В началото на разговора командирът на 3-а авиобаза „Граф Игнатиево“ бригаден генерал Иван Лалов поясни, че задачите, които се изпълняват в „Тракийска звезда 2015“ ще намерят продължение при следващите учения. Правят се въздушни боеве, тактически прехвати и прикриване на обекти от инфраструктурата на страната. Това са основните задачи, които се изпълняват на „Граф Игнатиево“. В същото време Су-25 от „Безмер“ имат за задача да атакуват земни цели. Интересното на тази „Тракийска звезда“ е, че от двустранно, се превърна в многонационално учение, с участието освен на американските и на гръцките, и на румънските ВВС.
– Господин бригаден генерал, къде бихте поставили „Тракийска звезда 2015“ като полезност, в сравнение с другите учения, като „Тракийски орел“ например?
– Трудно ми е да кажа, защото ученията през тази година следват едно след друго и са вече нещо обичайно. Затова не мога много да ги отделя едно от друго. Натоварването е еднакво във всички учения. За пилотите то е изключително голямо, защото за всеки ден е създадена съответната обстановка във въздуха и те трябва да изпълняват разнообразни по тип задачи. Така че във всяко отношение и „Тракийска звезда“ има своето място. Тук особеното е, че със съгласуването, което се направи между гръцките и румънските, и нашите военновъздушни сили трябваше да се постигне абсолютен синхрон, за да могат те да си изпълнят задачите. С американците е по-лесно, защото са на нашето летище.
– От 2005 г., когато започнаха двустранните тренировки с ВВС на САЩ, се говори за реализъм в ученията. Доколко този реализъм е постигнат сега в „Тракийска звезда“? Има ли някакви ограничения?
– Нямаме ограничения в изпълнение на полетите, като изключим факта, който винаги споменавам, когато става дума за българските ВВС и авиобаза „Граф Игнатиево“, че имаме проблеми с недостатъчната авиационна техника. Но по отношение на изпълнението на задачите във въздуха нямаме никакви ограничения. Стремим се да бъдем адекватни партньори на колегите от Гърция, Румъния и САЩ. В последния ден се провежда и една планирана подготовка на Военновъздушните сили и тя е доказателството, че наистина нямаме ограничения.
Тъй като журналистите нямат възможност да са вътре в обстановката, ще кажа, че в последния ден преди обяд беше изпълнена тренировка във въздуха с едновременното участие на американските, гръцките, румънските и българските ВВС, и на зенитно-ракетни комплекси от Зенитно-ракетната бригада. Това стана почти върху цялата територия на България до Черно море и се случи в рамките на час и половина. Такова нещо изисква изключителен синхрон. По време на тренировката ни управлява и АУАКС. Затова подготовката е многостранна. Една такава тренировка не е само за летците да пилотират самолета, а и да могат да се ориентират във въздушната обстановка и да изпълняват поставените задачи, така, както са планирани.
– Какви са екипажите от българска страна като категория и подготовка? Има ли млади пилоти?
– Като категория и подготовка всички летци, носещи бойно дежурство на МиГ-21 и на МиГ-29, участват в „Тракийска звезда“. В зависимост от подготовката изпълняват тактически прехвати на съответното ниво, а по-подготвените изпълняват и маневрен въздушен бой. За първи път тази година включваме в тренировката двамата млади летци, които преди една година се приучиха на МиГ-21. Те участват в тренировката от самото начало с постепенно усложняване на задачите и се справят много добре. С всеки изминал ден след като направим дебрифингът и анализът на полетите, резултатите при тях са все по-добри.
– Как се отразяват конюнктурните коментари, свързани с ограниченията на авиационния парк, на Вашето участие в тези учения? Как успяват хората, с какво натоварване, за да осигурят авиационната техника за участие в тези учения?
– Натоварването на инженерно-техническия и на летателния състав е изключително голямо, както казах в началото. Причината да нямаме достатъчен брой изправна авиационна техника е известна на всички и няма да се спирам на нея, но фактът че тя не достига, натоварва инженерно-техническия състав при поддържането й неимоверно, тъй като не достигат и резервни части. Понеже техниката е малко, не можем да подготвим достатъчен брой хора и летателният състав е натоварен с непрекъснато участие в тренировката и изпълнява значително повече полети в нея. Ако имаме повече летци, те биха участвали по един-два пъти в тренировката. Но сега някои участват всеки ден.
– Американските Ви колеги са за първи път тук. Какви са техните впечатления?
– Впечатленията от нашите пилоти са много добри. Имаме разрешение и дадохме възможност на наши пилоти да летят във втора кабина на американските F-16, а на техни пилоти – на МиГ-29 и МиГ-21. Американците са изключително очаровани от професионализма на нашите пилоти, независимо от малкия нальот, който имат. По отношение тактиките, които провеждаме във въздуха, споделяме опит и това, което смятаме за наш или техен недостатък, го усъвършенстваме по този начин. Ползите са взаимни и от съвместните полети, и когато летим един срещу друг.
– Изненадани ли са от нещо, ако трябва чистосърдечно да го кажем?
– Не бих казал, че са споделили нещо изключително, но са изненадани от факта, че като домакин авиобаза „Граф Игнатиево“ ги посрещна абсолютно организирано и подготвено. Успяхме да им съдействаме така, че всички проблеми, които имаха с доставката на някои материални средства да бъдат решени, за да могат да включат в полети всичките си самолети. Всеки един от тяхното командване отбеляза пред мен подкрепата, която сме им оказали при пристигането и след това.
– Какво предстои до края на годината?
– Предстои завършването на „Тракийска звезда“. Без да има време за почивка, през август трябва да се подготвим и за стрелбите на Шабла. От там нататък следва подготовката на летците за полети в сложни условия за изпълнение на задачите по „Еър полисинг“.
