Директорът на Института за перспективни изследвания за отбраната (ИПИО) коментира за в. „Българска армия“ резултатите от извършеното под негово ръководство изследване „Обществено мнение за Въоръжените сили и приноса на България в НАТО и към европейската отбрана“
– Изследването има ли секретна част?
– Не, няма. Всичко обявяваме. Данните са от последните две години – 2013 и 2014 г. Планираме през септември-октомври да проведем ново изследване.
– Ще произтекат ли управленски решения от резултатите?
– Да. Всъщност това са две представителни изследвания. Едното е за населението на страната, а другото – за Българската армия и структурите, подчинени на министъра на отбраната. И двете са по поръчка на министъра на отбраната. Докладите са предоставени на ръководството на МО. Това е и основният смисъл на подобни изследвания – да послужат не само за научни цели, а да станат основа за политически решения.
– Има ли резултати, които учудват дори социолозите?
– И в двете изследвания няма нещо, което да ни учуди. За населението започнахме с изследването на това каква е информираността на гражданите по проблемите на сигурността и отбраната. Традиционно виждаме преобладаващо слаба информираност. Правил съм анализ на изследвания в Евробарометър, подобно е положението и в останалите европейски държави.
– Тоест – това не е само българско явление?
– Не е типичен български феномен. Интересът към въпросите на сигурността и отбраната е сравнително нисък, сравним с безработица, здравеопазване, социални грижи, престъпност и т. н. След 1990 г. в Чехия, например, дори се поставяше въпросътq дали да има армия.
Проучихме и това, откъде се информират гражданите за БА. Водещи са естествено националните електронни медии. Подобаващо място е на ВТК и вестник „Българска армия“
– Виждаме, че вестникът ни е пръв в своята медийна „ниша“ – сред седмичниците, а зад нас има дори и големи всекидневници?
– Да. Целта на този въпрос е да можем да направим препоръки към ръководството на МО към кои медии основно да насочи послания, къде да търсим най-широка аудитория.
По-нататък ни интересуваше какъв е образът на БА в обществото. Около 40 на сто от запитаните посочват, че този образ е по-скоро добър. За още 12,5 на сто той е много добър. Но прави впечатление, че няма доминиращо обществено мнение по въпроса. Докато през 90-те години около 70 на сто даваха позитивна оценка на образа на армията.
Проучихме и личната нагласа към институцията. Резултатът определено може да ни радва. Над 57 на сто имат положителна лична нагласа към армията. А това означава, че българите уважават армията. Независимо от проблемите. От следващия въпрос пък виждаме, че над 50 на сто от обществото има пълно доверие или по-скоро има доверие в армията, което също е добър резултат на в сравнение с други институции.
– Проучвате и отношението към промените във войската…
– Това е въпросът за оценка на реформите в БА след 1989 г. Хората подкрепят армията си, имат преобладаващо доверие, но това, което виждат като резултат от тези промени след 1989 г., предизвиква преобладаващо негативна оценка.
Промените са по-скоро в неправилна посока, казват 22 на сто от запитаните. Проблемите са в неправилна посока – още 22,4 на сто. За 44 на сто от хората промените не довеждат до създаване на боеспособна и силна армия.
В общественото съзнание реформата се свързва основно с редуциране на състава на армията, със закриване на гарнизони. Така че съкращаването на армията има и непосредствени социални ефекти. Вероятно това стои зад оценките на хората.
Директно попитахме и какво трябва да се случва с военния бюджет за следващата година. Отговорите на почти 60 на сто от хората са, че бюджетът следва да се увеличи.
– Това не е ли и категорична подкрепа за МО?
– Това е силна подкрепа за политиката на МО и за Комисията по отбрана. Попитахме също доколко важно е издигането на обществения престиж на БА. Отговор „Много важно“ дават 46 на сто от хората, а други 40 на сто казват „По-скоро важно“. Тоест – почти 90 на сто от запитаните смятат, че престижът на армията трябва да се утвърждава и издига. Също почти 90 на сто смятат, че поддържането на боеспособна армия е много важно и по-скоро важно като политика на страната.
