Вече повече от месец жителите и гостите на столицата срещат трудности, когато искат да използват метрото на станция „Сердика“ или само да минат през подлеза. Достъпът откъм ЦУМ и банята е затворен, а на стълбите откъм хотел „Балкан“ може да се прочете извинителна табела за причиненото неудобство.
Причината, оказа се, е подновяването на последния етап от проекта за експониране на антична Сердика в столичното ларго. Проектът ще приключи в края на октомври, когато се очаква три купола да покрият останките от древния град в частта между президентството и Министерския съвет. Трите купола ще бъдат изработени от ламинирано и слабо рефлектиращо стъкло, пише в официалната информация. В най-високата си точка те ще са два метра и десет сантиметра, а дължината им ще бъде 60 метра. Цялата стъклена обшивка ще бъде с квадратура около 800 кв. м. Около куполите ще има парапет, който да възпира любителите на силни усещания да се катерят върху тях, макар че конструкцията може да издържа товари до 250 кг.
В частта откъм ЦУМ туристите ще могат да се разхождат на открито по главната улица на Древна Сердика „Декуманус максимус“ и да гледат останките от антични сгради.
Инспекцията
От октомври ларгото ще носи името „Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“, пише в съобщение на Министерството на културата. Във вторник строителната площадка в центъра на София беше посетена от представителите на трите институции, имащи отношение към проекта. На инспекция дойдоха министърът на културата Вежди Рашидов, кметът на София Йорданка Фандъкова и министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
„Две години питам, защо тия найлони не ги махат, да вземат туристите да идват, но вече, слава Богу, ги махнахме“, каза пред журналисти министър Рашидов. Той обясни, че е било необходимо да се изчака процедурата по обжалване на обществените поръчки, както е по закон, за да продължи проектът. „Най-евтината оферта спечели и, слава Богу, стартира обектът и както виждате, всеки божи ден се работи. Затова хубаво е да видим докъде е стигнало и как върви работата“, каза още министърът.
За любопитните заместник-кметът по културата Тодор Чобанов разкри някои подробности от онова, което може да се види в бъдещия музей. Според него има идея, докато се разхождат покрай древните останки, хората да могат да си купуват книги, или да наблюдават работата на занаятчии – „все неща, които имат фокус към културата“. Откъм куполите пък ще има сцена за малки културни формати, малки концерти. „Реално ще функционират няколко различни зони с различно натоварване“, каза още Чобанов. Той допълни, че е предвидено във витрини да бъдат поставени експонати от Националния археологически музей при БАН, както и от Музея за история на София.
„Ще бъдат направени и мултимедийни инсталации, ще бъде музей в класическия смисъл на думата“, каза още Чобанов.
Хермата на общинския съветник
Питам археолога от НАИМ при БАН Марио Иванов какво виждаме в момента. Иванов е разкопвачът на тази част от антична Сердика, която ще бъде експонирана откъм ЦУМ. Той обяснява, че това, което личи на терена, са основно жилищни сгради на богати хора, една сграда вероятно с търговски функции, една обществена тоалетна, както и част от обществена баня, по-голямата част от която се намира под насипа в посока ЦУМ. Сградите са от 5-и-6-и век. В хода на проучването е открит и един надпис. Това става, когато се налага преизграждането на полусрутена стена и от нея изскача херма с името на тогавашния общински съветник Арий Папус. Хермите са каменни фигури, създавани първоначално в чест на бог Хермес. В античния свят те са неизменна част от площади, библиотеки и пътища. Хермата се е слагала за късмет и пътниците са й поднасяли дарове като плодове и жито, например.
Марио Иванов разказва, че в момента уличната настилка на древния град е демонтирана. Виждаме ясно керамичните тръби на античния водопровод. Те ще бъдат демонтирани и на тяхно място ще бъде положен пласт с дебелина 40-50 см от съвременни водоустойчиви материали. След това отгоре ще бъде положена отново античната улична мрежа.
Разкопките не са изчерпили изцяло културния пласт. Демонтирани са две късносредновековни църкви с прилежащите им некрополи, за да се разкрие антична Сердика. Под нея има още около метър и половина културни наслоения. Те обаче ще бъдат запазени за проучванията на бъдещите поколения археолози. Засега разкопката е спряла на котата на проекта.
Къде е Средец?
Питам археолога къде е средновековният Средец. Със сигурност не е на това място, обяснява той и добавя, че средновековна керамика и монети се срещат и на ларгото, но са в неимоверно малки количества, ето защо не може да се каже, че средновековният човек е обитавал мястото. „5-6 монети и малко керамика не могат да индикират град“, казва той. Марио Иванов дава две възможни обяснения на ситуацията. Първото е, че сградите от османския период, със своите дълбоки мазета са „изтрили“ буквално средновековния пласт. Второто възможно обяснение е, че античните сгради – добре запазени и стабилни, са били използвани и в средновековието. Но това не обяснява липсата на средновековни материали. Всъщност повече такива артефакти се срещат от периода 11-и -12-и век, когато страната ни е под византийско владичество. Но почти напълно липсват монети и керамика от 7-и – 9-и век, тоест от периода на Първото българско царство и от 13-и-14 век – Второто българско царство.
Боряна Радева / Фото Красимир Тодоров
