На 6 август 1945 г. САЩ извършват атомна бомбардировка над японския град Хирошима с намерението това да прекрати военните действия от страна на Япония във Втората световна война. Един час преди в набелязания район да влети бомбардировачът В-29 „Енола Гей“ с ядрената бомба на борда си, там навлизат самолети, разузнаващи климатичните условия.
Когато бомбардировачът навлиза в района, за да извърши бомбардировката, на 6-7 километра от него се движи самолет с апаратура на борда, чиято задача е да регистрира параметрите на ядрения взрив, а на 70 километра от него лети друг самолет, който трябва да заснеме резултатите от взрива.
Системата за Противовъздушна отбрана на Япония засича навлизащите противникови самолети на нейна територия, но не реагира с оглед на това, че са много малко. Първоначално обявената въздушна тревога скоро е отменена. На въздушния противник не оказват съпротива нито японските изтребители, нито зенитната артилерия. Подобно нещо се случва и в Нагасаки три дни по-късно.
Двата взрива вече 70 години висят като ядрени обици за поука на неразумното човечество. Казват, че учените никога не се интересуват от приложението на откритията си, те се опияняват единствено от самото откритие.
В 8 ч. и 15 минути сутринта местно време, от височина 10 000 метра над Хирошима е хвърлена атомната бомба „Малчуганът“, която се взривява на 600 метра от повърхността на Земята. Командир на самолета В-29 е Пол Тибетс, а човекът, който пуска бомбата, е Том Фереби. Пол Тибетс почива през юли 2014 г. на 92 години.
В резултат на ядрения взрив са убити и безследно изчезнали 200 000 души. Ранени и подложени на радиоактивно облъчване са близо 160 000 човека. Болшинството от загиналите са мирни граждани.
В радиус от четири километра
от епицентъра на взрива пожарите продължават часове наред. От 92 000 домове 62 000 са изравнени със земята.
На 9 август в 11 ч. и 2 минути преди обяд по японско време на ядрен удар е подложен и град Нагасаки. Няколко минути преди това наблюдаващият В-29 спуска с три парашута контейнер с измерителна апаратура, а малко след това над промишлената зона на Нагасаки се взривява втората атомна бомба, наречена „Дебелакът“. Целта е да бъдат унищожени оръжейните заводи на „Мицубиши“, разположени в южно и северно направление, като бомбата е взривена почти по средата между двата завода. Тази втора ядрена атака довежда до катастрофически разрушения. Моментално загиват около 74 000 човека, а 51 хиляди здания са разрушени до основи.
В Нагасаки още в 7 ч. и 50 минути прозвучава въздушна тревога, но в 8.30 тя е отменена. Хората излизат от убежищата и когато в 10 ч. и 53 минути забелязват в небето два В-29 решават, че са разузнавателни и не подават нов сигнал за тревога. Независимо от това немалко хора, виждайки самолетите, се връщат в бомбоубежищата.
Двете атомни бомби – „Малчуганът“ и „Дебелакът“ имат взривен еквивалент от по
20 000 тона тротил
По някои данни общо от ядрените взривове и радиацията в Хирошима загиват над 250 000 души, а в Нагасаки – над 150 000.
Десет години след ядрената трагедия в Япония, на 6 август 1955 г. в Хирошима, се провежда първата международна конференция за забрана на атомните и водородните оръжия. През 1985 г. южната част на Тихия океан е обявена за безядрена зона. В деня на бомбардировката над Хирошима по решение на изпълкома на Международното движение „Лекарите по света за предотвратяване на ядрената война“ отбелязват Международния ден „Лекарите по света за мир“.
Надпреварата в ядреното въоръжаване започва от 1949 г., когато и СССР се сдобива с атомна бомба. Ядреното оръжие се превръща в основен дипломатически инструмент в отношенията на САЩ и Съветския съюз за години напред.
Процесът на разоръжаване води началото си от драматичната 1962 г., с възникването на Карибската криза, която довежда човечеството до ръба на ядрената катастрофа. Причината за тази безпрецедентна криза е разполагането на ракети със среден обхват на действие от САЩ в Турция и аналогичното разполагане на ракети от Съветския съюз в Куба. В резултат на кризата на запад възникват мощни обществени движения за ядрено разоръжаване. Процесът на разоръжаване има и своя икономически подтекст, защото поддържането на ядрения арсенал натоварва по изключителен начин икономиките на страните, които го притежават.
Първият договор, който регламентира разработването на ядрено оръжие, е подписан през 1963 г. Той е многостранен и се нарича Договор за
забрана на опитите с ядрено оръжие
в атмосферата, Космоса и под вода. През 1968 г. е подписан многостранният Договор за неразпространение на ядрените оръжия. Практически него го подписват страните по целия свят, с изключение на Израел, Пакистан и Индия.