– Кои са основните резултати в изследването сред военнослужещите?
– По същия начин ги питаме какъв е образът на БА. Установяваме нещо много притеснително. По-висок е процентът от военнослужещи, които смятат, че образът на армията не е много добър в сравнение с гражданите. Вероятно това се дължи на факта, че те по-добре познават ситуацията в армията.
– Какво сочат оценките за социалния статус на хората под пагон?
– Почти 50 на сто казват, че социалният статус на военнослужещите не е много добър. Освен тези масови изследвания, направихме и фокус-групи. Дадохме възможност на хората да обяснят какво означава за тях тази оценка – че образът не е много добър и че социалният статус не е много добър. Усещането им е, че той не е на дъното, но е някъде по средата.
Питали сме да се подредят по този критерий 20 професии и занятия. Офицерската професия е по средата. Сержантът и войникът падат под средното ниво. В случая водещият мотив е, че военната професия е професия за другите. Признанието от обществото, от политиците, инвестициите в отбраната имат голямо значение за военнослужещите.
– Тоест – те не са удовлетворени от това състояние на нещата?
– Те не са удовлетворени не само от заплащането, което е фактор на социалния статус, но не единствен. Статутът на професията в обществото е това, което ги притеснява. Специално питахме доколко службата в армията дава усещане за стабилност и предвидимост. Тук е най-големият проблем. „По-скоро не съм сигурен“ казват почти 50 на сто. „Не съм сигурен“ – още 20 на сто. Така почти 70 процента посочват, че имат съмнение в стабилността.
Непрекъснатите промени създават усещането за нестабилност. Основните ценности на военната професия – стабилността, предвидимостта, високата оценка за труда на военнослужещия, започват да ерозират. Което е много важен сигнал.
Основен проблем е усещането на военнослужещия, че не държи съдбата в собствените си ръце, че може да настъпят промени, на които да не може по никакъв начин да реагира.
В проучването за престижа на институцията нещата също не са много радващи. Но военнослужещите по-скоро смятат, че работят във все още престижна институция, което се видя и в оценките на гражданите.
Гаранция за успеха: Стабилност и предвидимост
За да могат военнослужещите да служат успешно, им е нужна стабилност и предвидимост в кариерата, казва капитан първи ранг Янакиев. Изключително трудно привличаме добре подготвени млади хора, затова е нужно да се спре с резките промени в нормативната база, категоричен е той.
Офицерът разказва случай от специализацията си в САЩ по програмата „Фулбрайт“ през 2012-2013 г. Когато казал на американските си колеги, че три пъти са му променяли условията за пенсиониране, трябвало да обяснява няколко пъти какво точно означава това – че е започнал службата си по един договор, който се променял през годините. Те не можеха да повярват, защото при тях такива промени просто не са позволени, заявява директорът на ИПИО.
По думите му е нужна и устойчива политика на финансиране на разходите за отбрана, за да може да се възстановят и поддържат отбранителните способности, както и да се придобиват нови. Това ще повиши самочувствието и авторитета на военнослужещите, като се сравняват с колегите си от другите държави в НАТО.
„Във фокус-групите забелязахме, че има млади хора с опит от няколко мисии, които имат желание да служат, но усещат липса на перспектива и гаранции за развитие. Това предизвиква у тях съмнения, въпреки че не искат да напускат“, споделя офицерът. Той е категоричен, че по отношение на социалната политика в никакъв случай не бива да се посяга на компенсациите за отнети права на военнослужещите, защото това би действало крайно демотивиращо на армията.
