Две страни, които не могат да бъдат по-различни: едната е ислямска, управлявана от едно и също семейство от 83 години, и в нея религията определя кой може да кара кола (мъжете) и как трябва да се обличат жените (ниджаб или бурка). Другата е християнска държава, в която избирателите определят политическото ръководство и преди всичко участват във вземането на решения – поне на местно ниво. Враговете и интересите са единствените две неща, които свързват Саудитска Арабия и САЩ. Но взети заедно, те изковаха едно дълго стратегическо партньорство.
„Досега съюзът преодоля всички провокации, които можеха да го разединят. Това се отнася и до признаването на държавата Израел от президента Труман през 1948 година“, казва бившият главен кореспондент на „Вашингтон пост“ за Близкия и Среден изток Томас Липман пред Дойче веле.
Липман вярва, че отношенията между двете страни ще издържат и най-новия тест – ядрената сделка с Иран. Лидерите в Техеран ще ограничат значително своята ядрена програма срещу отмяна на санкциите…
Миналата седмица американското външно министерство одобри продажбата на 600 ракети „Пейтриът“ на Саудитска Арабия за 5,4 милиарда долара. Тези ракети представляват противотежест на иранската ракетна програма, казва Липман и добавя, че не вярва продажбата им да има пряка връзка с ядрената сделка с Иран. „Няма съмнение, че шиитите в Саудитска Арабия са силно обезпокоени от иранската активност в региона. Освен това те разбраха, че трябва да имат добри отношения със САЩ. Иначе кой би им продал 600 ракети“, казва той.
Бившият американски посланик в Саудитска Арабия Ричард Мърфи казва, че в основата на дискусията около иранската сделка не стоят толкова техническите детайли. Държавите от Персийския залив се опасяват, че отмяната на санкциите може да доведе до засилена иранска подкрепа за шиитските милиции в Ирак, Ливан, Сирия и Йемен. Именно в тези държави Иран и Саудитска Арабия се борят за надмощие и влияние.
„Те са загрижени, че иранците ще се видят в пари. Тези държави очакват най-лошото от правителството в Техеран, защото не са забравили думите на аятолаха от началото на иранската революция. Навремето той се обяви за сваляне на всички корумпирани правителства в мюсюлманския свят. Той смяташе за праведно едно единствено правителство – неговото собствено“, казва Ричард Мърфи.
През май президентът Барак Обама обаче успя да убеди членовете на Съвета за сътрудничество на държавите от Персийския залив да участват в сделката с Иран. Освен Саудитска Арабия в Съвета за сътрудничество участват още ОАЕ, Бахрейн, Кувейт, Оман и Катар.
По данни на „Центъра за стратегически и международни изследвания“ във Вашингтон военните разходи на Саудитска Арабия са четири пъти по-високи от тези на Иран. Общо държавите от Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив изразходват 6-7 пъти повече за отбрана, отколкото Иран. А САЩ играят ключова роля в оръжейните доставки. През 2010 г. правителството на Барак Обама договори със Саудитска Арабия най-голямата оръжейна сделка в историята на обща стойност 60 милиарда долара. Тя включва продажбата на 84 нови бойни самолети F-15, 70 хеликоптера тип Apache, 72 хеликоптера Black-Hawk и 36 хеликоптера от типа Little Bird…
Всичко това е част от един „брак по сметка“, както се изразява Томас Липман. Защото саудитските петролни резерви вече не са толкова важни, както преди. И САЩ отдавна вече не зависят толкова силно от страните от Персийския залив. Много по-важни са взаимните зависимости по въпросите на сигурността. Саудитска Арабия получава от САЩ гаранции за отбраната си. В замяна на това Рияд ще подкрепя принципно мира с Израел и антитерористичните мерки срещу Ал Кайда и „Ислямска държава“.
„Върховната им цел е запазването на властта. Саудитците знаят, че ИД иска да превземе Мека. Знаят също, че Ал Кайда иска да обезглави кралското семейство. И затова искат да се защитят“, казва Томс Липман.
Ядрената сделка и ролята на Техеран в борбата срещу ИД доведе дотам, че САЩ дори са склонни да задълбочат отношенията си с Иран. Някои наблюдатели смятат, че това ще бъде за сметка на Саудитска Арабия. Ричард Мърфи смята това за нелогично. Защото „нито иранците, нито ние искахме подобни отношения с тях. Но това е съвсем нормално за начина на мислене в Персийския залив“, заключава той.
Спенсър Кимбал
/С малки съкращения/
