Никой не знае от колко хилядолетия светулките известяват за жътвата. И откога хората орат, сеят и жънат. И ако това се знае как светулките го разбират и се появяват, когато му дойде времето.
Не знаем и отдавна не се замисляме за тези работи. Отдалечихме се от тях. Сближихме се с технологиите. И правим чудеса с тях.
Само че това не са чудесата на природата. Те са чудеса, направени от човека, и винаги имат и лоша страна. Големите открития освен добрини носят и лошавини. А човекът е несъвършен и това все повече му личи на фона на съвършените технологии. Но и те не му помагат да стане по-разумен и по-добър, а го тласкат да ги използва за лоши работи, и то срещу други хора. И човекът измисля все по-съвършени войни. В последния четвърт век има ли година без военен конфликт някъде по света. Няма.
А светулките всяка година ни съобщават за жътвата. Ние гоним мрака в душите си с изкуствени светлини и не виждаме мигащите им фенерчета.