Необходимо е да се обърне много сериозно внимание и на военното образование и подготовка, категоричен е капитан първи ранг Янакиев. По думите му в момента продължава старата тенденция длъжностите за доценти и професори, а особено за асистенти, да са много ниски. Не можем да привличаме млади хора, които искат да се развиват в науката, като им предлагаме най-ниската степен на майорското звание за асистент, казва директорът на ИПИО.
По същия начин стои и въпросът за доцентите. „Как да привлечеш за доцент полковник, при положение, че във всеки щаб ще му предложат по-висока длъжност. За да можем да привличаме и задържаме добре подготвени и мотивирани хора, трябва да има модел за кадрово развитие, в който всеки военнослужещ да види перспективата за себе си и да почувства стабилност за развитие“, обяснява капитан първи ранг Янакиев. Не на последно място – много е важно да се правят изследвания, ръководството да знае какви са нагласите на хората под пагон, какви са очакванията им, проблемите, допълва той.
Член на НАТО е България, не само БА
Това, което трябва гражданите и част от политиците да разберат е, че член на НАТО е България, а не Българската армия. Така капитан първи ранг Янакиев коментира отговорите на гражданите на въпроса „Колко важно е за вас членството на България в НАТО?”.
Според данните, една четвърт от хората смятат, че членството ни в Алианса е много важно. Още 36 на сто са на мнение, че е по-скоро важно. Може да се направи изводът, че за сериозен дял от българското общество членството ни в НАТО продължава да бъде важно, казва директорът на ИПИО.
По думите му това, че някои политици си позволяват безотговорно говорене, вероятно разколебават част от хората с чисто политически цели, което е недопустимо. Ние сме член на НАТО, стремим се да бъдем надежден съюзник и го доказваме непрекъснато с участието си в оперции, в реален принос на България и на Българската армия, казва капитан първи ранг Янакиев.
Участието в НАТО е членство на цялата държава, на всички държавни институции, това не е отговорност само на БА и МО, тук, според мен, има какво да обясняваме на хората, категоричен е той. Според него от разясняване се нуждае и реалният принос на страната ни, защото много често някои политици забравят, че има член 3 във Вашингтонския договор, който изрично постановява, че всяка една държава самостоятелно или в съюз следва да изгражда способности, за да гарантира националната си сигурност.
Висока се оказва подкрепата на хората за общата европейска политика за сигурност и отбрана (ОПСО). Близо две трети от запитаните посочват, че е много важен или по-скоро важен приносът на България към ОПСО.
Проучва се участието в мисии
В ИПИО завършва първият етап на голям проект, изследващ опита от участието в международни мисии и операции. Общо 270 военнослужещи – от генерали, до войници, са интервюирани подробно – без въпросници, а чрез разговори.
Изследването е започнало през октомври 2014-а. Докладът от 140 страници с резултатите от първия етап ще бъде изпратен на министъра на отбраната. От ИПИО предлагат документът да се предостави на президента, на парламентарната Комисия по отбрана, на Министерския съвет, да се обсъди и в Съвета по отбрана, а през октомври-ноември да има и кръгла маса по темата.
Вторият етап е международно изследване по проект, в който участват 11 държави от Европа, Азия, Африка, Латинска Америка. По 60 интервюта ще проведе всяка държава.
За 28-29 септември от ИПИО планират голяма международна конференция на тема: „Интегриран подход към киберсигурността с фокус върху човешкия фактор“. Форумът се организира съвместно с АФСЕА и с НАТО. През октомври-ноември ще се състои третото поред изследване за организационния климат в структурите на БА. Предстои и друг важен проект – „Социално-психологически фактори, влияещи върху безопасността на полетите“, който ще се реализира съвместно с Командването на ВВС до края на годината.
През октомври ИПИО планира конференция за Първата световна война. Институтът работи по проект, който ще продължи и догодина – за оценка на ефективността и ефикасността на обучението във Военната академия и висшите военни училища. От печат ще излезе и първият том на историята на военното разузнаване.
Андрей Рангелов
