Още с излизането си от метростанцията при стадион „В. Левски” усещам – върволицата се сгъстява като сироп. При „входа”на „6-ти септември” откъм Графа почват да звучат
парчетата на „PIF“
– тапата от навалицата става плътна. Публиката пее с Димо! 20-годишната история на алтернативната поп група веднага ги прави разпознаваеми. Деца и майки, бащи и дядовци пеят заедно с Димо Стоянов, Юри Божинов – бас, Марти Профиров– барабани, Иван Велков – китара. Издебвам Димо в пауза, да питам – какво ги мотивира след световни сцени да свирят пред 80-ина човека на задръстена улицата. „София диша” им е за пръв път. Помагат на приятели с особено велоателие „Тиксарайт – да ги прочуят. Но не комерсиална реклама, а заради идеята.
– Свирим акустично непринудено – казва Димо – Преди 2 дни го решихме. Публиката се забавлява. Младите обикновено пеят на английски, за да станат световни звезди. Ние сме, но не ни пречи да сме на улицата. Звездите са на небето. И аз се редя на опашки, и аз плащам ток, и аз купувам сирене. Колкото повече човек се опитва да се представя на звезда, толкова повече губи. Сред хората се чувстваме сближени… Преди няколко месеца бяхме в Берлин с „Остава”, миналата година ноември – в Лондон, по-миналата в Париж. Публика от българи, но зажаднели за нещо българско и българска реч. Научили са се да слушат, без да гледат критично. У нас те гледат с критично око – да покаже, че знае повече. Или че познава някой, който знае повече. Там възприемането е непосредствено. Не че се страхуваме от аналитичен поглед, просто възприемането е различно.
6-ото издание на фестивала „София диша” е
първата от 5 поредни недели
с различна тема. Лайтмотивът на 2 август беше екологията – биопроизводители, литература, работилници. Щандът на издателство „Кибея” събира любители на книгата. Галя Дойчинова обяснява, разлиства приложна психология – серията „Здраве” и книги, ориентирани към по-съзнателен „зелен” живот. „Представяме и снутската, и системата на Барбара Рем. Провокира книгата на д-р Атанас Катов за изкачването на 7 световни върха с вегън хранене. Все повече хора търсят по-съзнателно родителство, правилно хранене, съчетаване на храни, мисли, медитации. Предлагаме книги за йога терапия, и други с подобна насоченост. Чувствам прекрасно – много млади хора са съзнателно ориентирани, знаят какво търсят. „София диша” ни създава настроение за пряк контакт с читателите си.
В един от ръкавите се натъквам на гъмжило от деца и родители. Адриана Диканчева е в средата на детски парти клуб. Завършила е социология, но сега със своята „творилница” организира събития, да развива детската интуиция и светоусещане. Декорират – превръщат стъклени шишета от детски сокчета във ваза, в органайзер за моливи и химикалки. „Нерядко детското въображение изненадва …”
В други дни парти клубът организира рождени дни и почасово гледане – децата се забавляват. Според Адриана чрез изкуството се развива творческата им интуиция, въображението, мисленето – да виждат предметите, света по различен начин.
Малко по-надолу пък Мики и Чарли са също център сред деца и родители. Тънки дълги балони стават на цветя и животни. Театралната трупа на Мария и Добри Христови прави шоу програми за деца.
„Балоненото шоу“
кара децата да се чувстват сред най-важните. Празникът върви страхотно – казва Мария. – Те са най-искрената публика и най-трудната. Това правим от 17 години. В театъра има и отчаяни хора, но ние не сме. Щастливи сме. При всички обстоятелства можем да правим театър…” А Чарли допълва: всичко днес е на 6. Трябва да сме позитивни и оптимисти, а не мрънкачи…
В другия ръкав на „Неофит Рилски” е щандът на Юлия Славкова, бурканчета мед, тахан, прополис, разни смески. Над всяко капаче – фигурки от восък. Земеделски производител с пчелна ферма. Хоби й е да прави малки скулптори. Но и производството й също е изкуство – видове мед от растителните богатства на природен парк Русенски Лом. Пити, пчелен прашец и млечице, прополис, клеева тинктура, производни на меда. Обяснява: сурови орехи с мед от акация, е имуностимулант. Лешниковия тахан пък смесен с мед става като течен шоколад.
Сред минаващите наоколо е семейството – Асен Цеков, Матей 9-месечният син и съпругата Валентина. Бащата е в чудесно настроение – човек имал усещането, че
целият град се е събрал на едно място
И друг път идвали на този празник – „зелената идея е нещо страхотно – подкрепям креативните и най-вече чистите неща. Дребният бизнес – това в България е нещо стойностно. Когато през август София е опразнена, освен щандовете отвън, подпомагаме и тези, които имат магазинчета. И аз съм търговец, продавам само българско вино, идвам от солидарност. Навалицата не ме стряска…”
По ул. „Хан Крум” се натъквам пък на ателието на Калина Борисова и Румен Костов с някакъв
невероятен щанд-беседка
с подредени старинни лампи с крушки още от времето на Едисон. Атракцията е в крушките с дълга нажежаема жица – дават уют и излъчват топла светлина. Доставяли ги по интернет отначало, но сега ги има във всеки хипермаркет на достъпни цени.
„Нашата намеса е да си изберем подходящия материал, предмет, стилистично да е естетически издържан. Всеки елемент от лампите е обмислен. Калина е със социология, а Румен – бизнесадминистрация. Дизайнът им е хоби, но като маркетинг се връзва с професиите им. Нямат материален интерес, не са регистрирали фирма, но е начин да упражняват въображението си, да видят нагласите на хората.
Свечерено е, по масите наоколо бирата се лее, салатите и кюфтетата разнасят мирис, започват игрите с огън, звучат странни инструменти – тук сякаш е събрано въображението на града. И то ще продължава във всяка от следващите 4 августовски недели.
