– Г-н Михов, какви въпроси поставихте на извънредното заседание на Комисията по отбрана в парламента?
-Основният въпрос, поставен на министър Николай Ненчев, е свързан със състоянието на българските ВВС и способностите на авиацията да отбранява въздушното пространство. И преди всичко – да носи наричаното в предишно време-бойно дежурство, или еърполисинг, днес в рамките на съюзническите отношения в НАТО. И заедно с това – съдбата на, за съжаление, единствените ни, високотехнологични изтребители „Миг-29“ и необходимостта от ремонта им с оглед удължаване ресурса на този тип самолети. Получихме уверение, че сключеният договор с Полша ще ни осигури възможност да се удължи ресурсът на нашата авиация в краткосрочна перспектива. Което гарантира охраната на въздушното пространство със собствени сили. Въпросът ни беше свързан с предложените за обсъждане промени в закона за отбраната и ВС, които позволяват осъществяването на еърполисинга със съюзнически средства или техника на държавите от НАТО. Ясно беше изразено становището на министерството, че законодателната промяна е продиктувана не от недостиг на ресурс на българската авиация, а като законодателна врата за увеличаване на възможностите в рамките на съюзническите отношения чрез привличане на военновъздушни сили от други направления на Алианса – от Северното и от Западното. С тази законодателна промяна не става дума за замяна на отговорности на българските ВВС по охраната на въздушното пространство, а за осигуряване на по-добра защита на българското небе. И разумно разпределение на ресурса.
– Това отдалечава ли възможността за закупуване на нов изтребител?
– Беше ясно изразено, че ремонтът на Миг-29 не е алтернатива на придобиването на нов боен самолет за българската авиация. Напротив, решаването на този въпрос е приоритет и основен вариант за модернизирането на българските ВВС. Зададохме на министър Ненчев и въпрос, дали се разглеждат и други варианти за придобиването на нов самолет, освен закупуването. Варианти, които биха могли да бъдат свързани с предоставяне на възможност за ползване на една бойна ескадрила под формата на наем, например за 10 г. Ние от ВМРО смятаме, че би могло да се водят преговори за обвързване използването на американските бази в България с предоставянето на възможност за ползване авиационна техника от нашите съюзници за определен период, който да даде възможност за подготовка на българските пилоти на новия тип самолет. Това би дало възможност за рационално използване на средствата и би подобрило качествата на българската авиация. Мое лично мнение е, че България изостава твърде много по отношение на отбранителната способност в модернизирането, но и в диверсифицирането на военните доставки и на въоръжението. Най-технологичните ни оръжия почти сто процента са от времето на Варшавския договор, като самолетите Миг-29, ракетните комплекси, което ни обвързва с Русия във военни доставки, в ремонт на тези въоръжения. И къде на шега, къде наистина бихме могли да кажем, че по въпроса за въоръженията ние продължаваме да стоим в епохата на Варшавския договор. Въпреки че сме член на НАТО, което изисква военна политика, която да гарантира независимостта ни по отношение на въоръжението ни от една държава.
– Закупуването на изтребител ли трябва да е приоритет или стратегия за развитието на всички видове ВС?
– Несъмнено въпросът за модернизирането на Българската армия трябва да се решава комплексно и да се осъществява в една програма за превъоръжаване и модернизация на Българската армия, в която да се решават не само проблемите на авиацията, но и сериозните проблеми на Военноморския ни флот и на Сухопътните сили. В този смисъл колеги в комисията зададоха въпрос за проекта за създаването на нова бронирана машина за пехотата, произведена от българския военнопромишлен комплекс, която да се реализира с инженерно-технологична подкрепа на нашите съюзници. Да не припомням с какви образци от средата на миналия век разполага българската пехота по отношение бронираната техника, които се поддържат трудно. Реализирането на проекта за бронирана машина би дало възможност на българския ВПК да задоволява не само нуждите на българските ВС, но и за експорт в трети държави. Министър Ненчев декларира, че се водят активни разговори с наши партньори за реализирането му.
– Трябва ли да се „ощетява“ новият военен бюджет с тежестите за изтребител, доколкото закупуването му е въпрос на сигурността на цялата държава?
– Реализирането на такава програма минава през много ясни финансови разчети и планове за дълъг период от време. Това трябва да е въпрос на отговорно държавническо решение, чието реализиране може да стане както през бюджета на МО, така и чрез създаване на специален фонд под ясен регламент както за акумулиране на средствата, така и за изразходването им по дългосрочна програма за модернизация на армията. Това е задача на изпълнителната власт, която да намери оптималните във военнотехническо и финансово отношение пътища. Такава програма е наложителна, защото изоставаме в развитието на отбранителните си способности в региона. През последните години съседните ни държави изразходват далеч по-големи средства за подобряване на отбранителната си способност. Това създава диспропорции в региона и не бива да бъде дългосрочна тенденция. Тежките и дълготрайни проблеми на Близкия Изток, Украйна, бежанските вълни поставят на изпитание региона и изискват по-големи отбранителни способности.
– В този смисъл, реалистично ли е следващият бюджет на МО да е 1,35% от БВП?
– Министър Ненчев разчита на парламента в подкрепата за такъв бюджет. Но в неговата позиция той би трябвало да разчита и на финансовия министър. Засега не бих могъл да предвидя „обема на чантата“, който ще се разпределя между отделните сфери в държавата. Но трябва да се търсят и неконвенционални механизми и средства за решаване проблемите на армията чрез мобилизиране на вътрешни средства и други възможности за развитие на армията и ВС. Да се разширява сътрудничеството със съюзниците ни в Алианса. В този смисъл повишаването на отбранителните способности на страната не бива да бъде само и единствено разглеждано като дело на МО, а да е проблем на българската държава и дипломация. И на всички отговорни фактори.
– Кои са истинските проблеми пред средата на сигурност у нас?
– Ако трябва да подредим нещата в градация какво зависи от нас, първият, според мен, голям проблем са ниските възможности на България за осигуряване на мобилизационна готовност и разполагаемият мобилизационен ресурс в условия на криза. Ние трудно бихме могли да възстановим мобилизационния си потенциал, което е задълбочаващ се проблем. Крехки са опитите на министерството за подготовка на студенти с първоначално военно обучение. А военното обучение и подготовка е вече част от съвременната култура и имунната система на обществото. Макар и банално, патриотичното възпитание на младите, една изоставена тема, е елемент на националната сигурност. Защото не оръжията спечелват битките и войните, а бойците, които са мотивирани. Историята помни много поражения на иначе силни армии, но поразени от липсата на боен дух и готовност за съпротива. А България страда от липса на дух за съпротива, за защита.
– Как според Вас, ще се гласува в парламента при връщане на закона за Военното разузнаване?
– Трудно ми е да гадая как ще завърши гласуването. Но не приемам, когато текст, приет в Народното събрание, трябва да се поправя заради един човек. Не оценявам личностните качества на директора на служба „Военна информация“, но това е малко повече от добрите стандарти на една парламентарна демокрация. А хрониката на подаване и неприемане на оставки от миналата седмица в отбраната определено има някаква логика, която не ни е известна. Никога не е добре, когато генерал подава оставка с мотиви за разминаване на позициите си с министъра. Това е сериозно и не бива да се подминава. Защото взаимодействието между политическото ръководство и генералитета е основата за успешна военна политика, а имаме белези на сериозно пропукване.
Цвета Георгиева
