Джаз фестът отново е еклектичен, пъстра картина от стилове: суинг, блус, соул, джаз, фънк, латино, бразилски ритми и етно, с неизменното буги-вуги, допълнен с познатите, но явно неостаряващи, заради игривото настроение, летни хитове на Рей Дорсет. А музикантите носят ценната комбинация – професионализъм, поднесен с настроение, което се оценява и от публиката, претъпкала площада. Разбира се, никой не се учудва на феновете, които следват звездите си. Тези на Мънго Джери блус бенда са с перуки, идентични на прическата на Рей Дорсет. Англичаните остават и за финала – точката тази година слагат „Инкогнито“, които продължават да са успешни в последните 20 години, изненадвайки ни с различни гост музиканти-сензации.
Учудихме се, или по-скоро се зарадвахме, на досега непрактикувана „услуга“ на фестивала: 
Световноизвестни музиканти
да се представят с на място сформирани състави съвместно с български изпълнители. За младите това е шанс за скок в кариерата, а и изпитание за професионализма им. На Богомил (Енчев) барабаниста и басиста Радослав (Славчев) преди няколко седмици им съобщават, че са избрани да свирят в трио с респектиращия Шели Бърг. Пианистът е носител на номинации и награди „Грами“, с албум №1 на САЩ' 2006 („Blackbird“) и артист на годината '2005, декан на училището по музика в Маями, свири и класика, и джаз. За първи път е в България. Бариерите обаче падат, когато на репетицията светилото чрез емоцията или случката дешифрира какво го е накарало да напише авторските си парчета. Не закъсня и резултатът: публиката бисира, участващите във фестивала – възторжени, авторът не спести похвалите към момчетата: тези музиканти бяха страхотни! Навсякъде бих свирил с тях. Още на репетицията знаеха музиката ми толкова добре, колкото музикантите, с които свиря и в Щатите.
Пианистът Леонид Пташки, който за трети път е в България, също се довери на младите джазмени. В триото си включи предложеният му барабанист Исак Бенбасат (съвсем в началото на обучението си, но надарен) и басистът Стефан Врачев – „много талантливи и в бъдеще ще работим заедно“. Самият той прави един от големите джаз фестивали в Израел, където живее от 25 години.
Ако говорим за Балканите, не можем да пропуснем Йълдъз Ибрахимова. Този път на джаз феста пя с биг бенда на военновъздушните сили на Турция, първият оркестър създаден в страната през 1961 г. Признат за най-добрия оркестър на Турция, работи с известни изпълнители във и извън страната, а голяма част от концертите им са в чужбина. „Имам желание двете съседни страни да се опознаят по-добре чрез изкуството, чрез музиката. На Балканите не се познаваме достатъчно. Много ми се иска да има балкански джаз фестивал. Предложих идеята на среща на певците в Босна и Херцеговина, където представях България. Защо музикантите на Балканите не се срещат по-често? Естествено е да познаваме и Европа, и Америка, но тук бихме могли да правим много общи проекти“.
От Балканите към американския джаз
през буги вугито (наподобяващо движението на влака), този път на „Силван Цинг трио“. Ако някой не е предполагал че Дюк Елингтън, Дворжак и Чайковски могат да станат обект на този стил, има слаба представа за хвърчащите по клавишите пръсти. Силван се оказа живата реклама на Банско jazz fest-a. „Последно свирихме в едно село, където живее моят кръщелник, и там се срещнахме с Обама. Помолих президента на Щатите да дойде с мене в Банско, но, за съжаление, нямаше време“ – на шега или истина, разказа пианистът.
От страната на джаза пристигнаха известни имена. Живата легенда Монти Александър. Роден в Ямайка, 1961-ва заминава за Америка и започва – 54 години свири постоянно с професионални музиканти: Франк Синатра, Рей Браун, Дизи Гилесби, Куинси Джаунс, Боби МакФерин. „Имал съм привилегията да правя музика с моите кумири. През 1962-ра Франк Синатра ме чу да свиря на пианото в един клуб и ме препоръча на най-добрия си приятел, който имаше клуб в Ню Йорк – Клуба на Джили. Импровизирам, правя музиката по начина, по който я чувствам. Ако слушам класическа пиеса, ще я прекарам през мене, ако е кънтри, ще го изсвиря по моя си начин. Обичам често да преминавам през реге, най-ранната музика, която съм слушал в Ямайка. Има максима в джаза. Няма значение какво чуваш и какво правиш, важното е как го правиш. Разчитам на момента, на чудото което се случва. Свиря за себе си, за колегите които са в групата зад мен, и за публиката.“ Чухме и друга формация – джаз квартетът Димитров/Георгиев. Барабанистът Митко (Димитър) Димитров е от класните ни музиканти, които, където и да боднеш, все никнат. От две години вече е в Ню Йорк. Пристигна в Банско с американеца (от Далас) известния Мат Маранц, най-надеждният млад саксофонист (под 30 години) в Ню Йорк. С друга бъдеща голяма звезда – китариста Алекс Гудман (родом от Торонто) и с басиста Георги Георгиев, живеещ от 20 години в Бостън, със създадено име и там. Квартетът е на турне, вече са свирили в Бургас, Варна, Търново, Банкя. Четиримата ги свързва Америка, с какво? „Има всякакви видове джаз, латино, бийтбокс. И невинаги само по клубовете, а на сешъни, на частни сешъни, по парковете – едни от най-хубавите свирения. Преди години се опитахме да го направим с приятели музиканти в Борисовата градина, си спомня Митко, но ни гледаха толкова странно, като да не сме съвсем нормални. А всичко това там е в духа на джаза. Виждал съм го в Ню Орлиънс – нещо невероятно е, на всеки ъгъл.“ Оказва се, че даже и за канадеца Алекс Гудман, който уж е горд с известния им джаз фестивал в Монреал, също е мечта преместването му в Ню Йорк. Абсолютно е убеден: „Там е лоното на джаза. Отиват много хора, срещаме се. Така се видяхме и с Димитър, музикант който пък идва от Европа. Сформират се специфични банди. Можеш да видиш различни комбинации от личности и типажи.“ Мат е учил в Ню Орлиънс, затова мнението му е категорично: Джазът е тръгнал от Ню Орлиънс, но, за съжаление, не се развива вече. Всичко, което става от музикална гледна точка, е застинало в миналото. Всъщност, днес градът е по-скоро туристическа атракция – имат фестивали като Марди Гра. Докато в Ню Йорк се свири заради самото изкуство – навсякъде. И въпреки че градът е скъп – плаща се не само свиренето, а и репетициите – има много групи. Те нямат постоянни проекти, въпреки това на музикантите не се налага да работят нещо, което не им харесва. „Аз съм малко повече от две години в Ню Йорк, намесва се отново Митко, успявам да не работя друго освен занимаванията с музика. Е, трябва да давам и уроци, да. Но за да е „истински“ един музикант или трябва да живее в Ню Йорк, или поне да е прекарал известно време там. Всъщност, това е джаз фестивалът в Банско: разнообразна музика, интересни съдби, безспорни музиканти, ритъм, филмите за историята на джаза и неговите личности с разказите на Томата Спространов, много бира с танцувално настроение, няколко рождени дни, джемовете в Бъндера – традиционно с тромпета на Мишо Йосифов, и по други места, този път с по чудо топли вечери и…. толкова любопитни истории.
Августа Манолева
фото Виктор Викторов и Галина Рулева
