Новата книга на професор Иван Дреников „Един достоен български офицер“ разкрива непознати и удивителни факти от воинския път на неговия баща полковник Георги Стоименов Дреников, последният командир на Въздушните на Негово Величество войски до октомври 1944 г. Книгата разказва за първоначалните години на Георги Дреников в Българската армия и участието му в Първата световна война. Спомените и снимките на Георги Дреников в книгата са дарени от автора на Националния военноисторически музей.
Георги Дреников произхожда от древен български род от град Кюстендил. Роден е на 15 януари 1897 г. в град Рила, където по това време неговият баща Стоимен (Томас) Дреников организира пощенските и телеграфните служби.
На 1 октомври 1915 г. влиза във Военното училище в състава на 2-ра юнкерска рота, 4-и взвод, с командир поручик Димитров. През декември 1916 г. завършва Военното училище с 38-и Нишки боен випуск. Първата световна война е в разгара си. По свое лично желание е зачислен в 44-и полк, разположен на позиция в участъка на „Завоя на Черна“. Отива там като кандидат-офицер в 11-а рота на позицията „Маргара“. При майската офанзива от 5 до 9 май 1917 г. 52 процента от 11-а рота са убити или тежко ранени.
Получава и първите си бойни отличия. На 3 март 1917 г. – орден „За храброст“, 9 май 1917 г. – втори орден „За храброст“. На 10 май 1917 г. от Генералния щаб на XI германска армия е награден с „Железен кръст“ втора степен. На 13 май 1917 г. Генералният щаб на XI германска армия го награждава с орден Pour le merite на императора Вилхем II. На 1 август 1917 г. е произведен в чин подпоручик и става командир на 11-а рота, която всъщност той командва още от майската офанзива.
На 13 декември 1917 г. в 5 ч. и 27 минути, след едномесечна подготовка с подкрепата на Щаба на XI германска пехотна армия, под командването на подпоручик Георги Дреников за първи път в българската армия се провежда
патрулна щурмова атака – тип „командоси“
с 42 войници ( 6 от които германски пионери) със само една дадена жертва. Щурмуват „канарата Сезар III“ – мястото е избрано от германското главно командване и залавят живи от окопите на 22-ри френски колониален полк двама пленници, за да бъдат разпитани от разузнаването в Щаба на II Тракийска дивизия. За този героизъм и за така успешно проведената щурмова патрулна атака подпоручик Георги Дреников получава званието „Храбрецът на „Завоя на Черна“, дадено му лично от генерал-лейтенант Георги Тодоров. На 21 декември 1917 г. е награден с трети орден „За храброст“. На 11 април 1918 г. официално получава от командира на XI германска армия, генералът от пехотата Фон Щойбен втори „Железен кръст“ за неговия героизъм, проявен при патрулно щурмовата атака на 13 декември 1917 г.
За една година на фронта подпоручик Георги Дреников е награден с 3 ордена „За храброст“ (един войнишки като кандидат-офицер и два офицерски IV степен първа и втора класа като подпоручик), 2 германски „железни кръста“ II степен, орден „За заслуга“ на германския император Вилхем II и орден на Червеният кръст.
Така проф. Дреников описва накратко първите години в армията на своя баща. В книгата той публикува и спомена на подпоручик Георги Дреников за блестящо проведената първа щурмова акция от българската войска за вземането на военнопленници.
Не става ясно откъде
20-годишният подпоручик Дреников
е така добре запознат с целите и начина, по който се създават щурмовите команди, но от спомена личи, че той е бил напълно наясно какво прави и затова постига успех. Според него всяка команда трябва да се подготвя за точно и ясно определена цел и това вече е гаранция за успех. Убеден е, че основните типове команди според задачите са четири:
1. Щурмови команди, предназначени да атакуват цял неприятелски окоп, даден участък от него с точно определени граници или някой преден издаден неприятелски пункт.
2. Щурмови команди отбранителни, предназначени да изчистят окопите от щурмувалия ги противник и да контращурмуват противника, който е успял да завладее окопите ни.
3. Щурмови команди за залавяне на пленници чрез атакуване на къс участък от неприятелския окоп.
4. Щурмови команди за завладяване на картечно или гранатохвъргачно гнездо или пленяването на прислугата им заедно с картечницата и гранатохвъргачката.
Преди Дреников да проведе успешно акцията срещу канарата Сезар II,I една рота от германската армия подготвя много тайно същата акция с личен състав от 60 души. За нещастие попадат на предварително организирана засада, губят половината от хората си и се завръщат, без да са изпълнили задачата.
Тези щурмови атаки по време на Първата световна война се използват широко от германската армия. Според проф. Дреников патрулно-щурмовите атаки са познати още и с португалската дума командо. Зад този термин се крие
малобройна военна групировка
съставена от специално подготвени войници, под офицерско ръководство.
От тази дума навярно произлиза и „командоси“. В историята е прието, че първите групи „командо“ се формират за първи път в англо-бурската война в Южна Африка от 1899 до 1902 г. Бурите са холандски заселници, които през 1836 г. създават в Южна Африка две независими провинции: Трансвал и Оранж. През 1899 г. те обявяват война на Великобритания, като 80 000 бури се изправят срещу 500-хилядна британска армия. През годините на войната те успешно се борят срещу многобройния противник предимно чрез атаките тип „командо“. Накрая изтощени, но непобедени, се присъединяват към Великобритания.
канарата Сезар III
Затова Дреников се обръща към войниците от своята рота, на която е от три месеца командир, а преди това 6 месеца е бил заместник-командир. Тях той познава най-добре, а и те го познават, защото заедно делят несгодите на войната. И така той формира щурмовата група, като едни са въоръжени с карабини и бомби, други – с револвери и бомби, а трети – с бомби и боздугани. Пионерите (сега се наричат инженерни войски, които вървят пред армията и строят понтони, режат заграждения и т. н.) освен електрически фенерчета носят и ножици за рязане на тел, удължени заряди, макара с навита на нея бяла лента, дълга 2000 метра. Задачата е изпълнена за по-малко от час.
