– Г-н полковник, кои са актуалните задачи, по които полкът работи в момента?
– Полкът, като основно и единствено инженерно формирование на Сухопътните войски, има задачи по трите мисии на Българската армия. Най-важни, естествено, са учебният процес и воденето на бойна подготовка на формированията. Същевременно изпълняваме много задачи по третата мисия – принос към националната сигурност. Имаме модулни формирования за унищожаване на невзривени бойни припаси, за действие при наводнения, земетресения, тежки снегонавявания, поддържаме и група за евакуация при авария в АЕЦ „Козлодуй“. Така че наред със задачите по бойната подготовка се извършват и реални дейности по подкрепа на населението в различни екстремни ситуации.
– Окомплектован ли е изцяло полкът с личен състав? Има ли текучество на хора?
– Полкът не е окомплектован на 100 процента. По отношение на сержантския и войнишкия състав нямаме сериозни проблеми, макар че някои войнишки места са вакантни.
Основният проблем е с офицерите. Белене е малко градче, а младите офицери искат да се развиват и да продължават кариерата си в големи градове. Това е единственият проблем, който стои пред мен като командир. Въпреки останалите неща като недостига на материални средства, части и т. н., смея да кажа, че изпълняваме добре задачите. Но отливът на офицери и по-специално – на млади офицери в гарнизон Белене се чувства най-осезателно.
– Има ли начин те да бъдат задържани, като се направи службата по-привлекателна за тях?
– Всички мотиви на тези, които искат да се преместят в по-голям гарнизон абсолютно категорично не са свързани със службата в полка. Причините са от личен и битов характер – устройване на семействата, работа на съпругите, добри училища на децата. Това са основните мотиви. Като цяло всички изключително добре се вписват в колектива. Харесват службата. Но личният, битовият мотив е водещ при избора на гарнизон.
– Кои са предстоящите задачи пред формированието?
– Най-важната задача пред полка е сертификацията през ноември на две формирования, декларирани за силите на НАТО. Това е взвод за унищожаване на невзривени боеприпаси (според натовската абревиатура – EOD-взвод – б. р.) от състава на 54-и инженерен батальон в Белене и инженерна рота за обща поддръжка от 91-ви инженерен батальон в Пловдив. Наред с това предстоят ротни тактико-специални учения и полеви лагер с основнните инженерни формирования на полка.
– От каква нова техника и екипировка се нуждаете?
– За дейностите по обезвреждане и унищожаване на невзривени боеприпаси сме оборудвани с изключително добра и модерна техника. Имаме робот за обезвреждане на боеприпаси, тежък защитен костюм, дисруптор, система за намаляване на действието на взрива – все техника от последно поколение.
Благодарение на тези придобивки сапьорите он EOD-ротата и от ротата за бойна поддръжка могат да изпълняват задълженията си без излишни напрежения, с повишаване качеството на работата и най-важното – качеството на защитата на личния състав.
По отношение на останалата техника – известно е, че голяма част от нея е остаряла, с доста висок процент на амортизация, руска. Започва да се усеща недостигът на резервни части. Но въпреки всичко, благодарение на логистичните органи на полка, тя продължава да изпълнява своето предназначение. Например, имаме плаващ транспортьор, който участва в модула за наводнения, работи на Мизия и спасяваше хора. Той е вече на 40 години и все още си върши работата като една от най-добрите машини, с които разполагаме за такива ситуации.
За модула за наводнения и за водолазното формирование очакваме новозакупени лодки. Имаме уверение от Командването на СВ, че в най-скоро време ще бъдат в строя. Процедурата е задействана.
Това са гумени лодки с извънбордов двигател, които ще ни вършат много добра работа. Лодките, които имаме сега, не че не са съхранявани правилно, но от многото години престой в складовете вече са така остарели, че се разпадат. Те са към 40-годишни, а знаете, че гумено изделие няма как да издържи повече от 10-15 години, след което вече трябва да се сменя. Имаме нова инженерна техника, кранове, екскаватори от марката „Комацу“, които са в състава на формированията и вършат много добра работа. За съжаление все още са малко.
– Търсят ли ви за съдействие от местните власти?
– Да. Извън бедствията и авариите ни търсят най-вече за мостове. Миналата година помогнахме в курортния комплекс „Албена“. От наводненията там щеше да се срути един хотел. Направихме понтонен мост, по който минаваха всички машини за строително-ремонтните дейности. Де факто спасихме сезона на „Албена“ от провал.
В община Своге и община Килифарево бяха паднали мостове вследствие на наводненията. По искане на общините построихме временни мостове. Мостът в Своге стои до ден-днешен. На 15 септември му е срокът, а на 14 пътува групата за прибирането му.
Тъй като сме специфична зона на брега на река Дунав, имаме доста често искания от горско стопанство за прекарване на техника по островите за залесителни дейности или за извозване на дървесина. Съответно се сключва договор със СВ, заплащат го, както трябва да бъде. Ако не сме ние, няма кой да свърши тази работа. При това качеството и безопасността са гарантирани.
– Какво е бъдещето пред полка според плановете за развитие на Въоръжените сили?
– Съгласно последния план за развитие на ВС, който още е в проект, в състава на СВ остават три полка, като единият е нашият инженерен полк. Така че засега, ако няма друг развой на нещата, полкът си остава в сегашния вид и състояние.
– Какъв е воинският дух на полка? Успявате ли да мотивирате хората и да ги насочите към качествено изпълнение на задачите?
– От страна на командването и лично от моя страна много е важен подходът към подчинените – войниците, сержантите, офицерите. Линията, от която се водя, е, че за да свършиш нещо, както трябва, е нужно да стигнеш до сърцето и душата на подчинения. Независимо какво ще ти струва това на теб. Трябва така да предразположиш човека да си върши работата, че дори да усети някакво натоварване, да не му обърне особено внимание, а да се съсредоточи върху изпълнението на служебните си задължения.
Всичко е въпрос на взаимно доверие – на мен към подчинените и на подчинените към мен. До момента тази формула работи успешно в нашия полк.
