Ами трудно е! Лесно е да се бият младежи. Може да са подпийнали, но не оказват съпротива. Необяснимите удари, блъскане, ритници, тръшкане по земята на едно момиче показаха не само чувството за безнаказаност на полицаите, но и техния непрофесионализъм. Вулгарен диалог с проверяваните. Побой, вместо цивилизован арест. Като гледа човек задържането на едно несъпротивляващо се момиче, ужасен си казва – ами ако се наложи същите тези бабаити да арестуват истински бандити, недай Боже – терористи! Е, за това си има „барети“, ще отвърне утешително някой. Видяхме ги и „баретите“. Петко „Лудия“ от Лясковец сам неутрализира цяло поделение. Светла памет на командоса Емил Шарков, станал жертва на началнически безумия.
Лесно е да се бие по тъмните улички и по протестиращи граждани. Но как данъкоплатецът, който издържа родната полиция и очаква от нея защита, да приеме странната картинка, при която група „възмутени“ роми хвърлят як пердах на двама полицаи и освобождават задържан мургав събрат, който в бягството си дори отмъкнал служебните белезници? Та нали тези полицаи имат пистолети, палки, белезници, всякакви, както пише в закона им „помощни средства“. Защо, когато положението в Ихтиман е станало напечено, не са използвали служебното оръжие във всичките му варианти – предупредителни изстрели, стрелба със стоп патрони, с гумени, а ако се налага – и с бойни куршуми с неутрализиращи изстрели, предназначени не да убиват, а да обезвредят нападателите? Кой и как ни пази и пази ли ни въобще? Демонстративната безпомощност на ихтиманската полиция показва, че самите бранители на закона създават чувство за безнаказаност в един свят, който е свикнал, че за него закони няма, затова не си плаща тока и водата, за данъци да не говорим, живее в незаконни къщи и се храни от социални, детски, отоплителни и всякакви други помощи.
А когато случайно полицията хване някой бандит, защото гражданите вече са пропищели от него, не е никакъв проблем същата тази наша родна полиция да бъде буквално набита от аверите на бандита и той да бъде освободен, та да стане „партизанин“ и после да го лови жандармерията.
И докато нашата полиция ту бие безпомощни хора, ту я бият нагли роми, по-оправни момчета от нея направо се захванали с доходен рекет. Като случая в Перник. И ако синдикатите на полицаите писнаха срещу първото видео за насилие – защо се излъчва сега, като е станало през декември и ако по върховете на МВР също прошумоля мърморене – това било атака срещу държавата и нейните пазители, какво да кажат сега? Нито случаят в Ихтиман с пълната полицейска безпомощност, нито случаят в Перник след ден с организирания полицейски рекет някой им ги е нагласил нарочно. Явно някакви тъмни процеси бълбукат, завират и кипят в полицейските подмоли. И това не е от днес и от вчера. Помним потреса на днешния премиер, когато беше още главен секретар на МВР – във всяка банда, каза тогава генерал-лейтенантът – има и полицай. Но не като агент под прикритие, а като съучастник. От тогава минаха близо 15 години. Какво се е променило? На какво да разчита гражданинът, който издържа с данъците си многобройната и не лошо платена полиция? Че ако ходи мирно по улицата, може и да не го набият полицаите, ако са в добро настроение? Че ако го нападнат бандити, може да се намерят и двама читави пазители на реда, които да го отърват. А дано. Ама надали, казва си вече данъкоплатецът след ихтиманското позорище. А пък ако гражданинът го натиснат рекетьори, трябва много да внимава. Да не се окаже накрая той отвъд закона. Защото рекетьорите били с полицейски карти – значи са винаги прави. А иначе – синдикалното полицейско позорище, което си има и декор, и реквизит – палатки, кюмбета и скъсани кубинки, може да продължава. Кой ли ще ръкопляска! Набитите? Незащитените? Рекетираните?
