След години преговори сделката за ядрената програма на Иран вече е факт. Интензивна дипломатическа дейност през последните 18 дни между шесторката и Иран доведе във вторник до историческо споразумение за ограничаване на иранската ядрена програма в замяна на премахване на международните санкции срещу Техеран, съобщи Би Би Си.
Споразумението няма да позволи на Иран да произвежда достатъчно материал за атомно оръжие за поне 10 години и ще наложи нови клаузи за проверки на иранските съоръжения, включително военни обекти.
Какво беше договорено?
Американският президент Барак Обама обяви, че сделката задължава Иран да премахне две трети от инсталираните центрофуги и да ги постави под международен мониторинг. Така броят на центрофугите, използвани от Иран за обогатяване на уран, ще се сведе до 6000 в продължение на 10 години, след като в момента те са 19 000, отбелязва ДПА. Страната също така ще трябва да се отърве от 98 процента от обогатения уран. От сегашните 12 тона трябва да останат около 300 килограма, а останалото количество трябва да бъде изнесено в Русия. Техеран се задължава да предостави постоянен достъп на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) „където и когато е необходимо“. Ако не бъдат изпълнени тези клаузи, санкциите ще бъдат възстановени.
Пробивът дойде след няколко ключови компромиса, коментира АП. Иран се съгласи да бъде продължено наложеното му от ООН оръжейно ембарго за още пет години, въпреки че то може да приключи и по-рано, ако Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) категорично установи, че Иран не извършва никакви дейности, свързани с ядрени оръжия. Подобно условие беше поставено на ограниченията на ООН върху доставянето на балистични ракетни технологии на Техеран, което може да продължи още осем години, заявиха дипломати.
Друга важна договорка ще позволи на инспекторите на ООН да настояват за посещения в ирански военни обекти като част от своите задължения за наблюдение. Това е нещо, на което се противопоставяше върховният ирански водач аятолах Али Хаменей. Достъпът обаче не е гарантиран и може да се забави, което според критици на сделката може да даде на Техеран време за прикриване на забранена дейност. Документът от почти 100 страници предвижда Иран да има право да оспорва искането на ООН, а после арбитражен орган, включващ Иран и шестте световни сили, да се произнася по въпроса.
МААЕ също така иска достъп, за да завърши отдавна осуетяваното разследване на минали оръжейни дейности на Иран, а САЩ казват, че сътрудничеството на Техеран е необходимо условие, за да бъдат отменени всички икономически санкции.
Споразумението предвижда изследователският реактор в Арак да бъде реконструиран така, че да не произвежда плутоний като отпадъчен продукт, а заводът за обогатяване във Фордо да бъде превърнат в изследователски център.
Какво печели Иран?
Икономическите ползи за Иран може да са значителни. Пред Ройтерс неназован американски представител казва, че Техеран ще получи достъп до над 100 млрд. долара в замразени активи, когато сделката влезе в сила, което ще зависи от това кога Иран ще ограничи ядрената си програма и кога ядрените инспектори от ООН ще удостоверят това. Ще бъде отменено европейското петролно ембарго, както и ще бъдат премахнати различни ограничения за ирански банки, посочва АП.
Отделно МААЕ и Техеран посочиха, че са подписали пътна карта за разрешаване на някои спорни въпроси. Генералният директор на МААЕ Юкия Амано заяви, че това ще включва „изясняване на минали и настоящи спорни въпроси относно иранската ядрена програма“. Той нарече споразумението „значителна крачка напред“, която ще позволи на инспекторите да „направят преценка на въпроси, отнасящи се до възможни военни измерения на иранската ядрена програма до края на 2015 г.“.
Реакциите
Президентът Обама изрази удовлетворение от споразумението и заяви, че е против всякакви актове срещу сделката. „Благодарение на споразумението, международната общност ще има възможността да удостовери това, че Иран няма да разработи ядрено оръжие. Всички пътища към ядреното оръжие са отрязани. И режимът за проверки и прозрачност, необходим за изпълнението на тази цел, ще бъде въведен. Ще наложа вето върху всеки нормативен акт, който би попречил на изпълнението на споразумението. Приветствам воденето на сериозен дебат в Конгреса по този въпрос, както и внимателното преглеждане на детайлите по споразумението“, заяви Обама.
„Това е споразумението, което искахме. Облекчаването на санкциите ще започне едва когато Иран изпълни ключовите си ангажименти по споразумението“, каза по повода американският държавен секретар на САЩ Джон Кери.
Американският конгрес има 60 дни да одобри сделката. Консервативните политици обаче вече я осъдиха. „Споразумението ще доведе до създаването на опасен режим, който ще донесе милиарди долари на Иран с облекчението на санкциите и така ще отвори път за ядрена дейност в страната. Ако споразумението е толкова лошо, колкото смятам, че е в момента, ще направим всичко възможно, за да го спрем“, предупреди Джон Бьохнер, говорител на Камарата на представителите на САЩ.
Против се обяви и израелският премиер Бенямин Нетаняху. „След десет години резултатът от това споразумение ще е нереформиран, безпощаден и много по-богат терористичен режим, с капацитет да произвежда много ядрени бомби, всъщност цял арсенал от ядрени оръжия, със средствата за създаването му. Каква шокираща историческа грешка! Израел няма да се обвързва с това споразумение с Иран, защото Иран продължава да иска унищожението ни“, заяви Нетаняху.
Сделката за ядрената програма на Иран ще направи Близкият изток „по-опасно място“, ако включва прекалено много отстъпки, коментира представител на властта в Саудитска Арабия пред „Ройтерс“. Властите в Рияд и съюзниците им в Персийския залив се страхуват, че сделката ще промени статута на Иран в региона и ще освободи икономиката на страната от санкциите, което ще доведе до увеличаване на подкрепата на Техеран за опонентите им в Близкия изток. „Вярвам, че това е исторически момент. Постигаме споразумение, което не е идеално за никого, но това е, което можахме да свършим, и това е важно постижение за всеки един от нас“, заяви министърът на външните работи на Иран Мохамад Джавад Зариф. Но за президента Хасан Рухани предстоят още вътрешни битки, коментират медии. Сега той трябва да оправдае големите надежди на обикновените иранци, отчаяно бленуващи краят на санкциите да подобри стандарта им на живот. Реформаторите ще очакват от него да им се отблагодари за гласовете, които му осигуриха, а консерваторите ще се борят да съхранят статуквото.
Къде е Москва?
Русия – основен преговарящ по иранската ядрена програма, реагира сдържано на сделката. Медии в страната се спряха единствено на възможностите за увеличаване на търговския обмен след падането на санкциите срещу Техеран. Американският президент обаче не подмина руската роля в споразумението. В интервю за „Ню Йорк таймс“ той заяви: „Ще бъда откровен с вас. Отчитайки нашите разногласия с Русия за Украйна, аз не бях уверен, че ще получим подкрепа. За мое учудване Путин и руските власти разделяха тези два въпроса и ние не бихме могли да постигнем споразумение, ако нямахме подкрепата на Москва в преговорите с Техеран“.
