Малко преди да навърши 60 години, почина кинорежисьорът Красимир Крумов – Грец. Личност, която осезаемо ще липсва в българското културно пространство. Емблематичен за времето си беше първият му филм, „Екзитус“, по еднименната повест на Златомир Златанов – творбата му е сред най-представителните за отчаянието като несъгласие със социализма.
Освен че е създател и на други знаменити игрални филми – „Мълчанието“, „Забраненият плод“, „Под едно небе“, „Смисълът на живота“ „Нощ и ден“, „Светото семейство“, той силно присъства в изкуството на словото – и като писател, и като теоретик. Изследванията му в книгите „Поетика на киното“ и „Поетика на българското кино“ го утвърдиха като ерудит на филмовата мисъл. Книгата е опит да се създаде теория на българското киномислене, на неговите генетични кодове, архетипи, нагласи, митопоетически канон и манталитет. В нея се анализира класическият му половинвековен период – от края на 40–те до края на 90-те години. В българската традиция на един описателен и оперативен кинокритически маниер книгата има амбиция да изработи надеждни методи и категории на мисленето за феномена на българската кинокултура, да я открои като специфика и типологии сред другите феномени на родната култура, както и сред общоевропейския киноконтекст.
Носител е на многобройни филмови награди:
– за „Екзитус“ (1989) – отличията са за режисура и за дебют от Съюза на българските филмови дейци (1989),
– за „Мълчанието“ (1991) – голямата награда от Филмовия фестивал за младо източно европейско кино в Котбус (1992)
– за „Под едно небе“ (2003) – Награда на независимите собственици на кина от Международния фестивал Манхайм-Хайделберг, 2003; призът за най-добър български игрален филм на Международния филмов фестивал в София, 2003,
– за „Светото семейство“ (2010) – награди на Съюза на българските филмови дейци на 29-ия фестивал на българското кино „Златна роза“ (2010); на Българската филмова академия за телевизионен игрален филм; и „Бронзов Витяз“ на кинофорума „Златен Витяз“ в град Курск, Русия (2011).
Красимир Крумов е роден в Шумен през 1955 г. През 1979 г. вече е с диплома българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а през 1985 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Кинорежисура. Преподава в Немската филмова и телевизионна академия в Берлин (Deutsche Film – und Fernsehakademie) и е член на Съюза на българските филмови дейци и на Европейската филмова академия.
