Лъчезар Лозанов
Престижната награда за поезия „Владимир Башев“ – 2015 г. беше присъдена на поета Мартин Спасов за стихосбирката му „Аз мога да цитирам тишина“, издадена през 2013 от ИК „Хермес“. Книгата му спечели първа награда на Националния литературен конкурс, организиран от Националния дарителски фонд „13 века България“. Отличието беше съпроводено с литография на художничката Емануела Ковач и се присъжда на всеки две години за автори до 32 години – възрастта, на която загива Владимир Башев. Изборът е на жури с председател Георги Константинов и членове Валентина Радинска, Катя Зографова и проф. Вера Ганчева – съпругата на Башев. Тазгодишният конкурс е посветен на 80-годишнината от рождението на Владимир Башев и журито реши да връчи и три съпътстващи отличия. Те са за книгите: „Няма места за сбогуване“ (2014 г., „Жанет 45“) на Иван Брегов, „Разговор с водата“ (2014 г., ИК „Знаци“) на Емилия Найденова, и „Сенки и бонбонки“ (2014 г., Изд. „Потайниче“) на Елена Денева.
Със стихосбирката си Мартин Спасов е носител на много национални награди. Сред тях са конкурсите – за дебют „Южна пролет“, „Светлоструй“ и „Усин Керим“.
На празненството беше представена и книгата с интимна лирика на Владимир Башев „Искам да те нарисувам…“, в която са подбрани най-хубавите му любовни стихове. Слово за творчеството на поета произнесе Николай Аретов, професор д.ф.н. в Института за литература и зам.-главен редактор на сп. „Литературна мисъл“. Стихове на поета прочете артистът от Младежкия театър Светослав Добрев, а маестро Валентин Стамов изпълни свои композиции на пиано.
Проф. Вера Ганчева:
– Първата ни среща с Владимир Башев беше в Двореца на пионерите. Ходех в литературния кръжок, преподаваше ни първите уроци по литература. Личността му беше респектираща. И вече след много години пак се видяхме, но това беше първото усещане – респектиращ, щедър, духовно богат човек. Това, което се оценява и цени и днес от неговата поезия, е, че е автентична, не е имитация. Не наподобява поезията на никого, а е искрена и органична. Някои от авторите, с които заедно се утвърдиха тогава, днес се отричат, но бих се обърнала към днешните им критици – за да отричаш нещо, трябва добре да го познаваш. Да имаш базата, от която да го отричаш. Иначе се ширят празнословието и липсата на обективност.
Мартин Спасов:
– Поезията няма състезателен характер. Радвам се, че класическият стих спечели. Постмодернистичната поезия, навлязла неотдавна, не съм дорасъл да я разбера. Това пренебрегване на пунктуацията, дори в поезията трябва да знаеш кога да сложиш точката. Всяка награда е важна за мен – ласкае ме, но идва със своя товар и урок към мен. Писането е начин да общуваш със себе си. Да се изразя по-интимно, когато думите не успяват в обикновено общуване.
Признанието несъмнено е стимул, но думата слава е далеч от мен. Не съм се главозамаял. Животът е предизвикателство – вглеждането в себе си, разбирането на детайлите около нас. Не се ангажирам с прогнози, всичко, което си мисля, че съм си обяснил, сякаш се самоопровергава, така че пътуването ми през живота е колебливо.
