– Акад. Воденичаров, каза ли Ви министър Ненчев от какво има нужда отбраната ни при скорошната ви среща?
– С министър Ненчев проведохме разговор в две направления. От една страна, с какво Българската академия на науките може да е полезна в изследователската работа, от която има интерес Министерството на отбраната. И второ, за работата със сдружение „Българска отбранителна индустрия“. Той изрази интерес към задълбочаване на сътрудничеството между МО и сдружението. Приета е Стратегия за отбранителната индустрия, но не и правилник за нея и тя не се прилага. Той обеща да се запознае с въпроса и да потърси начин да се създаде такъв правилник заедно с Министерството на икономиката. Говорихме и по въпросите на научноизследователската работа за отбранителната индустрия. Болезнена тема, защото през последните над 20 г. с абдикацията на държавата въпросът с поддържане и развитие на научните изследвания в областта на отбраната в България не вървят. Това означава, че трябва да се помисли за нова организация на този вид изследвания, в които имаме добри традиции и да възстановим и връзките с МО в тази област.
– Имате предвид нова структура за координация между администрацията и БАН?
– Не, а да се помисли в някои от програмите за научни изследвания, които съществуват, както преди години, да има специален раздел за изследвания в полза на защитата на сигурността и отбраната на държавата. Г-н Ненчев прие тази идея и изяви желание за бъдеща среща между него и ръководителите на предприятията от отбранителната промишленост. Говорихме и как в бъдещи проекти да се привлекат българските производители с достатъчно натрупан опит в отбранителната индустрия. Запознах го и с постиженията ни на чуждестранните пазари. Обсъдихме и по-солидна подкрепа от страна на МО в участията на членове на СБОИ в чужбина. Изразих задоволството ни от работата на военното ни аташе в Катар, който направи така, че една високопоставена военна делегация от тази страна посети фирми на българската отбранителна индустрия през май, а сега получихме покана от наша страна да направим представяне на българската отбранителна индустрия там. Надявам се опитът, натрупан с този военен представител, да се утвърди като практика и сред другите ни военни представители в чужбина в името на развитието на собственото ни производство. За да се демонстрират възможностите на българската отбранителна индустрия и в други страни. В разговора ни стана дума и за възможностите за участие на представители на отбранителната ни индустрия при създаването на техническите задания за нови изделия за Българската армия, така че те да са ефективни и производителите ни да намерят своето място в създаването им. Лично аз съм много доволен за това, че министър Ненчев има широк поглед към тези теми.
– С какво отбранителната ни индустрия е най-успешна навън?
– Излизаме с целия спектър на продукцията си. А подемът на поръчките е голям във връзка със заплахите в международната среда за сигурност. В разговора ни стана дума да се помисли за държавна политика и разработката на нови изделия да става с подкрепата на държавата. Какъвто е принципът и в другите държави. В момента разработването на новите изделия е легнало само върху плещите на фирмите. А отбранителната индустрия е съставна част от националната сигурност и отбрана на страната. Министър Ненчев има добро разбиране, че развитието на новите изделия трябва да се извършва с нови регламенти, за да може и държавата в лицето на МО да подпомага провеждането на изпитанията на тези образци и за приемането им на въоръжение.
– А кои български разработки са направили богати създателите си?
– Не съм чувал за замогнали се у нас… Защото известна разработка като керамичното покритие на космическите совалки е на българин, е направена в САЩ, не у нас. Всички големи открития на българи не са осъществени в България. Като се започне от Асен Йорданов, създателят на първия метален корпус на „Боинг“ през 1932 г. Той прави патентите за резервоарите в крилата на самолетите, за въздушните възглавници и най-добрия учебник за подготовка на летците, ползван и в САЩ, и в Русия. Хората, които направиха ракетните двигатели за кацане на „Аполо“, са също българи, които създадоха първите електронни часовници – също, но го осъществиха отново отвъд Океана. Някак условията у нас не дават възможност откритията да се създават в България. По принцип нямаме работещ механизъм да подкрепяме инициативните хора.
