Боряна Радева
Лятото на 2015 г. се очертава да е всичко друго, но не и спокойно в Европа. Във вторник руският президент Владимир Путин обяви, че страната му ще добави над 40 нови междуконтинентални балистични ракети към ядрения си арсенал тази година. Путин каза това на военнотехнически форум край Москва, съобщиха световните агенции. Той определи новото въоръжение като „способно да преодолее дори най-усъвършенстваните в техническо отношение системи за противоракетна отбрана“.
Изявлението на руския президент дойде ден, след като Кремъл осъди американския план за разполагане на тежки въоръжения в Източна Европа. Служители на ведомството нарекоха хода на Вашингтон „най-агресивния акт на САЩ от Студената война насам“.
Руският заместник-министър на отбраната Анатолий Антонов обвини НАТО, че предизвиква нова надпревара във въоръжаването. „Има усещане, че нашите колеги от НАТО ни тласкат към оръжейна надпревара“, каза той в кулоарите на военнотехническия форум.
Статията в „Ню Йорк таймс“
Повод за дрънкането на оръжия от страна на Кремъл стана публикация във в. „Ню Йорк таймс“ от събота, в която изданието твърди, че с цел възпиране на евентуална руска агресия в Европа, Пентагонът е готов да разположи танкове, пехотни бойни машини и други тежки оръжия, необходими за около 5000 американски военни в Полша, балтийските страни, България, Румъния и евентуално в Унгария. Ако бъде одобрено предложението, това ще означава, че за първи път от края на Студената война САЩ ще разположат тежко оръжейно оборудване в най-новите страни членки на НАТО в Източна Европа, които едно време бяха част от съветската сфера на влияние, коментира вестникът. Според „Ню Йорк таймс“ руската анексия на Крим и войната в Източна Украйна са довели до ново военно планиране в страните членки на НАТО.
До края на юни САЩ може да обявят, че ще разположат танкове и други бойни машини в Източна Европа и балтийските страни, алармира и „Блумбърг“, като се позовава на служител на американското министерство на отбраната. Според агенцията очаква се американският министър на отбраната Аштън Картър да обяви плановете в Брюксел, където той и неговите колеги от останалите страни от НАТО ще се срещнат на 24 и 25 юни. САЩ трябва да доуточнят подробности от плана с някои страни, е поискал анонимност източник.
Опровержението
Съединените щати не са взели окончателно решение за разполагане на тежки оръжия в Източна Европа, контрира новините говорителят на Белия дом Джош Ърнест, цитиран от ТАСС. Помолен от журналисти за коментар на публикацията от събота в американския вестник „Ню Йорк таймс“, Ърнест отговори, че „тези планове са само на ранен етап на обсъждане“. В същото време той отбеляза, че едно такова разполагане на оръжия „съответства на стратегията, която досега сме следвали“. „Съединените щати са ангажирани с обезпечаването на сигурността на своите съюзници“ от НАТО, подчерта говорителят на Белия дом.
На авиоизложението в Бурже край Париж американският министър на военновъздушните сили Дебора Лий Джеймс заяви, цитирана от Ройтерс, че ВВС на САЩ възнамеряват да увеличат присъствието си в Европа заради нарастващото напрежение с Русия. Съединените щати обявиха през януари планове да разположат изтребители F-35 в британската военновъздушна база в Лейкънхийт от 2020 г.
Това е само началото. Ще има още. Ще продължавате да виждате все повече сили, каза Дебора Лий Джеймс Тя отбеляза, че е прекалено рано да даде подробности, но добави, че не вижда причина, поради която да не може изтребители F-22 да бъдат разположени в Европа в бъдеще. Най-голямата заплаха за мен е какво се случва с Русия и нейните дейности. Това до голяма степен е причината да съм тук в Европа, каза американският министър на военновъздушните сили. След Франция Дебора Джеймс ще посети още Великобритания, Италия, Кипър, Полша и Германия.
