Вестник Българска Армия, Култура

Иляс Айдаров, руски художник: Всеки се връща към корените си

юли 10, 2015
12:20
354

[post-views]

Редактор

Иляс Айдаров е руски художник, роден в Казан, завършил архитектура в Москва. Има московски и софийски дом. Получил е българско гражданство за заслуги към българската култура по време на президента Георги Първанов. Има пет деца – две момичета и три момчета. Рисува живопис, но е особено известен с портретите си, някои правени на живо, други – от снимков материал. Това го среща с много известни хора.

– Г-н Айдаров, откъде идвате при нас?
– Аз съм от Казан, на Волга. В Москва завърших Архитектурния институт и оттогава живея там.

– Как улавяте характера на човека, когото рисувате? Какво Ви говори лицето му?

– Веднъж влизам в студиото си с един от синовете ми. Те и тримата се учат в художествено училище. Дадох му задача, рисуваше в съседната стая. По някое време идва, дълго гледа как рисувам и казва: Татко, четката те слуша, сама рисува. Това е и моят отговор. Търся в човека колоритните му черти, иска ми се и да пообщувам с него. Най-интересно е, когато човекът е с характерни черти – мустаци, брада. По-лесно е да пресъздадеш вярно образа. Но в разговора разбираш що за характер е той и тогава е по-лесно.

– Сложно ли е да се разшифрова световна фигура като президента Путин, още повече без личен контакт?
– Трите негови портрета, които ми поръчаха и които са му подарени, са различни. Първият е на военен кораб в морска униформа – това беше образът на главнокомандващия. Вторият е в джинсова риза без връзка, на който играе хокей. В портретите ми той е това, което наричаме истински мужик. Рисувах ги с почитанието към големия лидер на голяма страна.

– А занимава ли Ви темата за човека и властта?

– Не, първата ми задача е да разбера човека, да схвана чертите, с които на пръв поглед е узнаваем. Но властта или принадлежността към определена политика не ме интересува. Рисувал съм портрет и на Жириновски, който стана характерен за много политици. Но политиката ми е чужда. Имам и портрет на премиера Борисов, на Доган, на бившия министър на културата Георги Йорданов. Рисувам заради удоволствието от това, че съм общувал с тези хора. Но не ми е съдено аз да казвам доколко съм отразил тяхната душевност и характер. Надявам се да е така, защото всяко лице е уникално и неповторимо. Друго е как художникът го е „пренесъл“ на платното. Ако хората го оценят, значи не съм работил напразно.

– А какви са отношенията Ви с публиката, тя разбира ли ви?
– Рисувам не само портрети, а и природни, архитектурни, градски пейзажи, доколкото имам любопитството на архитект. От така наречените позитивни художници съм. Не са ме критикували особено, засега.

– Как станахте български гражданин?

– Отдавна сме големи приятели с Бисер Киров. Правих изложби в българското посолство в Москва, после той представи мои картини в България. Като аташе по културата в Русия той подкрепи да се признае моя принос заради представяне на руската култура тук и на българската в Русия. Роден съм в Казан на Волга. Баща ми е известен архитект и археолог, реставрираше паметници на културата в Булгари. От това място под Казан е тръгнал към България хан Аспарух. По родословие съм оттам и по кръв съм българин. Беше дори време, когато в Казан в паспортите отбелязваха „татарин“, а и друго, когато пишеше „булгарин“. Нашият род по кръв върви оттам като булгари, и така – естествено към България.

– Важно ли е да помним корените и историята си или глобализацията ще ни създаде като космополитни личности?
– Важно е да знаеш историята и корена си. Чрез по-големите си деца, двете момичета, виждам, че младежта е по-скоро друга. Тя се интегрира в световната култура. И от моите 60 години, смятам поколението за различно. Но всеки се връща към корените си, рано или късно. Важно е да познаваш езика и културата си, националните традиции.

– Вашите деца знаят ли, че далечният им корен е български?
– Прекрасно знаят и след няколко години посещения в България те идват тук като в своя родина. Аз лично се установих в София, имам дом тук. Сега цялото ми семейство е във ваканция на морето.

