На 12 юли най-новата ни сега действаща Конституция става на 24 години. Тя е четвъртата в историята на страната, предшествана от „посестримите” си от 1879, 1947 и 1971 година. Въпреки протестите през бурната 1991 г., въпреки гладната стачка на 39 депутати от СДС, основният закон бе приет. Решаваща роля за това изигра мъдростта в онова време на умерената опозиция. Един от нейните лидери, д-р Петър Дертлиев, призова да се гласува положително и положи подписа си, за да се отворят пътищата за ново развитие на страната. Иначе рискът беше държавата да се задушава в оковите на живковската конституция от 1971 г.
Още след Освобождението отечеството ни се превръща в уникално конституционно явление в Европа. Българите от двете страни на Балкана доказват своята демократичност. Извадени от робството на една империя, където за конституция тогава не са и чували, чрез войските на друга империя, където понятието е наказуемо със Сибир, българите се сдобиват не с една, а с цели две конституции – Търновската на Княжество България и Органическия устав на Източна Румелия, независимо от уж владичеството над нея на султан Абдул Азис.
Първото Велико Народно събрание, свикано през пролетта на 1879 година в Търново, започва работата си в стария турски конак. В събранието попадат „старите“, защото решението е за депутати да бъдат избирани само мъже над 40-годишна възраст. Демократичността на народа ни се проявява още тогава, защото не прави разлика по етнос и вяра за представителите. Разбира се, за жени все още въобще не става дума. „Младите“ пък, предвождани от Стефан Стамболов, правят алтернативно събрание в един отсрещен хан и често с гръмки викове поправят някои членове от първата българска конституция, които
Учредителното събрание
гласува. Самата дума конституция е звучала почти страшно в главите на руските сановници. Княз Дондуков предлага да се приеме Органически устав на Княжество България. Но Петко Каравелов, завършил право в Русия, заявява гръмовно от трибуната – Конституция и само Конституция! Така на 16 април 1879 г. се ражда Търновската конституция – една от най-демократичните за онова време в Европа. Тя определя Княжеството като парламентарна монархия, защото за република в онези времена е било невъзможно да се мисли. Изстрадалите петвековно робство депутати записват категорично, че „всякой роб, що стъпи на българска земя, свободен става“.
Само две години по-късно, под натиска на руската дипломация, княз Александър Батенберг суспендира Конституцията и управлява с Режима на пълномощията, като назначава руски генерали начело на правителствата. През 1883 г. конституцията е възстановена. През 1908 г. след обявяване на Независимостта в нея понятията княз и княжество са заменени с цар и с царство. Силен удар по Търновската конституция е превратът от 19 май 1934 г., когато правителството на Кимон Георгиев забранява партиите,
разпуска Народното събрание
и започва да управлява с наредби-закони. Тази практика се харесва и на новата власт, дошла на 9 септември 1944 година, пак с министър-председател Кимон Георгиев, която също приема редица наредби-закони – за народния съд, за трудово-възпитателните общежития, за защита на народната власт. Тази народна власт скоро се превръща в чисто комунистическа.
След референдума от 8 септември 1946 г., който определя, че страната става република, се изработва новата конституция, приета на 4 декември 1947 г. и наречена, разбира се, Димитровска. Тя регламентира, че държавата вече е Народна република България, че собствеността става общонародна, с което отваря път за извършената само 20 дни по-късно национализация. Тази конституция живее 24 години, през които в държавата стават много промени. От 1947 година нататък се установява еднопартиен режим на БКП. Той е бетониран в чл. 1 на следващата конституция, наричана Живковска, защото укрепва и едноличната власт на диктатора. На 18 май 1971 година конституцията влиза в сила, като преди това е проведен референдум за нея, спечелен, разбира се, убедително от властта. С новия основен закон окончателно от всякакви дори представителни високи постове, са изтласкани земеделците на Георги Трайков, съюзници на комунистите в „двупартийното“ управление. Създаден е Държавен съвет, чийто председател Тодор Живков е държавен глава.
Ролята на Народното събрание
е сведена до минимум. То се събира на две сесии по една седмица в годината, за да утвърди приетите вече от Държавния съвет закони.
След промените през 1989 година една от първите бурни реакции, избухнала още на 14 декември, е срещу член първи. В мразовитата вечер положението е спасено от призива на лидера на СДС д-р Желю Желев за разум. Това предотвратява нахлуването във все още напълно комунистическото Народно събрание. Но пък новият вожд на комунистите Петър Младенов не сдържа емоциите си и призовава „танковете да дойдат““. Член 1 е отменен на 15 януари 1990 г. На 3 април същата година Държавният съвет се закрива и се учредява фигурата на президент на републиката, която тогавашните властници все не искат да признаят и записват в конституцията „председател (президент)““. На 15 ноември 1990 година, в още старата конституция, името на държавата е променено, като от него отпада понятието „народна“.
Създаването на изцяло нова Конституция на Република България бе възложено на избраното през лятото на 1990 година Велико народно събрание. Приемането на всеки член преминаваше бурно, а често и живописно, под артистичното ръководство на заместник-председателя на парламента Гиньо Ганев. Имаше горещи сблъсъци на различни проекти. Новият основен закон постанови частната собственост,
пазарната икономика
свободното развитие на капиталите. Едни от най-жарките спорове, обаче, се разгоряха, когато стана въпрос за новия герб – с корона или без корона и за новия химн. Когато се пристъпи към текста на химна, Гиньо Ганев дори пееше строфите на „Горда Стара планина“ – безсмъртната песен на Цветан Радославов. Тази песен беше станала химн на Народна република България още през 1964 г., но тогавашните обработчици на текста Димитър Методиев и Георги Джагаров бяха добавили още два куплета – единият за падналите борци и другият – че с нас Москва е в мир и в бой и партия велика води нашият победен строй. Така пак бяхме станали уникални – единствената държава, която има в химна си чужда страна и столица. „Шуми Марица“, водила войските към победи по бойните полета, е забранена още след 9 септември 1944 г. като „царски химн“. Мнозинството в това Велико народно събрание се позова на това, че сме парламентарна република и ограничи почти до минимум правомощията на президента. Въпреки протестите, особена на групата на 39 народни представители, на 12 юли 1991 година сегашната ни конституция беше приета и полята с празнично шампанско. В
опиянението на демократичните времена
и мислене, в този последен засега основен закон, на съдебната власт бяха предоставени почти неограничени властови територии. Тя стана абсолютно независима, въпреки че републиката е парламентарна. Целеше се да не се повтарят мрачните епохи на главни прокурори като Костадин Лютов и Васил Мръчков. Но опитът на времето и на живота показа, че съдебната власт се оказа не само независима, но и безконтролна. Което неизбежно, година преди тази конституция да навърши четвърт век, налага решителни промени в нея. Сега основният спор е дали те могат да бъдат направени от обикновено или от велико народно събрание. За велико държат прокурорите, които се очертават като главните противници на промените, като дори не искат да се споменава възможността главният прокурор да бъде изслушван в парламента по конкретни дела и да се съкрати мандатът му на 4 години. Да не говорим за „еретичната“ хипотеза, която никой не смее и да предложи, да се закрие ВСС, прокуратурата да премине към Министерството на правосъдието и по този начин, чрез министъра, да подлежи на пълен парламентарен контрол.
Добромир Пелов