Реакцията на Кремъл
В понеделник руското външно министерство предупреди Вашингтон да не реализира плановете си. „Надяваме се, че разумът ще вземе превес и че ще бъде предотвратено прерастването на ситуацията в Европа в нова военна конфронтация, каквато може да има опасни последици“, се казва в изявлението.
Но Кремъл предприе и още нещо. В руската столица се заговори за подсилване на военния потенциал. Според генерал Юрий Якубов, високопоставен служител в руското министерство на отбраната, страната му няма друг начин да отвърне, освен да подсили въоръжението по западните си граници. Той уточни и какъв точно би бил руският отговор – според него Москва ще разположи в западните си райони първо нови танкове, артилерия и части на ВВС. Тя също ще ускори разполагането на ракети „Искандер“ в района на Калининград и ще подсили войските си в Беларус.
Същевременно говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отказа да коментира американските планове. Той каза, че би направил това само ако има официална декларация от САЩ по въпроса, предаде Ройтерс.
Пред журналисти Песков обаче обвини НАТО, че се доближава опасно близо до руските граници и заяви, че това принуждава Москва да предприеме стъпки за защита на интересите и стабилността си. В същото време съветникът на Путин Юрий Ушаков изтъкна, че Русия няма да участва във въоръжена надпревара, тъй като ще пострада икономиката.
Отговорът на държавите
Междувременно стана ясно, че Полша очаква САЩ да решат до няколко седмици дали да складират тежки въоръжения на нейна земя. Това съобщи полският вицепремиер и министър на отбраната Томаш Шемоняк в интервю за в. „Жечпосполита“. „Окончателните решения още не са взети, но това се очаква да стане бързо“, уточни той и напомни, че на 19 май вече е обсъдил този въпрос с шефа на Пентагона Аштън Картър във Вашингтон. Запитан дали подобни действия няма да нарушат споразумението с Русия от 1997 г., предвиждащо НАТО да не разполага войски край руските граници, Шемоняк заявяви, че появата на военни складове на САЩ в Полша не е в противоречие с този договор. По думите му Полша разчита „постоянното ротационно присъствие“ на американски военни в страната след време да стане постоянно. „Картър ме увери, че американските войници ще останат в Полша най-малкото до 2016 г. Но всички знаят добре, че те ще стоят тук толкова, колкото потрябва. И щом е така, изграждането на оръжейни складове е плод на прагматичен анализ. Далеч по-удобно и по-евтино е да имаш всичко на място, отколкото всеки път да прехвърляш тежко оборудване. За нас това е чудесно решение“, казва той.
От Вилнюс също потвърдиха, че са в процес на преговори с Вашингтон за разполагане на тежки оръжия в складове в региона. Литовският министър на отбраната Юозас Олекас заяви преди дни, че страната му се готви да приеме тежко въоръжение от САЩ. „Смятаме, че поне част от него (машини „Ейбрамс“ и „Брадли“) ще бъде в Литва и сме в процес на подготовка на нашата военна инфраструктура, така че да може да се използва за подобно предварително позициониране. Почти е готова“, каза Олекас.
Българската позиция
В понеделник президентът Росен Плевнелиев заяви, че към момента българското правителство няма предложение от САЩ за разполагането на военна техника у нас.
„Към момента следим процеса на взимане на решение във Вашингтон относно идеята на САЩ за повишаване на нивото на сигурност на някои от съюзниците, особено тези по източната граница. Българското правителство няма каквото и да било предложение, което тепърва да можем да обсъждаме“, каза държавният глава в отговор на въпрос. Президентът заяви, че в рамките на решенията на НАТО страната ни допринася и действа отговорно за колективната отбрана. Той обаче посочи, че ако има допълнителни механизми и идеи по линия на двустранното сътрудничество, например между България и САЩ, българската страна ще се отнесе отговорно тогава, когато получим конкретни предложения.