Първият двустранен договор между СССР и САЩ е подписан през 1972 г., нарича се Договор за ограничаване на стратегическите оръжия(ОСО-1) и засяга главно ограничаване на натрупването на ядрени оръжия. През същата година е подписан и договор за ограничаване на системите за противоракетна отбрана. Този договор престава да действа през 2002 г. Договорът ОСО-2, подписан през 1979 г., забранява употребата на атомно оръжие в Космоса. През 1987 г. Договорът за ракетите със среден и малък обхват (до 5500 км) задължава СССР и САЩ да не изпитват, произвеждат и да развръщат такива ракети, а наличните да ги унищожават. Този договор освобождава страните на Европа от ядрено оръжие. Договорът за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия ограничава броя на ядрените бойни глави
до 6000 за всяка от страните
Той забранява и разработка на ракети с въздушен старт. Към този договор през 1992 г. се присъединяват Украйна, Беларус и Казахстан.
През 1993 г. е подписан втори Договор за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия между Русия и САЩ. Той е ратифициран, но не влиза в сила. През 2002 г. с Договора за съкращаване на стратегическия настъпателен потенциал САЩ и Русия решават до 2013 г. да се съкрати броят на ядрените бойни глави във всяка от страните до 2200. През 2010 г. е подписан третият Договор за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия между Русия и САЩ, който влиза в сила през 2011 г., разчетен е за 10 години и предвижда съкращаване на ядрените бойни глави до 1550 за всяка от страните.
Проектът “Манхатън”
Първият опит с ядреното взривно устройство „Тринити“, разработено на основата на плутоний-239, е проведен на полигона Аламогордо на 16 юли 1945 г. в щата Ню Мексико. След този опит Опенхаймер казва, че Втората световна война е приключила, но Гроувс му отговаря: „Да, но след като хвърлим още две бомби над Япония“.
В СССР с разработването на ядрени оръжия се занимава Специалният комитет при Съвета на министрите под ръководството на Лаврентий Берия. Първият опит с атомно оръжие в Съветския съюз се провежда през 1949 г.
През юни 1944 г. по Манхатънския проект работят 129 000 души. От тях 84 500 са ангажирани в строителни работи, 40 500 са оператори, а военните са 1800, като по-късно стават 5600.
В проекта участват 40 учени със световно значение. Освен Опенхаймер между тях са Ферми, Нилс Бор, Изидор Раби и Ричард Файнман.
Биографите на Опенхаймер определят живота му като триумф и трагедия. Триумф, защото за реализирането на проекта „Манхатън“ той събира и ръководи най-големите физици на своето време и трагедия, защото резултатът от техните гениални усилия е смъртта на стотици хиляди хора.
Генерал Гроувс казва, че в Лос Аламос накъдето и да погледнеш, нобелист ще видиш. Генералът ги нарича „скъпоструващи идиоти и кретени“, но полага колосални усилия да им осигури такива условия, които да гарантират успешното завършване на проекта „Манхатън“, и то само за две години.
Големият американски физик Изидор Раби отбелязва преди време: „Аз съвсем не съм обикновен човек, но в сравнение с Опенхаймер съм прекалено, прекалено обикновен“. Опенхаймер е една от най-централните фигури на XX век. Неговата „сложност“ като учен и човек побира в себе си възможно най-противоречиви политически и етически възгледи. „Бащата на атомната бомба“, както го нарича светът, ненавижда американската ядрена политика. Възгледите му са либерални, но години наред ФБР го разследва като комунист. Той обича пътешествията и е убеден американски патриот. Изучава науките в Хардвард, чете Пруст и Елиът, пише стихове и рисува пейзажи. Възмущава се от себе си, като казва, че като малък е бил „омерзително добро дете“. Ясният му ум обаче впечатлява околните още от ранна възраст.
До него или срещу него понякога стои един друг човек, когото наричат „най-великият мениджър на проекти“ в историята на човечеството и това е генерал Гроувс. Той е назначен за ръководител на проекта „Манхатън“ през 1942 г.
Гроувс не е физик, но е гениален мениджър. Той прави точно това, което трябва да направи един мениджър: Да намери правилните хора, да им възложи правилните задачи и да ги мотивира, като поддържа високо нивото на мотивацията. Гроувс се справя с това блестящо. Той привлича най-добрите физици, включително и немски емигранти. Настоява в проекта да бъде включен Опенхаймер, макар че кандидатурата му предизвиква много възражения заради политическите му възгледи и поведение. Независимо от това, че Гроувс е заобиколен само от светила във физиката, той управлява научния екип твърдо и ефективно. Участва в определянето на приоритетите в проекта и не позволява той „да свърне“ в грешна посока. Генералът е убеден, че ядреното оръжие трябва да бъде употребено и успява да убеди президента Труман и министъра на отбраната Хенри Стимсън. Години по-късно Гроувс издава книгата „Сега вече може да се разкаже за това, в която подробно описва всичко, случило се в Националната ядрена лаборатория в Лос Аламос, и реализирането на проекта „Манхатън“ – Създаването на ядрената бомба. Цел – без аналог в историята на човечеството дотогава. Наричат го още проекта Y заради секретността. В реализирането му участват инженери, металурзи, химици, физици и военни, на които предстои да използват оръжието в бойни условия.
