Вчера в Националната художествена галерия на пл. „Княз Александър“ № 1 беше открита изложбата на Греди Асса „Ренесансовите облаци като абстракции“. Експозицията от 60 картини не изобразява гледки. Кратко пътуване из Тоскана е повод за поредното пътешествие на художника към изворите на живописването. Радостта на сетивата се отдръпва пред любопитството. Тя би искала да придаде смисъл на преплитането на стари и нови идеи, конкретни и смътни знания, преживени и въобразени емоции.
Греди Асса цитира Теория на /облака/ на Юбер Дамиш, според когото облакът „броди“ из живописта, обхваща цялата й история и създава нови картинни пространства, като не е описателен мотив, а графизъм, чиито функции се променят заедно с епохите. Променливите форми на облаците винаги са били предизвикателство за живописците. Живописта е жест на ръката, който традиционно започва с рисунъка и завършва с цвета. Облакът преобръща този ред и така, може би парадоксално, се превръща в изпреварваща абстракция.
Изложбата ще продължи един месец.
