Българската картографска изложба в ООН, организирана от Дипломатическия институт, освен че поражда дискусии, ни навежда и на мисълта, че България не само е на картата на Европа открай време, ами имаме и постижения, които ни поставят на картата на света. Такава карта още не е правена, но някои неща се знаят. Кой не знае за Светите братя Кирил и Методий и българската азбука, за Джон Атанасов и компютъра, за Джон Ночев и космическия модул, кацнал на Луната… Е, все още малко знаем за проф. Стефан Маринов и неговите гениални разработки в областта на теорията на полето в Австрия. Знаем Рибния буквар, но не знаем какво пише в трудовете на д-р Петър Берон, които се пазят във Френската академия на науките.
Ето и по такива работи България е на картата на света. Всеки ден някъде по света, някой българин прави по нещо велико, колкото и да не ни се вярва, но не го знаем. Но ние не обръщаме внимание и на това, което познаваме и ползваме всеки ден.
Има един израз: „На световната карта на метрополитените“. България вече е и на тази карта. Метрополитените са световно постижение. Всяка държава метро не може да направи. Добре е да сме наясно с това.
