историк, Софийски университет
В лагера на републиканците ситуацията със 17 кандидати все бивши и настоящи губенатори и настоящи сенатори, е много интересна. Докато се появи кандидатурата на Доналд Тръмп, Джеб Буш се считаше за най-силния кандидат. И той все още е, той разполага и с най-голямата предизборна каса от 115 млн.долара. Големият му проблем е наследството на фамилията президенти Буш-баща и брат. Като губернатор на Флорида имаше голям престиж, но от доста години вече не е на този пост и е изгубил от политическия си нюх и сила. Семейство Буш по принцип са слаби изборджии, бавно тръгват в предизборната кампания. Макар че в това надговаряне успя да се класира след Тръмп. В този дебат добре се представи Джон Кейсидж и голямата звезда в отбора Марко Рубио, но на фона на Тръмп всички бледнееха. Логиката е след два мандата на демократите в Белия дом и много доброто представяне на републиканците на междинните избори през 2010 и 2014-а г., мнозинството им в законодателното събрание, многото сенаторски постове и в Конгреса, те да имат политически лостове да влияят в избирателната кампания и шанса да спечелят президентските избори.
Тръмп като новия Роналд Рейгън
макар Тръмп да няма никакъв политически опит.
В лагера на демократите се очертава първенстващото място на Хилъри Клинтън. За момента тя бие когото и да е на двустранни дебати с републиканци, включително и Тръмп. Основният проблем на Хилъри е, че тя няма в момента ярък опонент сред демократите и изпада в ситуацията през 2007 година преди президентските избори, когато се считаше, че е безапелационният избор на Демократическата партия. Но в един момент срещу нея излезе Барак Обама и я помете. Сега тя разчита, че всички либерали, които два пъти гласуваха за Обама като президент, ще гласуват и за първата жена-президент. Но съществува и вариантът да се кандидатира вицепрезидентът Джо Байдън и да излезе начело, а двамата са от един калъп. Така че, ако тя има сериозен опонент в собствената си партия, това е той. На Хилъри големият проблем обаче е, че тя не може да се излезе от сянката на наследството на съпруга си Бил Клинтън. И освен това и като Първа дама, и като държавен секретар, и като кандидат за президент
хората не вярват в откровеността й. Те не вярват в налагания й образ, че е една от тях. Припомня се, че на нея като кариера всичко й е било поднесено „на тепсия“. Има тенденция на здраво недоверие, което сега е 57% от американците към нея. Около името й постоянно се въртят скандали, като този с имейл адреса й. И макар, че по всяка вероятност тя ще бъде демократическият кандидат за Белия дом, пътят й не е безоблачен. Двата мандата на Обама могат да бъдат и плюс, но и минус за кандидатурата й.
Има и други фактори, освен личната харизма и биография на кандидатите за президентския пост, които влияят върху избора. В американската политика надмощие имат вътрешнополитическите над външнополитическите фактори, въпреки че могат да оформят предпочитания и мнение. Основен фактор, който решава изборите, е въпросът за портфейла, т.е. благосъстоянието и как американците в момента на гласуването догодина ще преценят по-добре или по-зле са отколкото в началото на мандата на сегашния президент.
Но американците са велика нация и искат страната им да е стожер на света. Т.е. тук важен е отговорът на въпроса „по-сигурни ли сме за живота си днес, отколкото бяхме преди Обама“. Подобен на сблъсъка Картър-Рейгън през 1980-а. Днес е Америка е по-силна или слаба е и искаме ли по-силна Америка в лицето на някой нов кандидат или ще рискуваме с някой изолационист? Когато Тръмп говори срещу мексиканците и Китай, това е разговор за
националната идентичност на свръхдържавата
която търси своето място в света като свръхдържава.
Друг фактор е какви образи създават медиите и политическият маркетинг. Първият дебат по Фокс нюз е гледан от 24 млн.души, което бие всички досегашни рекорди. Фокс нюз е консервативен канал, който симпатизира на републиканците и големият победител от дебата всъщност излезе медията. Героите на дебата станаха тримата журналисти, които заложиха капан на Тръмп с въпроса „Ако не бъдете фаворит на републиканците, ще се закълнете ли, че няма да се кандидатирате от трета партия?“. И единственият, който обяви, че ще го направи, беше Тръмп. Ще видим и нов етап на влияние на новите технологии във време, когато хората не използват медиите само за информация и формиране на мнение, а за да си препотвърдят вече създаденото от социалните мрежи.
За успеха на демократите
наследството от двата мандата на Обама
ще има голямо значение. А през последните няколко месеца американският президент направи няколко големи удара от гледна точка на образа му в историята – здравната реформа, решението на Върховния съд за гей браковете и споразумението с Иран. Ако към това успее да прибави трансатлантическото търговско споразумение, неговото място в историята е осигурено.
За избора на президент ще имат значение американската и световната икономическа конюнктура през втората половина на 2016-а. Ако тръгне нагоре, шансовете на демократите се подобряват. Ще имат значение развитието на иранската програма и успеха на борбата с „Ислямска държава“. Сега въпросите дори не опират до кардиналните проблеми за отношенията с Европа, с Русия, с Китай. Тук е мястото да си спомним думите на Хенри Кисинджър, че
САЩ могат да имат само един враг
И този голям стратегически враг в момента е Китай. В този смисъл има сигнали като съвместните действия с Русия по иранското споразумение. Твърде много фронтове се откриха и трябва да се затварят. Може би днес не оценяваме като важно за сигурността на света и споразумението с Иран, но 29 водещи ядрени физици, в т.ч.5 Нобелови лауреати, подписаха писмо, с което поздравяват Обама за него. Явно има центрове на баланси на силите и тече едно пренареждане на глобалния икономически ред без война и чрез мегатърговски споразумения.
Независимо обаче каква фигура ще застане като бъдещ президент на САЩ, политиката на страната ще е предвидима. Ако спечелят демократите Клинтън или Байдън, ще бъдат най-старите избирани досега президенти. Който и да е от републиканците, е по-млад. А един президент, избран на 70, реално има пред себе си перспективата за един мандат. Т.е.той ще е по-авантюристичен в търсене на по-бързи резултати въпреки улегналата си възраст.
От друга страна, републиканец в Белия дом би дал едно ново начало и може да се очаква, че нещата ще се казват по-рязко и точно, отколкото днес. Това може да допринесе и за класически баланс в триъгълника Вашингтон-Пекин-Москва. Идейно може би и с президент републиканец, ще има, както казва Хилари, възможност за рестарт и в отношенията с Русия. Демократите биха направили още жестове по отношение на социалната държава. Ако президентът е републиканец, ще имаме по-малко държава, но по-консервативни ценности.