– Кои от руските художници са Ви оказали влияние?
– Репин на първо място. Но и преди всичко един художник, роден под Казан, емигрирал и завършил живота си в САЩ. Това е Николай Фешин. Който го познава, го цени много. И у двамата мазките са структурни, фрактурни, техниката е експресивна. Аз се старая не да им подражавам, а да работя в този маниер. Обичам топлите цветове, бежовата гама. Архитектурното ми образование прави предпочитанието ми към цветове по-сдържано. Не съм цветен като Реноар, например.

– Как се отнасяте към композицията на картината, към „етажите“ на изображението, все пак сте архитект?
– Като архитект ми е по-лесно да правя „разнопланови“ картини, по-сложни, с първи, втори и трети план. Художническото образование е като че ли „по-тясно“ скроено.

– Какви тенденции в живописта днес Ви изглеждат интересни?
– Класиката си е класика, по-лесно ми е да отговоря за тенденциите в музиката. В различните жанрове има различни ярки художници, които безумно обичам. Като млад обаче никак не обичах Пикасо. Докато не видях ранните му неща, които са класически. По-късно той започва да прави името си и да показва, че може всичко. Салвадор Дали е моята любов, сюрреализмът е епоха. Имах период, когато рисувах „ала Дали“.

– При Вас как очаквате да се продължат нещата?
– Не знам, аз съм също „разнопланов“ художник. През 80-90-те илюстрирах книги и списания. Илюстрирах поезия, също и Дюма – костюми, шпаги, коне. И досега рисувам коне. По-късно е „детективският“ ми период, рисувах в различни жанрове и стилове. И когато започнах да рисувам живопис, тя също стана разнопланова. Обичам да рисувам и сюрреализъм, абстрактни картини, натюрморти и пак в разни стилове.

– Как се случи да рисувате портрета на Доган и на Борисов?
-„Виновен“ е приятелят ми Сашо Сълков, той ме представи. Доган има колоритно лице и изражение на очите, мимиката. Политиката не ме интересува. При Борисов също търсех характера и колорита.

– С какво, според Вас, е популярен Владимир Путин – с харизмата си или с реалната политика?

– С харизмата си. Той е силен мъж, силен политик. Когато Елцин го представи, всички се питаха кой е той и защо Елцин го избра за наследник. С годините започнаха все повече да го уважават и ценят, да се гордеят, че имат такъв президент. Неговите портрети не съм правил на живо и лично с него не се познавам. Поканиха ме да ги направя, първия – дама, член на Съвета на федерациите, втория – известният артист Владимир Винокур и от друг известен човек. И тритепортрета са му подарени.

– Чувствате ли се като наследник на две култури?
– Българската ми е близка, първия път, когато дойдох тук, преди 4 г., дойдох тук като в родина. Това е най-простият отговор. Тук ме свързва и кръвта, и историята.

– А откъде се познавате с Кен Хесли, създателя на песента „Джулай морнинг“? В миналия ни брой поместихме Ваша снимка с Хенсли и тя бе поводът да се запознаем…
– За всичко е „виновен“ Сашо.

– Един въпрос отвъд политиката – в какъв момент от историята си се намират Европа и Русия?
– Ситуацията е болезнена, трябва да я преживеем и да се върнем в своя естествен кръг на живот. Времето е тежко и болно. Не се съмнявам, че традициите на европейска култура ще помогнат за това.

– Какво ви предстои?
– През есента – изложба в София. Правил съм такава и в Космоса, но сега пак се вълнувам. Навремето моят приятел космонавтът Сергей Зальотин пръв взе мои картини в Космоса. После няколко пъти мои картини отново „пътуваха“ на космическата станция. Беше оригинална идея, след което ги изложих, както се казва, на Земята. Така и попаднах в рекордите на Гинес като художник най-много „излагал“ в космическото пространство…

Лъчезар Лозанов,
Росица Цонева