15 юли 1975 г. В 15 часа и 20 минути от космодрум „Байконур” стартира „Союз-19”, пилотиран от Алексей Леонов – командир, и борден инженер Валерий Кубасов.
Седем часа и половина по-късно от САЩ излита корабът „Аполо” с астронавтите Томас Стафорд, Венс Бранд и Доналд Слейтън.
Повече от едно денонощие корабите летят самостоятелно. На 17 юли започва сближаването и те извършват скачване. Така се образува пилотирана космическа система, която в продължение на повече от 44 часа се управлява и стабилизира като едно цяло.
През това време космонавтите преминават
от единия на другия кораб
провеждат наблюдения и съвместни научни експерименти, като например „Изкуствено слънчево затъмнение“ „Универсална пещ“, „Зонообразуващи гъбички“, „Микробен обмен“ и други. След това двата кораба се разделят и преминават към самостоятелни полети и експерименти по автономни програми.
40 години по-късно полковникът от запаса Веселин Стоянов се връща към онези напрегнати и забележителни моменти, останали дълбока следа в космонавтиката.
Като спортист от Централния аероклуб бях летял на планери и моторни самолети, а на вертолети – като курсант във военновъздушното училище и като професионален военен пилот. Първият ми „космически полет“, обаче, беше като журналист от вестник „Народна армия“ и е свързан с моя московски колега подполковник Лев Нечаюк от вестник „Красная звезда“. Този талантлив популяризатор на авиацията и космонавтиката преди това е бил офицер в особено тайнствените по онова време Ракетни войски със стратегическо предназначение, връща се назад във времето Веселин Стоянов.
Лев Нечаюк много му е помогнал през юли 1975 г. Тогава журналистът от българския армейски вестник е бил командирован в Москва за отразяване на съвместния съветско-американски
експериментален полет
на космическите кораби „Союз“ и „Аполо“. В Московския център за отразяване на този космически полет е звучала руска, английска, френска, италианска, немска, японска реч…
Днес е необходимо да припомня, продължава полковникът от запаса, че през първата половина на 70-те години на миналия век централно място в сътрудничеството между Москва и Вашингтон по космическите въпроси заемаха работите по създаването на съвместими средства за сближаване и скачване на съветските и американските пилотирани космически кораби и орбитални станции.
Първата изненада, към която ме водеше Лев през онзи юлски ден на 1975 г., беше в хола на пресцентъра. Там видях действащ макет на възела за скачване на корабите от типа „Союз“ и „Аполо“. Около него беше шумно и тясно…
Един слабичък, стеснителен мъж е обяснявал устройството на апарата. Като всяко
гениално изобретение
и то наглед е изглеждало просто – пръстен с три направляващи издатъка, разположени под 45 градуса спрямо надлъжната ос, три двойни щанги, които в съчетание с възлите за свръзка дават възможност за странично преместване на пръстена, ключалки и други детайли. Възелът се командвал от специален пулт. Мъжът, за когото вече стана дума, се превръща в звезда номер едно след успешното скачване на двата кораба. А той е 42-годишният Владимир Сиромятников – ръководител на работната група, създала принципно новия андрогинно-периферен апарат за скачване, накратко наречен АПАС…
Важно ли е космическите кораби и станции, разработвани в различни държави, да могат да се скачват помежду си на орбита без никакви технически проблеми?
Дългогодишният журналист от „Българска армия“ (преди „Народна армия“) посочва, че в края на октомври 2010 г. партньорите по програмата на Международната космическа станция в лицето на Роскосмос, НАСА, Европейската, Канадската и Японската космически агенция са съгласували новия международен стандарт на системата за скачване. Той определя принципите за съвместимост на различните системи върху основата на споменатия АПАС.
Единният стандарт дава възможност скачването на космическите апарати и кораби да става чрез съвместими, но не задължително идентични механизми. При това в стандарта е предвидено и осъществяването на ръчно скачване, с помощта на което, в частност, се захващат и подвеждат към станцията японските товарни кораби от серията HTV.
В заключение Веселин Стоянов обобщава, че с разработения от Сиромятников през 70-те години унифициран АПАС са били снабдени не само всички руски и съветски кораби, но и американските совалки, а така също европейските товарни кораби от серията ATV. В рамките на проекта „Съзвездие“ НАСА е разработила система за скачване с меко захващане (LIDS).
Любопитни факти
• На 18 март 1965 г. Алексей Леонов излиза през шлюза на космическия кораб „Восход 2“ в откритото космическо пространство, привързан със специално въже. Престоят му извън кабината на „Восход 2“ е 21 минути, а извън шлюза в открития космос – 12 минути, при което се отдалечава от кораба на разстояние до 5 метра. Днес това ни изглежда скромно, ала в действителност отбеляза нов етап от изследването на Космоса и е равносилно по значимост с изстрелването на първия спътник, с полета на Гагарин и със стъпването на човек на Луната.
• На 3 юни 1965 г. американският астронавт Едуард Уайт осъществиява второто (първо за САЩ) излизане на човек извън борда на космическия кораб в открития Космос. Престоят извън „Джемини 4“ е 22 минути, през които астронавтът се опитва да маневрира на разстояние от 5 до 10 метра с помощта на специално разработен реактивен прибор. Поради повреда в механизма за подаване на реактивна тяга опитите са прекратени след няколко минути.
• Между 1969 и 1972 г. дванадесет американски астронавти осъществяват лунни разходки по време на полетите на космическите кораби „Аполо 1“, „Аполо 12”, „Аполо 14”, „Аполо 15”, „Аполо 16” и „Аполо 17”.
• На 5 август 1971 г. Алфред Уордън става единственият човек, осъществил космическа разходка от 38 мин.., докато командният модул на „Аполо 15”е на невидимата страна на Луната.
• Първата жена осъществила на 25 юли 1984 г. космическа разходка е Светлана Савицка от борда на космическата станция „Салют 7”. Излизането в открития космос на Савицка е с продължителност 3 часа и 35 минути.
• Най-продължителната космическа разходка (еднократно излизане) – 8 часа и 56 минути е осъществена на 11 март 2001 г. от астронавтите Сюзан Хелмс и Джеймс Вос по време на мисия 102 на совалката.
• На 29 октомври 1998 г. Джон Глен, на 77 годишна възраст, се завръща в Космоса и се превръща в най-възрастният мъж, летял в Космоса. Астронавтът, който е първият американец, достигнал орбита, е прекрасно допълнение за изследователската мисия на совалката „Дискавъри“, при която се извършват проучвания как микрогравитацията влияе върху организма на възрастни хора.
Цончо Драгански
