Още в 38-то Народно събрание доц. Георги Панев и група народни представители от ОДС внасят проект за Закон за обявяване на незаконността на комунистическия режим в България. Там в чл. 6 за пръв път се предлага да няма давност за престъпленията, извършени по време на комунистическия режим. За съжаление политическото ръководство на СДС не приема текста на чл. 6 и законът е приет без него. Затова той си остава една гола декларация без никакви правни последици.
В 40-ото Народно събрание Филип Димитров чрез проектозакона за националната памет прави втори опит да бъде решен въпросът с давността за престъпленията на комунизма. Този опит също е неуспешен.
По-късно в 41-вото Народно събрание Лъчезар Тошев отново внася изменения и допълнения на НК, касаещи давността на престъпленията на комунизма и престъпленията против човечеството в съответствие с Римския статут на Международния наказателен съд. За съжаление, тогавашното мнозинство на ПП ГЕРБ не подкрепя тези негови предложения и те остават само едни добри намерения.
В края на 42-вото Народно събрание по инициатива на движение ,,22-ри септември“ Методи Андреев, Евгени Михайлов, Едвин Сугарев и Георги Боздуганов предлагат на политическото ръководство на ПП ГЕРБ законопроект за давността на престъпленията на комунизма и посткомунистическия период след 1989 г. Предложението е прието и на негова база народни представители от ГЕРБ подготвят Законопроект за изменение и допълнение на НК. Законопроектът е разгледан на първо четене в комисията по правните въпроси и е приет с гласовете на ГЕРБ и ДПС. В края на 42-вото събрание се правят опити законопроектът да бъде гледан на първо четене в зала, но поради бурните събития пред и в парламента това не случва.
В началото на сегашното народно събрание ДПС внасят като свой законопроект този, който ГЕРБ предложиха в 42-вото Народно събрание. В същото време народният представител от ГЕРБ Методи Андреев започва да подготвя свой законопроект на същата тема, който обаче разглежда института на давността много по-обобщено и комплексно. Върху законопроекта са работили хабилитирани юристи, специалисти по наказателно право. Ползвани са и литературни източници с автор проф. Ант. Гиргинов. В законопроекта на ГЕРБ и РБ с вносител Методи Андреев за пръв път са цитирани конкретните престъпления на комунизма, за които се иска да няма давност, така както са описани в Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен. Освен това се предвижда да няма давност и за други тежки престъпления на прехода, които са резултат от престъпната дейност на неразградените структури на бившите тайни служби на режима. Като такива са посочени:
– незаконната търговия с оръжие и стоки с двойна употреба;
– укриването или изопачаването на информация за състоянието на околната среда и нейните компоненти – въздух, вода и почва;
– производството, търговията и разпространението на наркотични вещества, както и склоняването към употреба на наркотици;
– тероризмът;
– източването на банки, задгранични и външнотърговски дружества, пенсионни, здравноосигурителни и гаранционни фондове.
Предвижда се давността да спира да тече и за осъдени лица, които се укриват от изтърпяване на наказанието, както и за народни представители за времето, за което са с имунитет.
Предвижда се прекратените поради изтекла давност наказателни дела да бъдат възобновени.
Законопроектът с вносител Методи Андреев беше подкрепен на първо четене в зала от народните представители на ГЕРБ, РБ и ДПС, като Лютви Местан публично застана зад него. На второ четене се очаква двата законопроекта на ГЕРБ и РБ, от една страна, и този на ДПС да бъдат обединени и давността върху изброените тежки престъпления, включително и тези на комунизма, да отпадне.
(БА)