– Към каква отбранителна продукция на пазарите има интерес навън?
– В момента ни търсят за всичко. Нашата отбранителна индустрия е претоварена и има поръчки до 2017г. поради създадената международна обстановка. Сега индустрията ни работи за износ, което означава, че продукцията й е качествена и тази индустрия трябва да се подкрепя от държавата.
– Освен битката за бюджета на БАН, какви други акценти в дневния ред има Академията?
– В момента се готвим за голямата европейска програма „Образование и иновации“. Ще се създават центрове по компетентност, за върхови постижения. Искаме в 16-те ни академични центрове в страната да създадем и научни центрове, както предвижда програмата. Търсим университетите за съвместно участие в тези конкурси. И това е големият шанс на българските учени да напишат добри проекти, за да получат финансиране за изследванията си.
– Очакваме ли с европейски пари да запушим бюджетните дупки?
– Който казва, че бюджетна дупка се запушва с европейски средства, не е вярно. Това е само надграждане към средствата, които държавата трябва да осигури за научни изследвания.
– Вашата „Стратегия на дългите фарове“ е срещу тезата в криза да не се влагат пари за фундаментална наука…
– Това е грешно мнение. Когато се говори за национална наука, трябва да се говори за развитие и на фундаменталната, и на приложната. В момента в тази нова европейска програма акцентът е върху приложната наука с желание да се възстанови нормалният икономически живот в страната. В никакъв случай фундаменталната наука не трябва да бъде подценена. В БАН много държим да подкрепяме фундаменталните изследвания.
– А чува ли се думата на науката, след като се възстанови практиката на заседанията в МС да присъствате като председател на БАН?
– На заседанията на МС съм само евентуално като консултант по възникнали въпроси. Но аз там право на глас нямам. Разбира се, много полезно е, че съм в течение на проблемите на деня за държавата, като добивам информация от първа ръка. В момента Академията има договор с 9 министерства за конкретни задачи, което е уникално. Никога досега БАН не е имал толкова много директни договори за работа с тях.
– Намерихте ли вълшебно решение на въпроса, как да се отглеждат млади учени?
– Младите учени трябва да се отглеждат с добро финансиране. За да се реши въпросът с жалките им заплати от 440 лв. И не е вярно, че в БАН „се изливат“ много пари. То за професор заплащането е 750 лв…
– Какви са конкретните резултати от академичните центрове, които създадохте в страната?
– Създадоха се връзки на БАН с всички институти и с иновативните фирми в страната. Имаме и съвместно участие в проекти. С академичния ни център в Русе направихме над 8 договора с румънски колеги. Центърът в София направи връзки със Сърбия и с Македония, центърът в Благоевград – с Гърция, този в Бургас – с Турция. Така разширихме полето на действие на Академията извън България. Обединихме и усилията на специалистите в университетите, институтите на БАН и представителите на бизнеса. Наука на парче не може да се прави.
– А от гледна точка на БАН кои са реалните заплахи за сигурността на държавата?
– Първият голям риск е, че нямаме нормално държавно поведение на членовете на обществото. Много хора не чувстват държавата като своя и не работят за нея. В други страни голяма част от обществото работи за държавата. На среща в Шведската академия на науките много колеги подчертаваха какво правят за държавността, не говореха за собствените си постижения. Другият голям риск е безотговорността на много хора на постовете, на които се намират. В Люксембург след войната, в Сингапур, в Южна Корея правителствата се допитват до учените и експертите какъв модел за развитие на държавата да изберат. Преди година БАН предложи виждането си каква трябва да е България след 25-30 г., което предоставихме на Народното събрание. И очакваме парламентът да оформи един документ за националните цели на България. Защото сега някои мислят само какво ще стане на следващите избори…
Цвета Георгиева
