Светлозар Стоянов
Държавна агенция „Архиви“ представи архива на д-р Желю Желев. Презентацията се състоя в изложбена зала „Архиви“ на ул. „Московска“ 5, на Международния ден на архивите. На този ден световната архивна общност обединява усилията си, за да покаже на хората значимостта на архивите и архивната професия, за да накара обществото да осъзнае необходимостта от опазване и популяризиране на архивите като част от културното наследство и ценен информационен ресурс за общественото и политическото развитие на човечеството, и за правата на отделния индивид. Личният архив на първия ни пряко избран от народа президент Желю Желев, който почина на 30 януари т.г., беше дарен на архивите през април тази година и вече е част от Националния архивен фонд. На презентацията присъства и дъщеря му Станка Желева.
Архивът беше представен от председателя на агенцията доц. Михаил Груев и беше оценен от него като най-значимото постъпление от личен характер през последното десетилетие, тъй като представлява история на българския преход. „Твърде малко са сега документалните свидетелства за българския преход“, призна той. „Без това архивно наследство бъдещите историци ще бъдат затруднени в търсенето на документалната основа на своите изследвания“, подчерта доц. Груев. Той се надява
дарението да стимулира и други дейци от най-новата ни история
да предадат своите документирани дейности и наблюдения, за да се уплътни картината на последните 25 години. Доц. Груев използва повода да обяви, че много голяма част държавните институции през последните 25 години не предават своите документи, въпреки че са задължени. „Да не говорим за политическите партии, които пък и нямат такова задължение, при тях е въпрос на отговорност пред историята““, каза още той.
Дарението съдържа освен архива от президентския период на д-р Желев, също и множество биографични документи и свидетелства за творческата дейност на Желю Желев отпреди 1989 г.
Младият учен не се укротява и пише следващата си книга – „Тоталитарната държава“, която е първообразът на „Фашизмът“, който ще излезе през 1982, но междувременно той написва докторския си труд – „Модалните категории“.
Натискът се засилва, лишен е от правото да пребивава в София
но продължава да работи – в родното село на съпругата си Мария.
„Документите и разработките на ДС разкриват Желев като действителен дисидент“, отбеляза доц. Груев. „Дарението все още не е детайлно обработено“, сподели директорът на дирекция Стефка Петрова – документите от създаването на СДС и от президентската дейност на Желев са огромно богатство и по мащаби, и по значимост: събрани речи, писма, декларации, лични бележки от кръглата маса, възраженията на СДС за първите избори през 1990.
Президентският период съдържа не само обръщения към нацията, а и кореспонденцията с държавни глави, сред тях Буш и Елцин, папата, кралица Елизабет Втора… Телеграми и лични писма с Радой Ралин, Любомир Левчев, акад. Кирил Василев, кореспонденция с граждани… документи от общуването със Съюза на репресираните и настоятелното предложение да се обяви ден за почит на паметта на невинните жертви на тоталитарния режим – ден, който вече се отбелязва всяка година на 1 февруари по предложение на президентите Желев и Стоянов.
Бившият началник на приемната на президента Желев – Иван Сотиров, предаде на агенцията тетрадката, в която е записвал идеи и послания на граждани, които той определи като „закачки“ с президента. Сред тях е популярната шега за Желев, че ловил риба с голи ръце в село Грозден и трябвало да бъде глобен с 200 лева.
Димитър Луджев, един от активните дейци на СДС от зората на съюза, коментира, че са много белите петна, особено в историята на синята формация, и че той също щял да предаде своя архив, след като довърши книгата, която в момента пише.
