повишаване на БВП, когато се стимулира съответно производство – кораби, фрегати… Например бронираните бойни машини за Сухопътни войски спокойно биха могли да бъдат произвеждани в някои от заводите на ТЕРЕМ в кооперирано сътрудничество с други български заводи от частния сектор. По тази причина МО през последните няколко месеца съвместно с Министерството на икономиката разработиха Стратегия за изследвания и технологии в областта на сигурността и отбраната. Тази стратегия дава рамката, а към нея беше изготвена – пак съвместно – конкретна концепция. И в стратегията, и в концепцията бяха посочени участниците в цялостната система. От една страна – ролята на държавните институции – в случая двете министерства. От друга страна – ролята на бизнеса в отбранителния сектор, не само държавните предприятия като ТЕРЕМ, ВМЗ в Сопот, но и частните предприятия, които са около десетина. От трета страна – ролята на Института по отбрана, университетите и институтите на БАН и връзката с процеса на отбранителната аквизиция, науката и образованието. Тук е мястото да се посочи и ролята на т.нар. военнотехническо сътрудничество в цялостния процес на отбранителна аквизиция т.е. използването на европейски и натовски структури в подкрепа на придобиването на нови отбранителни продукти, например чрез Европейската агенция за отбрана EDA, базирана в Брюксел.
– Какъв е процесът за придобиването на, да речем, една фрегата?
– Първото, с което започва този процес – ние имаме няколко консултативни органа в МО, които са с ключово значение при подпомагането на министъра на отбраната за провеждане на политиката за придобиване на отбранителни способности. Първият орган е Съветът по отбранителните способности. Там се дефинират тези отбранителни способности, които са необходими за нашата армия и предвид поетите ангажименти и изпълнението на т.нар. Цели за способности. На второ място е създаденият в края на миналата година Борд за управление на портфолио от проекти. Там вече всичките тези способности, които са били дефинирани като необходимост от Съвета, се приоритизират и се преценява по възприети критерии кои са най-важните и най-неотложните. Да приемем, че това е мултифункционален модулен патрулен кораб или фрегата. Той е ключов и се поставя на първо място. След това видовете въоръжени сили – в случая ВМС, следва да подадат заявка до новата дирекция „Отбранителна аквизиция“ за разработването на тактико-техническо задание и техническа спецификация. На четвърто място идва ролята на науката, като тук за първи път с новия устройствен правилник Институтът по отбрана ще бъде делегиран към дирекция „Отбранителна аквизиция“, ще бъде нещо като нейно подзвено. Дирекцията може да поръча на този институт или на друг компетентен орган – може и външна фирма – да разработи спецификацията и технико-тактическите задания. Това може да бъде възложено и на БАН, и на друга структура от Министерството на отбраната, притежаваща съответната компетентност. Ключовото е, че науката ще има по-активно участие и пряка връзка с дирекция „Отбранителна аквизиция“. По аналогичен път ще се действа и по отношение на всички други проекти, както и за придобиването на всички необходими услуги, въоръжение, техника и материални ресурси, за постигането на оперативна съвместимост и способности. Разбира се, има и специфика: където е необходимо вместо Тактико-техническо задание се изготвя Техническа спецификация, а в процеса на възлагане подготовката на тези базови документи за процеса на отбранителната аквизиция, като „разработчици“ ще могат да се ползват и други специализирани структури на интегрираното Министерство на отбраната, например дирекция „Комуникационни и информационни системи“, Комендантство-МО и др. На следващо място се появява Съвет по въоръженията, където се приемат научните разработки и опитните образци на исканата фрегата. След което идва следващият ключов орган – Програмен съвет, който отговаря за определянето на наличното финансиране и разкриването на позиция в Единния финансов план за Материално-техническо осигуряване.
Седмият етап е вече реалната експлоатация на придобития отбранителен продукт – кораб, фрегата и т.н. – и неговата интегрирана логистична поддръжка. Тук отново ключово значение има „Отбранителна аквизиция“, тъй като договорите за цялостна поддръжка на съответния вид апаратура и оборудване минават през дирекцията със съответните процедури по Закона за обществените поръчки. И вече последният етап е, когато в края на жизнения цикъл експлоатацията приключи, да стигнем до снемане от въоръжение и демилитаризацията, за която вече говорихме.
– И други министерства се занимават с крупни инвестиционни и инфраструктурни проекти…
– Но ние сме единственото министерство, което създава за първи път в България дирекция „Проектно управление“. Министър Ненчев и неговият екип взехме това смело решение и искаме да дадем пример и за останалите, че в тези министерства, в които има крупни инвестиции, трябва да се работи в тази посока. МО е едно от министерствата, които изразходват най-голям обществен ресурс за придобиването на ново въоръжение, екипировка и оборудване. В миналото имаше периоди, в които въпреки че имаше финансов ресурс, той не беше разходван достатъчно ефективно, за да имаме резултат – бойни способности за армията. Процесът, който въвеждаме сега, има ясна цел – публичния ресурс, т.е. парите на гражданите да се използват по най-добрия начин, а армията да придобива способности. Не можем да допуснем изхразходването на едномилиарден бюджет без ясен резултат. Проектното управление, контролът при аквизицията са единственият начин да не допуснем това и с по-малко средства да имаме възможно най-доброто. Това са системи, които са въведени на много места по света, време е да ги въведем и ние.
