От началото на годината се говори за Националния книжен център в НДК, който предстои да отвори врати след 2 месеца. Дали това е поредната подробност в културния ни пейзаж, или стратегическа стъпка, която ще промени мястото на българския писател в нашето общество и извън границите на България?
Нека започнем от това как ще изглежда. За това разказва изпълнителният директор на НДК Мирослав Боршош:
– Идейният проект на бъдещия център цели всички хора, които обичат литературата, да имат най-красивия дом, какъвто са виждали някога. Това ще е и най-голямото място за представяне на книги, независимо че има добри книжарници и много хитови места за представяне. Щом сме търговско дружество, трябва да има и търговски бизнес с участието на издателите. Ще има детски кът с хора, които ще разказват на децата, ще им четат – и родителите ще идват с тях. Вътрешният интериор на Центъра ще се види по-късно. Пусната е държавна поръчка за около 260 хил. лв. Решихме да оставим тавана по-висок. Стъклата са скъпи – доставка от чужбина, защото са огнеупорни – има изисквания от пожарната. Мебелировката е свързана с всички стелажи. Дизайнерът се е справил страхотно. Площта на НКЦ е около 350 кв. м. Терасата ще е отворена за посетителите през лятото. Ще има възможност да се изпие кафе, чай и други освежаващи напитки. Библиотеката ще работи денонощно. Центърът не е книжарница, но могат и да се купуват книги. Ще има вход отвътре и отвън. Ще се влиза и откъм терасата над Билетния център, вляво от стълбите пред НДК.
Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата: Да прекрачим националните граници
Ще има квалифицирани хора, които ще работят постоянно. Но има и 2 съвета – консултативен и експертен. В Консултативния съвет са Алек Попов, Ани Илков, Александър Шпатов, Жаклин Вагенщайн, Манол Пейков, Милена Фучеджиева, Теодора Димова и Радослав Парушев. А в експертния съвет са проф. Амелия Личева, Александър Кръстев от „Аз чета“, доц. Дарин Тенев от СУ, Силва Папазян – изпълнителната директорка от асоциацията „Българска книга“ и сценаристът Георги Иванов.
Мисията на Книжния център има 2 програми – „Българска книга“, в която подпомагаме издателите в мисията им да публикуват български автори, важни книги за развоя на литературния процес, дебютанти – все неща, които има смисъл да бъдат подкрепени. Основно изискване е (текстът безспорно трябва да е на високо ниво) – какво ще бъде направено за популяризирането на този автор и неговата книга в България. А другата програма е „Преводи“, която подпомага преводът на българска литература в чужбина – по същия начин изискване към издателите в чужбина е какво те ще направят за популяризиране на българския автор в конкретната страна като маркетингова стратегия като PR, като публичност.
Всеки ден ще има събития. Центърът ще прави срещи с автори, обсъждания, представяния, конференции, дискусии – всичко, което подпомага литературния развой. Ще има и изследователска работа като институт. Най-важно е да се обърнем към бъдещето, да създадем стратегия. Ще се опитаме в България да въведем най-добрите практики на европейско и световно ниво. Желанието ни е НЦК да се превърне в място, където се събират идеи, генерират се и максимално добре ги разпространява сред българските институции и сред цялата културна и литературна общност.
Ще могат да се срещнат интересите на министерствата на културата и образованието – една стратегия има бъдеще само ако мине през образованието. Ще ги поканим заедно със Столична община, Асоциацията на общините (те също разполагат с културни програми за литературата и четенето), плюс академичните среди в Софийския и останалите университети, които имат програми по творческо писане и отношение към книгата, съюзите на писателите, Съюзът на преводачите. Важно е да се работи с преводачите в чужбина. Тук участието на Министерството на образованието има основно място, понеже се занимава с лекторите на български език в чужбина.
Ще създадем програми – не говоря само за НЦК, а въобще в България, които да подпомагат изучаването на български език в чужбина. Преводачите са нашите литературни агенти. Без тях българската литература не може да излезе извън границите на страната. Трябва да имаме колкото се може повече лекторски места и лектори, които да преподават български език. Така ще приобщим студентите и ще им покажем важността да изучават български език и да се превърнат в преводачи на българска литература. Наскоро гости ни бяха преводачите от Хърватия, които са превели български автори на своя език. Така е и за всяка друга страна – има катедри по български и в Лондон, и другаде. В Хайделберг Благовест Златанов – изключителен преподавател и литератор, има също повече от 20 студенти. Трябва да подкрепяме тези начинания. Голямата ни цел е да създадем мрежа от издатели в целия свят, които имат интерес към българската литература. Ще направим представяне на панаира във Франкфурт, първо на каталог с автори и книги от последните 2 години. Заедно с Министерството на културата, Фонд „Култура“ и Столична община да представим програмите на чужди издателства, за да може да ги приобщим към мисията българската литература да излезе извън границите на България. Ще има специална подкрепа за тиражиране на български книги в чужбина. Правилата, които вече са изготвени, са в синхрон с това, което се случва в останалите европейски държави.
