Армията ни действа на фронт от 1200 км

В поверителен доклад № 205 на началника на Щаба на Действащата армия генерал-майор Константин Жостов до Министерския съвет от 21 септември 1915 г. за военнополитическата обстановка на Балканите се казва, че в началото на месец септември, непосредствено преди мобилизацията на Българската армия, Сърбия воюва с Австрия и нейната армия се намира по бреговете на реките Дрина, Сава и Дунава, изцяло ориентирана на север и запад. Гърция държи в увеличен състав войските си в Македония, очаквайки удобен момент да се намеси в една война на Балканите. Турция воюва против войските на Тройното съглашение на три фронта: Кавказ, в Сирия и Дарданелите, но вниманието й е съсредоточено главно върху защитата на Дарданелите, където е привлечена половината турска армия. Румъния ту мобилизира, ту демобилизира армията си, в зависимост от хода на събитията покрай нейните северни граници.

По-нататък в поверителния си доклад генерал Жостов обобщава военнополитическата обстановка в региона, като подчертава, че Турция воюва на страната на Централните сили и „засега, разбира се, не представлява опасност“. Сърбия е групирала почти три четвърти от войските си на западната граница на България. Гърция бързо мобилизира и концентрира своята сухопътна армия в Македония на южната граница на България. Румъния, запазвайки благосклонен неутралитет, в същото време концентрира войски в Добруджа. 
В резултат на военнополитическата обстановка около българското царство генерал Жостов предлага армията ни да бъде разположена  по следния начин:
1. Първа армия от четири дивизии да бъде развърната по линията Видин – Белоградчик – Цариброд – Трън.
2. Втора армия от три дивизии да заеме позиции по фронта Кюстендил – Благоевград – Гоце Делчев, за действия против гърците и по посока на Македония.
3. Трета армия от две дивизии да се развърне по линията Оряхово, Врачанско – Свищов – Русе – Варна – Бургас, за да наблюдава Дунава и добружанската граница с черноморския бряг.

4. Десета Беломорска дивизия остава на мястото за отбрана на беломорския бряг и гръцката граница по долното течение на р. Места. С други думи стратегическият фронт на Българската армия започва на Черно море при Бургас и завършва при устието на р. Марица на Бяло море. Това включва черноморския бряг, добруджанската сухопътна граница, Дунава и цялата сръбска и гръцка граница по протежение на повече от 1200 километра. 
На 11 октомври директорът на печата Йосиф Хербст изпраща служебно писмо № 312 до Щаба на Действащата армия за партизанските действия в Македония и оказаната от нашите войски помощ на населението. Сведенията, както пише Хербст, са доставени от върховните представители на Македонската революционна организация. В писмото се казва, че действащата в Македония наша армия още в първия момент е почувствала, че 
навлиза в родна страна с напълно предано на нея население. Писмото е писано, след като победоносните български войски завземат Македония до р. Вардар. В навечерието на първите дни на военните действия местното население в околиите отсам р. Вардар под ръководството на македонските войводи скъсали на много места телеграфните  и телефонните линии, като по този начин прекъснали съобщенията между отделните сръбски войскови части и с това попречили на техните правилни военни действия и на редовното им отстъпление. В писмото Йосиф Хербст разказва и един любопитен епизод от превземането на Крива паланка. На 2 срещу 3 октомври през нощта пунктовият началник на вътрешната организация в Гюешево, Кюстендилско, Велени Алайков с двадесетина души четници и войници нападнали ненадейно във фланг сръбския лагер и дали няколко залпа в лагера и в града. Сръбската войска, изплашена да не е оградена, ударила на бяг и изпразнила града, който сутринта бил окупиран от войската ни. 

На 24 октомври в Кюстендил, в 11.00 ч. преди обяд главнокомандващият по Действащата армия генерал Никола Жеков подписва Директива № 3 за продължаване настъплението на Първа и Втора армия по долината на р. Морава към Прищина. В Директивата се казва, че след тридневни упорити боеве  на 23 октомври в 3.00 часа след обяд е бил овладян гр. Ниш от частите на 8-а пехотна Тунджанска дивизия и 9-а пехотна Плевенска дивизия.Последния съкрушителен удар срещу сръбските войски Българската армия нанася при Призрен. По този случай главнокомандващият генерал Никола Жеков издава поздравителна заповед № 93 от 23 ноември 1915 г. към личния състав на армията за победата при Призрен. В нея той довежда до знанието на войските си телеграмата на цар Фердинанд до него, в която се казва: „С голямо задоволство и радост приех днес известието за бляскавата победа при Призрен, с която и с пленяването на последните остатъци на разбитата армия и пълното поражение на изменника враг се туря край на действията срещу отстъпващия противник. Нито студът, нито големите лишения и непристъпната местност можаха да спрат героичния устрем на храбрите български войски при изпълнението на Вашите талантливи и добре обмислени директиви.Във Ваше лице поздравлявам моята храбра армия с този велик успех, който ще съставлява завинаги една от най-светлите страници на нейната бойна история. ЦАРЯТ“.В поздравлението си генерал Жеков подчертава: „Войските на 1-ва армия, които трябваше да действат в една крайно планинска и лишена от пътища местност, да атакуват силно укрепените позиции при Зайчар, Княжевац, Пирот и Ниш и да форсират реките Тимок и Морава – изпълниха блестящо възложената им задача, като с това значително облекчиха операциите на нашите съюзници.Войските на 2-ра армия със своя неудържим устрем пребродиха в едно късо време цяла Македония, завладяха скъпите огнища на нашето национално самосъзнание, като възвестяваха на поробеното и изтерзано население многоочакваната свобода“.Още на 17 ноември със заповед на главнокомандващия на Действащата българска армия се създават Моравската областна военна инспекция с началник генерал-лейтенант Васил Кутинчев, а генерал-лейтенант Рачо Петров застава начело на Македонската областна военна инспекция.