– Г-н Лазаров, какво изгладихте и кои останаха проблемните предложения между първо и второ четене?
– Важно е, че за първи път от 25 г. се регламентира дейността на Националната служба за охрана, Служба „Военна информация“ и Държавна агенция „Разузнаване“. Създава се и общият закон, който регламентира взаимодействието на службите от сферата на националната сигурност. Те минаха на първо четене през зала, а рамковият закон – и с поправките преди второ четене в комисията. Някои от разумните становища и предложения на парламентарните групи бяха приети. Не искам да поставям темата за приемането на някои поправки в законопроектите между първо и второ четене на полето на противопоставянето или на някакви битки. Някои от предложенията променят коренно философията на законите. Има, например, и предложение ДАР да остане на подчинение на президента, както досега. И НСО да премине към Министерството на вътрешните работи, което коренно би променило философията на закона. Промяната от досегашния статут е, макар и подзаконово уреждан, че НСО остава на подчинение на президента, но началникът й се назначава по предложение на МС. Иначе като функции няма кой знае какви промени и в трите служби. Има и друго предложение – шефът на НСО да бъде избиран от Народното събрание, което също променя философията на проекта, приет на първо четене. Има и редакционни и технически промени, а част – за ограничаване или увеличаване на определени функции.
– Как ще коментирате предложението Служба „Военна информация“ да бъде „изтеглена“ на общо ръководство на премиера?
– Имаше такъв цял законопроект, който беше отхвърлен на първо четене – за обединяване на двете служби по разузнаване – военното и цивилното. И ВИ по предвидения и приет на първо четене закон за военното разузнаване си е в структурата на Министерството на отбраната. А що се отнася до предложението министър-председателят да осъществява общо ръководство на ВИ, изпълнителната власт и МС по Конституция са органите, натоварени да провеждат общата политика за България. Това означава общо ръководство от страна на премиера и съответно – на МС по отношение на политиките на страната в областта на международното сътрудничество, на военните мисии навън. От тази гледна точка това общо ръководство е нормално да се осъществява от премиера. Още повече че по негово предложение с указ на президента се назначава началникът на Служба „Военна информация“. А, разбира се, непосредственото ръководство се осъществява от министъра на отбраната. Нормално е и в останалите служби премиерът да осъществява това общо ръководство и като председател на Съвета по сигурността към МС, който регламентира координацията между тези служби. Така че е нормално по общите стратегически теми да поставя въпросите министър-председателят. А непосредственото ръководство, както досега се осъществява от военния министър и съответно в структурата на МО – началникът на отбраната. Бил казал дори, че няма промяна, а има прецизиране на правомощията и на премиера.
– Какво е новото в статута на Съвета по сигурност, не съсредоточава ли много правомощия?
– Няма принципно ново, но Съветът по сигурност е помощен орган на МС, който има координационни функции и подпомага вземането на решения на ниво кабинет и премиер, който го председателства в областта на националната сигурност. Той няма управленчески правомощия, само по координиране и подпомагане дейността на МС и премиера. Освен да обединява получената от службите информация, Съветът ще трябва и да анализира въпросите по изпълнение на конкретните задачи, поставени от премиера и МС. Това е помощен орган, който доколко и с какъв кадрови ресурс ще извършва дейността си, ще се реши от МС.
– По какъв модел изграждаме тази координация на разузнавателните служби?
– В различните държави има различен подход. В САЩ има повече от 20 организации, които работят в областта на вътрешната сигурност и външните заплахи. Има и аналитични звена в тези институции и там, където информацията се координира. Координацията на службите включва и анализ, предшестващ поставянето на задачите. Дали ще има отделно звено в Съвета по сигурност, ще се решава с правилника на МС. И сега действа такова звено с постановление на МС между ДАНС и двете разузнавателни служби. Но Съветът по сигурността няма властнически правомощия и по Конституция няма как да има. Но има правомощия за анализ и нека да не го свеждаме само до полето на терористичните заплахи. И ма и много други въпроси, които засягат националната сигурност.
– С приемането на законите ще получи ли националната ни сигурност шанс да не се работи „на парче“ от различните институции и служби?
– Така поставен, въпросът предполага, че едва ли не през тези 25 г., когато не е била регламентирана дейността на тези служби законодателно, е била неглижирана националната сигурност на държавата. Което не е коректно и вярно. Целта е най-после да се уреди законодателно тази дейност и второ, това е и най-публичният и прозрачен начин те да работят. В комисиите, в кръглите маси и в пленарна зала се чуват възможно най-много гледни точки за това законодателство. Ние не регламентираме нововъзникнали отношения. Просто го правим на законово ниво. А що се отнася до кадрите на националната сигурност, в общия закон е предвидено и това трябва да стане и в отделните закони от пакета, че службите от системата на националната сигурност ще могат да си разменят служители при необходимост. И това е в интерес на координацията и по-доброто извършване на анализа. Това беше прието на второ четене в комисия. А на второ четене в зала ще уточним как да става редът за размяна – дали чрез командироване, за година или две. В общия законопроект се предвижда и общо обучение на кадрите в сигурността от разузнавателните служби. Службите пак остават отделни в изпълнението на своите задачи, но се предвижда и възможността да могат служители да преминават от една в друга не по общия ред, а ако отговарят на изискванията, със съгласието на ръководителите на двете служби, да бъдат преназначавани. Това осигурява по-добро използване на кадровия ресурс, създава по-добър кадрови хоризонт за служителите, като „се спестяват“ нови проучвания и конкурси. Така общата система за сигурност ще бъде по-гъвкава. Това е практика, която се прилага и от другите държави.
*Димитър Лазаров е председател на парламентарната Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по закона за електронните съобщения. Това е основната комисия, на която е разпределен пакетът от закони по сигурността
